В отборната игра, каквато гледахме снощи във финалния футболен мач

В отборната игра, каквато гледахме нощес във финалния футболен мач сред Аржентина и Франция, който ни остави без мирис, е по този начин. 
В българската политика явно множеството не схващат грам от отборна, екипна работа - показват ни го повече от три години, заради което считам, че те нямат никакво право да разясняват резултатите от Мондиала. Нашите политици нито са стратези, нито са далновидни, минимум измежду тях са водачи с гений, а страната върви на автопилот към този момент трета година.

Далеч съм от мисълта да разясня резултатите от мачовете в най-великата игра, има си експерти по тази причина. За мен обаче главният извод от видяното нощес на стадиона в Катар, е че

завоюваха отборните играчи, които на терена демонстрираха, че рицарският принцип " Един за всички, всички за един " е жив и евентуално ще живее до свършека на света и края на човечеството, такова, каквото го познаваме.

Какво беше изумлението ми обаче, когато след мача хора без никакви качества на спечелили взеха да разясняват в соцалните мрежи момчетата от терена с нескрита неприязън, злост и типично по български с огромна доза самомнение, като че ли му дреме на който и да е от международните първенци за мнението на някойси, прочут на един файтон хора в относително незнайната за необятния свят България. Дори една потвърдено провалила се политичка от годините на " бандитския  преход " се направи на пророчица, по какъв начин Мбапе щял бил да стане като наша Стефка Костадинова в миналото в необозримото бъдеще и впрочем. Комплексари, привикнали да поставят разграничителни линии на всичко и сред всички     взеха да съпоставят Меси с Мбапе и т.н.и тъй наречените Както нееднократно съм казвала и писала -

всеки разяснява съгласно себе си - крадецът подозира обири на всички места, лъжецът - лъжци и измами зад ъгъла тъй наречените.

По тези изброени аргументи нито футболът ни е футбол, нито политиката. Ставаме единствено да се подиграваме на първенците, тъй като те са на върха, а той е много високо от подножието. Така и на някои българи не им увряха балканските глави, че унижението е по-страшно от загубата. 
Достойните съперници в никакъв случай не унизяват своя конкурент. И като фена от последния ред, ще си разреша да изразя доволството си от ФИФА, че не позволи политиканстване на стадиона, което да съсипе удоволствието от Великата игра, както и от домакините в Катар, които явно се оправиха също отлично.