Разговор с Радослав Гайдарски в „Силата на инвестициите“ за бъдещето на изкуствения интелект
В новия епизод на подкаста „ Силата на вложенията “ посетител е Радослав Гайдарски – бизнесмен и съосновател на няколко софтуерни компании, в това число и един от редките български сътрудници на Lufthansa Technik. Разговорът стартира от този впечатляващ джойнт-венчър и естествено мина към тематиката, която към този момент дефинира цялата софтуерна траектория на десетилетието – изкуствения разсъдък.
Историята с Lufthansa не е просто триумф на „ още една българска IT компания “, а сигнал, че тук към този момент се появяват компании, на които световни играчи поверяват сериозна част от своята цифровизация. Вместо да продаде CleverPine, екипът на Радослав избира партньорство – решение, което, както самичък признава, е част от по-широката му философия за основаване на стойност, а не за бързо „ кеширане “.
Когато диалогът мина към AI, Радослав е безапелационен: „ AI е бъдещето. Той не е хайп. “ По думите му изкуственият разсъдък е неминуем софтуерен пласт, който ще седи под съвсем всеки бизнес развой. Хайп има другаде – в това по какъв начин фирмите го употребяват като маркетинг или в оценките, които пазарът присъжда на инфраструктурата зад него. Но действителният резултат е към този момент тук: задания, изискващи часове, се вземат решение за минути.
Проблемът е, че продуктивността не се разпределя отмерено. Радослав го формулира пределно ясно: „ Голямото предизвикателство е по какъв начин AI да бенефитне бизнеса най-малко толкоз, едвам бенефитне служителя. “ В момента точно служителят взима най-голямата част от изгодата – повече време, по-малко стрес, по-бърз резултат. Но фирмите към момента не знаят по какъв начин да трансфорат това в структурно преимущество, а клиентът рядко усеща усъвършенстване в цената или качеството.
Според Радослав сме в ранната фаза на дълъг развой: „ Трябва да си редизайниш целия развой и целия бизнес към AI. “ Истинската промяна ще пристигна, когато индивидът престане да бъде просто консуматор на инструмент и се трансформира в оркестратор на развой. Това пролича и от неговите думи: „ Човекът ще бъде оркестратор, а не реализатор. “ Тогава един експерт ще ръководи потенциал, който преди е претендирал цели екипи.
Това води до неуместния въпрос: какво става с работните места? Историята към този момент е прекосявала през сходни скокове – от фенерджиите по улиците до машинописците и поточните линии, изясни гостът на подкаста. Изкуственият разсъдък форсира идващия преход. Професиите, учредени на повтаряеми задания, ще бъдат под напън. При самостоятелните коли – водачите. При IT – най-ниските равнища на специалността. Ако в миналото петмесечен курс бе задоволителен за старта на един новак програмист, отсега нататък бариерата ще се вдигне. Ще наподобява повече на медицината – дълго образование, по-сложни умения, по-малко място за „ сурови “ джуниъри.
Инвестиционната му логичност следва същия модел на натурализъм. Радослав и сътрудниците му ръководят фонд, който умишлено заобикаля най-шумните тикери във вълната на AI. Не тъй като NVIDIA или хиперскейлърите няма да бъдат спечелили, а тъй като част от оценките през днешния ден са резултат от кръгови вложения и взаимни зависимости сред огромните. Модел, който той не приема като здравословен. Вместо това фондът търси стартъпи – най-вече AI-first компании, които вземат решение съответни проблеми, а не разчитат само на AI-вълната.
Аналогията със златната тресчица е точна: печелят тези, които вършат лопатите – чиповете, облаците, базовите модели. Но към тях се раждат цели градове, а смислените вложители се стремят точно към тях. За България това е късмет да бъде място, което строи част от тези нови „ градове “ – посредством джойнт-венчъри от клас Lufthansa Technik и посредством свои AI-first артикули – както и риск да остане в периферията като на ниска цена подизпълнител.
В последна сметка този епизод носи и обръщение: бъдещето на AI не е просто софтуерен въпрос. То е въпрос на систематизиране на стойност, подготовка на хората и храброст да играем роля в световния развой, вместо да чакаме указания. България може да избере позицията на оркестратор – и диалози като този с Радослав Гайдарски демонстрират, че има хора, които към този момент вървят по този път.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Историята с Lufthansa не е просто триумф на „ още една българска IT компания “, а сигнал, че тук към този момент се появяват компании, на които световни играчи поверяват сериозна част от своята цифровизация. Вместо да продаде CleverPine, екипът на Радослав избира партньорство – решение, което, както самичък признава, е част от по-широката му философия за основаване на стойност, а не за бързо „ кеширане “.
Когато диалогът мина към AI, Радослав е безапелационен: „ AI е бъдещето. Той не е хайп. “ По думите му изкуственият разсъдък е неминуем софтуерен пласт, който ще седи под съвсем всеки бизнес развой. Хайп има другаде – в това по какъв начин фирмите го употребяват като маркетинг или в оценките, които пазарът присъжда на инфраструктурата зад него. Но действителният резултат е към този момент тук: задания, изискващи часове, се вземат решение за минути.
Проблемът е, че продуктивността не се разпределя отмерено. Радослав го формулира пределно ясно: „ Голямото предизвикателство е по какъв начин AI да бенефитне бизнеса най-малко толкоз, едвам бенефитне служителя. “ В момента точно служителят взима най-голямата част от изгодата – повече време, по-малко стрес, по-бърз резултат. Но фирмите към момента не знаят по какъв начин да трансфорат това в структурно преимущество, а клиентът рядко усеща усъвършенстване в цената или качеството.
Според Радослав сме в ранната фаза на дълъг развой: „ Трябва да си редизайниш целия развой и целия бизнес към AI. “ Истинската промяна ще пристигна, когато индивидът престане да бъде просто консуматор на инструмент и се трансформира в оркестратор на развой. Това пролича и от неговите думи: „ Човекът ще бъде оркестратор, а не реализатор. “ Тогава един експерт ще ръководи потенциал, който преди е претендирал цели екипи.
Това води до неуместния въпрос: какво става с работните места? Историята към този момент е прекосявала през сходни скокове – от фенерджиите по улиците до машинописците и поточните линии, изясни гостът на подкаста. Изкуственият разсъдък форсира идващия преход. Професиите, учредени на повтаряеми задания, ще бъдат под напън. При самостоятелните коли – водачите. При IT – най-ниските равнища на специалността. Ако в миналото петмесечен курс бе задоволителен за старта на един новак програмист, отсега нататък бариерата ще се вдигне. Ще наподобява повече на медицината – дълго образование, по-сложни умения, по-малко място за „ сурови “ джуниъри.
Инвестиционната му логичност следва същия модел на натурализъм. Радослав и сътрудниците му ръководят фонд, който умишлено заобикаля най-шумните тикери във вълната на AI. Не тъй като NVIDIA или хиперскейлърите няма да бъдат спечелили, а тъй като част от оценките през днешния ден са резултат от кръгови вложения и взаимни зависимости сред огромните. Модел, който той не приема като здравословен. Вместо това фондът търси стартъпи – най-вече AI-first компании, които вземат решение съответни проблеми, а не разчитат само на AI-вълната.
Аналогията със златната тресчица е точна: печелят тези, които вършат лопатите – чиповете, облаците, базовите модели. Но към тях се раждат цели градове, а смислените вложители се стремят точно към тях. За България това е късмет да бъде място, което строи част от тези нови „ градове “ – посредством джойнт-венчъри от клас Lufthansa Technik и посредством свои AI-first артикули – както и риск да остане в периферията като на ниска цена подизпълнител.
В последна сметка този епизод носи и обръщение: бъдещето на AI не е просто софтуерен въпрос. То е въпрос на систематизиране на стойност, подготовка на хората и храброст да играем роля в световния развой, вместо да чакаме указания. България може да избере позицията на оркестратор – и диалози като този с Радослав Гайдарски демонстрират, че има хора, които към този момент вървят по този път.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ




