Плевен чества големия Емил Димитров, поп гилдията – не. Защото е…...
В Плевен празнуват 85-годишнината от рождението на Емил Димитров. Провеждат се серия от концерти в чест на известния български поп реализатор. Първото от тези събития бе състоялия се на 5 декември концерт в препълнената зала „ Катя Попова “. Спектакълът, озаглавен „ Ако си дал “, бе обилен, а участниците бурно приветствани от публиката. Тържествата са готови и проведени от няколко културни института в града, обединени от общината.
По време на концерта, песните „ Ако си дал “, „ Моя страна, моя България “, „ Ако можех да предпочитам, майчице “ и „ Арлекино “ бяха изпълнени от Общинския хор „ Гена Димитрова “. Солистите Венелин Андреев, Даниел Меса, Боби Големанов, Любомир Дюлгеров и Константина Габровлийска взривиха публиката, която реагираше бурни овации след всяко осъществяване.
Впечатляващо бе присъединяване на възпитаници от Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков “ с преподаватели доктор Доротея Люцканова и Детелина Станева, както и децата от смесения хор „ Звъника “ от Центъра за работа с деца с началник Ваня Делийска.
Изпълненията на танцьори от балетната школа при читалището „ Съгласие 1869 “ и клуб по спортни танци „ Зорая “, водени от ръководителите Маня Николова, Десислава Йовелинова и Милчо Петров също провокираха възхищението на всички в залата.
Концертът бе воден от артиста Георги Ангелов, който напомни биографични и креативен моменти и достижения на Емил Димитров. Чуха се историите на първите песни на артиста.
Във фоайето на залата е подредена галерия с персонални движимости на Емил Димитров, предоставени от Регионалния исторически музей в Плевен.
Днес концертите не престават.
Почитта на плевенчани към техния прославен съгражданин Емил Димитров е разбираема. Той постоянно се е прибирал в родния си град, посвещавал е ария на него, изнасял е концерти. В Плевен обичат Емил, както той обичаше Плевен.
Да напомним: Емил Димитров е най-продаваният български реализатор – с 65 милиона продадени копия от албумите си в света. Няма различен! Данните са американското профилирано издание „ Billboard “. През 1970 година подписва контракт с френската музикална компания „ EMI Pathé-Marconi “, която издава първия му френскоезичен сингъл „ L`amour c`est toi “ и която издава песните на „ Бийтълс “, Жилбер Беко, Реджийн и други Песента му „ Моника “ (български вид: „ Моя страна, моя България “) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. Уникално достижение. Песента е също записана и изпълнявана от немския реализатор Уили Мартин.
Емил Димитров е притежател на три платинени плочи! Популярен с доста шлагери, от които някои от най-известните са „ Моя страна, моя България “, „ Ако си дал “, „ Джулия “, „ Само тази нощ “, „ Сбогом, Мария “, „ Арлекино “, „ Когато отиваш там при другия “, „ Нашият сигнал “, „ Само един живот “, „ Писмо до мама “, „ На брега на тихата Марица “, „ Има обич " (дует с Богдана Карадочева), както и доста други.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 година в Плевен, в семейство на Димитър Димитров, прочут като Факира Мити, илюзионист и вентролог, и втората му брачна половинка Сийка, която по-късно става негова асистентка с артистичното име Мадам Сизи.
Като възпитаник се увлича по рисуването и класическата музика, като свири сложни творби – Втора унгарска симфония на Лист, сонати от Шопен и увертюри. Започва да композира с акордеона си, взе участие в учебни пиеси и прави макети на пиеси, откакто се увлича по театралната сценография. Започва да свири на акордеон, а по-късно – и на пиано.[6] Според фантазията си да пее и да свири на акордеон, в по-късните си години записва песента си „ Акордеон “, в която пее: „ Акордеон, а ти ми беше младостта... “.
През 1960 година е признат да следва „ Актьорско майсторство “ във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Желчо Мандаджиев. През същата година дебютира като артист в концерт с водещ Коста Цонев и извършва своята авторска ария „ Арлекино “, акомпанирайки си на акордеон. Това слага началото на дълга и сполучлива кариера като поп реализатор, музикант и композитор. През 1962 година песента му „ Арлекино “ печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша, ставайки първата интернационална премия за българска ария. През 1975 година Алла Пугачова извършва песента на фестивала „ Златният Орфей “, откъдето потегля и интернационалната ѝ кариера.
" Франк Синатра от Изток " го нарекоха международни издания...
Емил Димитров изнася концерти в съвсем всички европейски страни. През 1969 година стартира да изнася концерти и във Франция, като всички френски радиостанции излъчват песните му. Най-големи триумфи има в Съюз на съветските социалистически републики и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба. Създава оркестър „ Синьо-белите “, чийто диригент и началник е Митко Щерев. През 1968 година изнася концерт с френския реализатор Енрико Масиас на стадион „ Динамо “ в Москва пред 90 000 души, което е безспорен връх за български реализатор. През 1969 година Александър Йосифов, начинаещ шеф на завода за грамофонни плочи „ Балкантон “, заварва поръчка за 850 000 броя плочи от първия рецитал на артиста за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Емил Димитров е признат за член на Съюза на френските композитори през 1971 година
В България сходна чест му е отказана. Посмъртно е признат в Съюза на българските композитори през 2016 година…
Звездата на френския шансон Шарл Азнавур, който е доста непосредствен другар на Емил Димитров назовава българина „ популярен музикант “. Когато гостува на Емил в София пред български медии го назовава „ Невероятен безгрижник и актьор! Световен! “
Композиторът Митко Щерев назовава Емил Димитров „ Кралят на българската поп музика “. В едно изявление Щерев признава: „ Членовете на казионния тогава Съюз на българските композитори /СБК/ не го понасяха. Завиждаха за огромния му триумф и за разлика от французите, не го одобряваха в редиците си. Обявявяха музиката му за пошла и крадена. Песните му се забраняваха за лъчение по радиото. На спектакли обаче, никой не можеше да ги забрани, тъй като Концертна дирекция печелеше от Емил пари, които отиваха в страната “.
И до през днешния ден ли е по този начин? Защо, за какво ги няма хората от поп гилдията в Плевен да почетат Емил? Дали са желали непостижими за общината възнаграждения? Били са доста заети? Емил не им е на равнището?
Плевенчани обаче не не помнят своите именити съграждани и идоли. И популярност Богу.
Фрог нюз
По време на концерта, песните „ Ако си дал “, „ Моя страна, моя България “, „ Ако можех да предпочитам, майчице “ и „ Арлекино “ бяха изпълнени от Общинския хор „ Гена Димитрова “. Солистите Венелин Андреев, Даниел Меса, Боби Големанов, Любомир Дюлгеров и Константина Габровлийска взривиха публиката, която реагираше бурни овации след всяко осъществяване.
Впечатляващо бе присъединяване на възпитаници от Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков “ с преподаватели доктор Доротея Люцканова и Детелина Станева, както и децата от смесения хор „ Звъника “ от Центъра за работа с деца с началник Ваня Делийска.
Изпълненията на танцьори от балетната школа при читалището „ Съгласие 1869 “ и клуб по спортни танци „ Зорая “, водени от ръководителите Маня Николова, Десислава Йовелинова и Милчо Петров също провокираха възхищението на всички в залата.
Концертът бе воден от артиста Георги Ангелов, който напомни биографични и креативен моменти и достижения на Емил Димитров. Чуха се историите на първите песни на артиста.
Във фоайето на залата е подредена галерия с персонални движимости на Емил Димитров, предоставени от Регионалния исторически музей в Плевен.
Днес концертите не престават.
Почитта на плевенчани към техния прославен съгражданин Емил Димитров е разбираема. Той постоянно се е прибирал в родния си град, посвещавал е ария на него, изнасял е концерти. В Плевен обичат Емил, както той обичаше Плевен.
Да напомним: Емил Димитров е най-продаваният български реализатор – с 65 милиона продадени копия от албумите си в света. Няма различен! Данните са американското профилирано издание „ Billboard “. През 1970 година подписва контракт с френската музикална компания „ EMI Pathé-Marconi “, която издава първия му френскоезичен сингъл „ L`amour c`est toi “ и която издава песните на „ Бийтълс “, Жилбер Беко, Реджийн и други Песента му „ Моника “ (български вид: „ Моя страна, моя България “) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. Уникално достижение. Песента е също записана и изпълнявана от немския реализатор Уили Мартин.
Емил Димитров е притежател на три платинени плочи! Популярен с доста шлагери, от които някои от най-известните са „ Моя страна, моя България “, „ Ако си дал “, „ Джулия “, „ Само тази нощ “, „ Сбогом, Мария “, „ Арлекино “, „ Когато отиваш там при другия “, „ Нашият сигнал “, „ Само един живот “, „ Писмо до мама “, „ На брега на тихата Марица “, „ Има обич " (дует с Богдана Карадочева), както и доста други.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 година в Плевен, в семейство на Димитър Димитров, прочут като Факира Мити, илюзионист и вентролог, и втората му брачна половинка Сийка, която по-късно става негова асистентка с артистичното име Мадам Сизи.
Като възпитаник се увлича по рисуването и класическата музика, като свири сложни творби – Втора унгарска симфония на Лист, сонати от Шопен и увертюри. Започва да композира с акордеона си, взе участие в учебни пиеси и прави макети на пиеси, откакто се увлича по театралната сценография. Започва да свири на акордеон, а по-късно – и на пиано.[6] Според фантазията си да пее и да свири на акордеон, в по-късните си години записва песента си „ Акордеон “, в която пее: „ Акордеон, а ти ми беше младостта... “.
През 1960 година е признат да следва „ Актьорско майсторство “ във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Желчо Мандаджиев. През същата година дебютира като артист в концерт с водещ Коста Цонев и извършва своята авторска ария „ Арлекино “, акомпанирайки си на акордеон. Това слага началото на дълга и сполучлива кариера като поп реализатор, музикант и композитор. През 1962 година песента му „ Арлекино “ печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша, ставайки първата интернационална премия за българска ария. През 1975 година Алла Пугачова извършва песента на фестивала „ Златният Орфей “, откъдето потегля и интернационалната ѝ кариера.
" Франк Синатра от Изток " го нарекоха международни издания...
Емил Димитров изнася концерти в съвсем всички европейски страни. През 1969 година стартира да изнася концерти и във Франция, като всички френски радиостанции излъчват песните му. Най-големи триумфи има в Съюз на съветските социалистически републики и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба. Създава оркестър „ Синьо-белите “, чийто диригент и началник е Митко Щерев. През 1968 година изнася концерт с френския реализатор Енрико Масиас на стадион „ Динамо “ в Москва пред 90 000 души, което е безспорен връх за български реализатор. През 1969 година Александър Йосифов, начинаещ шеф на завода за грамофонни плочи „ Балкантон “, заварва поръчка за 850 000 броя плочи от първия рецитал на артиста за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Емил Димитров е признат за член на Съюза на френските композитори през 1971 година
В България сходна чест му е отказана. Посмъртно е признат в Съюза на българските композитори през 2016 година…
Звездата на френския шансон Шарл Азнавур, който е доста непосредствен другар на Емил Димитров назовава българина „ популярен музикант “. Когато гостува на Емил в София пред български медии го назовава „ Невероятен безгрижник и актьор! Световен! “
Композиторът Митко Щерев назовава Емил Димитров „ Кралят на българската поп музика “. В едно изявление Щерев признава: „ Членовете на казионния тогава Съюз на българските композитори /СБК/ не го понасяха. Завиждаха за огромния му триумф и за разлика от французите, не го одобряваха в редиците си. Обявявяха музиката му за пошла и крадена. Песните му се забраняваха за лъчение по радиото. На спектакли обаче, никой не можеше да ги забрани, тъй като Концертна дирекция печелеше от Емил пари, които отиваха в страната “.
И до през днешния ден ли е по този начин? Защо, за какво ги няма хората от поп гилдията в Плевен да почетат Емил? Дали са желали непостижими за общината възнаграждения? Били са доста заети? Емил не им е на равнището?
Плевенчани обаче не не помнят своите именити съграждани и идоли. И популярност Богу.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ