Последният ядрен договор между Русия и САЩ изтича, но какво следва?
Дори в разгара на нуклеарното си съревнование по време на Студената война, Съединените щати и Съветският съюз подписаха поредност от контракти, с цел да предотвратят излизането отвън надзор на конкуренцията във въоръжаването, написа " Ройтерс ".
Въпреки че не се споразумяха за съвсем нищо друго, водачите в Москва и Вашингтон видяха стойност в договарянията - от 1969 година до късно след разпадането на Съветския съюз през 1991 година - за основаване на постоянна и предвидима рамка, ограничаваща размера на техните нуклеарни арсенали.
Сега последният нуклеарен контракт сред Съединени американски щати и Русия - Нов СТАРТ, е единствено на седмици от приключването си на 5 февруари и какво следва по-късно, не е несъмнено. Двете страни, заети с войната в Украйна, не са водили никакви диалози за договор-наследник.
През септември съветският президент Владимир Путин предложи двете страни да се спогодят още 12 месеца да се придържат към параметрите на Нов СТАРТ, които лимитират броя на разположените нуклеарни бойни глави до 1550 от всяка страна.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп към момента не е дал формален отговор, а западните анализатори по сигурността са разграничени по отношение на това умно или не е приемането на предлагането на Путин.
От една страна, това би спечелило време за установяване на пътя напред, като в същото време би изпратило политически сигнал, че и двете страни желаят да запазят останки от надзор върху въоръженията.
От друга страна, това би разрешило на Русия да продължи да създава оръжейни системи отвън обсега на Нов СТАРТ, в това число крилата ракета " Буревестник " и торпедото " Посейдон ". Бившият американски експерт по защита Грег Уийвър означи, че от 2023 година насам Русия отхвърля да приема взаимни инспекции, които биха дали на Вашингтон гаранции, че Москва към момента съблюдава контракта.
Съгласяването с предлагането на Путин би изпратило и обръщение до Китай, че Съединените щати няма да построяват стратегическите си нуклеарни сили в отговор на бързо възходящия нуклеарен боеприпас на Китай, добави той.
" Този сигнал евентуално би подкопал вероятностите за привличане на Китай на масата за договаряния за надзор върху въоръженията и ще покаже на Пекин, че американските сили ще останат лимитирани, без значение какво прави Китай ".
Тръмп желае диалози с Русия и Китай, Пекин споделя " не "
По данни на Федерацията на американските учени Русия и Съединените щати са оценили общите си ресурси надлежно на 5459 и 5177 нуклеарни бойни глави. Заедно те съставляват близо 87% от всички такива бойни глави в международен мащаб.
Китай обаче форсира нуклеарната си стратегия и към този момент разполага с почти 600 бойни глави. Пентагонът пресмята, че ще има повече от 1000 до 2030 година
Въпреки че Тръмп съобщи, че желае да се стреми към " нуклеарно разоръжаване " както с Русия, по този начин и с Китай, Пекин показва, че е " безразсъдно и нереалистично " да се желае от него да се причисли към тристранни договаряния за нуклеарно разоръжаване със страни, чиито арсенали са доста по-големи.
Допълнително усложнявайки вероятностите за световен надзор върху оръжията, Русия твърди, че нуклеарните сили на страните членки на НАТО Англия и Франция също би трябвало да бъдат предмет на договаряния - нещо, което те отхвърлят.
Николай Соков, някогашен руски и съветски договарящ по оръжията, съобщи, че опитът за подписване на нов многостранен нуклеарен контракт в тази среда е " съвсем задънена улица. Ще отнеме цяла безкрайност ".
Соков - старши помощник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, означи, че една от другите възможности би била Русия и Съединени американски щати да разработят правоприемник на Нов СТАРТ, който би включвал гъвкави ограничавания за бойните глави, с цел да се регистрира натрупването на китайско въоръжение.
По-бърз и по-лесен курс обаче би бил страните да се съсредоточат върху стъпки за понижаване на забележителния риск от инцидентно експлоадиране на нуклеарна война. В момента да вземем за пример единствено Русия и Съединени американски щати имат денонощна гореща линия за потребление при нуклеарна рецесия, до момента в който " никоя европейска столица, даже щабквартирата на НАТО, не може действително да комуникира с Москва. Няма специфична линия ", изясни Соков.
" Ако страните по едно и също време стартират и договаряния за надзор върху въоръженията, това би било отлично. Но би трябвало да разберете, че идващият контракт ще бъде доста, доста комплициран. Ще отнеме време. Така че приоритет номер едно е намаляването на риска и построяването на доверие ", акцентира той.
