В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново,

В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново, с над 50 000 души циганско население.
През годините последователно стартира да се трансформира в циганско гето.
По времето на социализма жителите на квартала са се държали изкъсо от органите на властта и не им се е разрешавало да мародерстват над българското население.
Тоталитарната идеология изключва по хипотеза опцията за непослушност и неподчинение измежду популацията. Въпреки страха от милицията, обаче произшествия не липсват, написа socbg.com.
През лятото на 1978 година млада фамилна двойка се разхожда по здрач в прилежащия квартал „ Изгрев “.

Маршрутът им минава наоколо до „ Столипиново “, където са нападнати от локални роми за обир. Мъжът оказва опозиция и е заклан от разярените роми дружно с бременната му брачна половинка. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на партизанския пълководец Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до военачалник. В годините на комунистическо ръководство сходни случаи са били под тотално осведомително затъмнение и заради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а националната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и в допълнение е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този престъпен случай, където истината за случилото се, заради неналичието на информация и до през днешния ден се преплита с градския фолклор.

Според градската легенда, откакто милицията не съумява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, военачалник Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. По това време авторитетният и мощен генерал командва армията в Старозагорски окръг. Веднага откакто научава, че убийците не са разкрити отпътува за Карлово. Бесен, генералът подвига под паника два батальона от тамошната танкова бригада. Без да се преценява с никого самичък повежда колоната с танкове към Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен към този момент военачалник е била, посредством страха от типа на бойните машини, да вкара ред и дисциплинираност измежду размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му.

Така и става.
Няколко Т-55 потеглят от Града на Левски, с цел да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „ Столипиново “. Танковете  обкръжават циганското гето, като при типа им всичко живо незабавно се скрива.
Страхът плъзва на всички места и никой не смее да излезе.  В квартала безусловно е въведено военно състояние.
За наставление бойните машини унищожават една къща, а самият Чочоолу подрежда по мегафона, че види ли мангал по мрачно ще се стреля на месо. И в случай че до изгрев не предадат нападателите, не престават със идната къща!

Научили за странните маневри, началниците на пловдивската милиция изпадат в смут. Прекратени са отпуските на милиционерския състав, поделенията в града са вдигнати по паника.

В опит да предотвратят погрома на гетото, в него навлизат тежко въоръжени полицаи и роти на войската. Никой обаче не посмява да се опълчи на именития военачалник и се стартира поголовно пребиване на ромите без оглед на пол, възраст и т.н. Група мъже, въоръжени с брадви и ножове се пробват да окажат опозиция, само че напряко са  пометени от силовите структури на страната.

Ефектът от акцията е страховит. Още на идващия ден роми пропяват в милицията кои са дръзналите да лишават живота на племенника и снахата на жестокия военачалник. Министерство на вътрешните работи ги залавя за ден и ги предава на съда. Развилнелият се военачалник даже самичък поисква нарушителите да му бъдат предадени, с цел да може лично да ги разстреля. Все отново под натиск отгоре саморазправата е предотвратена.

Всеки в махалата, у който е открито нещо, което би могло да се употребява като оръжие е задържан и затворен за превъзпитание в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато постройката е била Областна дирекция на полицията. Там попадат и дами, които отправяли обети към полицаите и военните.

По време на тридневната блокада кварталът е изглеждал като че ли е бил обезлюден. След взетите драконовски ограничения, ромите не смеят да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва в този момент. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой не е имал право да излиза от гетото без причина. Установен е и режим на непрекъснато наблюдаване от полицаи. Ако ром се осмели да напусне квартала отвън вечерния час безусловно е бивал осакатяван от пердах. Tези, които са работели на смени са им издавани служебни бележки, за това в какъв брой часа им свършва промяната, с цел да могат да се приберат. Ако тя обаче закъснее и не съумеят да се завърнат в уречения час, някои от боязън са оставали да спят и на работното си място.

Случилото се по този начин наплашва жителите на гетото, че до началото на демокрацията никой от тях не си разрешава да извърши даже и най-малкото закононарушение. А близо 2 години жив ром не посмява да се появи в града. Това е бил и единственият интервал, в който Пловдив е живял без боязън от престъпни прояви, а за този самоволен и дръзновен акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.

Кой е Чочоолу?

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 година в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е мъчно да се отделят обстоятелствата от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с обири на коне и животни. Влиза в пандиза като престъпен нарушител. Докато обитава в пандиза, се среща с комунисти и се възпламенява по комунистическите хрумвания. Излиза в конспиративност през 1934 година, а през 1937 година идва в Съюз на съветските социалистически републики като политимигрант. Участва в Съпротивителното придвижване по време на Втората международна война. През 1941 година по решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия като парашутист се завръща в България, с цел да провежда партизански отряди.

Командир на Партизански отряд „ Христо Ботев “, Партизанска бригада „ Георги Димитров “ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по Закон за задълженията и договорите. Остава неосезаем, което го прави един от именитите и прославени партизански командири. Участва във войната против Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на Българска комунистическа партия. Многократно избиран за Народен представител. Служи си мъчно с дясната ръка в резултат на пострадвания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 година издава мемоарната книгата „ Боят настана “. Във кино лентата „ Осмият “ е първообраз на основния воин, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен жител на Стара Загора от 1978 година Според очевидци, генералът е бил ужасяващо нечовечен и смразяващо безсрамен. Умира през 1987 година в Стара Загора.

Инфо: БЛИЦ