В новия брой на Списание 8 може да прочетете вълнуващото

В новия брой на Списание 8 може да прочетете вълнуващото изявление с Учителя Ваклуш Толев. Предлагаме ви дребна част от него.
Купете броя от тук
За абонамент тук
Често говорите за еволюцията в нейните духовни измерения. Какъв е еволюционният смисъл за индивида от естествените катаклизми и обществените спорове?-Това е един проблем, който показва по-скоро вътрешната осцилация както на обособената персона, по този начин и на обществената общественост. Този проблем е вътре в нас и вън от нас. Той има своето предопределение, с цел да забележим това, което в персоналната ни битийност, в обществената общественост, в човешката животворност и в естествената даденост като цяло прави своите конвулсии в концепцията за съвършенство. Затова споделям, че еволюцията няма за задача да основава благополучие, а да основава богове! Благоденствието е в материалния свят – концепцията да удовлетвори потребност, чиято последователност всеки път може да се усети. Да се основава благополучие, е сексапил на мозъка, да се основават богове, е нужда на Духа! Боговете не се основават от процеса дали една стопанска система персонална, бизнесменска или на държавна ще донесе облаги или благополучие. Еволюцията, която би трябвало да ни сътвори като богове, несъмнено ще има и (в порядъчен смисъл) спорове – премеждия, които можем да приемем и които би трябвало постоянно да трансформираме в развитие; ще има гърчове, които можем да понесем. 

Волно или несъзнателно, като част от общия Космос (а индивидът е наименуван микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, тъй като сме нейна плът. И ние несъмнено растем с нея. Всеки един от споровете, които изживява Космосът като целокупност, или човешката общественост, а по-късно и обособената персона, физиономират нашето пътешестване да станем богове.

Но тайната, че еволюцията няма за задача да основава благополучие, а богове, не се състои в това, че би трябвало да станете сиромаси, а просто да станете богове, чието благосъстояние имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и непроменяемо благосъстояние от това, а не тъжната орис на променливостта, която всеки човек жъне и по-късно вършее, и когато отсее, споделя, че зърното му е малко, тъй като е преходно. Самата същина на фразата богове, а не благополучие, е опцията постоянно да бъдете богати.

Този, който като Бог е богат, не може да изживява рецесията на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма съображение да е богат в причинността си. Еволюцията тъкмо това прави в индивида – дългото пътешестване, което от беднотия ви води към благосъстояние на знанията; обожествяването, което несъмнено е съпридружено с концепцията за развиването!
-Но по какъв начин се реализира това дълго еволюционно пътешестване, има ли някакъв механизъм, или проект, който кара индивида да се развива и обожествява?- В наедрял проект бях дал Йерархията на духовните талази, които съпровождат индивида. Доктрина, която светът до момента е нямал. Първата вълна е, когато Самият Творец се събира в Себе Си, с цел да сътвори нещо, което никой не може да Му отнеме – пространство и време, с цел да живее този, който сътворява. Сътворява Адамовото начало – мозъка, което би трябвало да отдели от себе си Евиното начало – желанието. След това ще дойдат духовните талази на митологията, правдата, любовта, надкрачваме ги с мъдростта, ще се качим на върха на духовната вълна на истината и по-късно на свободата.
Сътворението носи на индивида индивидуализацията, митологията – въображението, правдата – възмездието, любовта – прощението, мъдростта – прозрението, истината – откровението, свободата – богоживота. Моя дързостна мисъл е, че хората още съществуват, не живеят! А Христос го изрази с три думи – Път, Истина, Живот: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Извърви пътя, познай истината и тогава ще имаш живот! Това са огромните секрети.

Така че еволюцията е една вложена опция, която е хранена от условностите в концепцията за целостта – минало и чакано бъдеще. Вложена опция е тя, условността е, която я храни. И времето няма роля, силите имат присъщност – те са, които вземат решение битието. Затова споделям: Пестете силите (особено висшите), не времето! 

- Тази идея звучи много друго от общоприетите религиозни показа за пъкъл и парадайс като вероятност пред хората, които са били надлежно неприятни или добри…- Духовните талази не обслужват единствено положителните. Те са познание, което сътвореният човек би трябвало да научи, с цел да стане Бог! Така че тезата положително - зло е нашата потребност в еволюцията. Тя не ни е непознат гостенин, а нужен сателит. И тогава ще разберете за какво споделям, че злото е нееволюирало положително. Единосъщност, която се съпровожда като нужда, само че която един ден ще се освободи. Няма река с един бряг – с два бряга е. Но кое е значителното – крайбрежията ли, които поемат блъсъците, които усмиряват вълните и ги връщат в пътя?! Не, същността на реката е течението! Както в нашето съществуване – не еволюционността на блъсъците, не споровете, не спазмите, а течението: това дихание, което Бог ни е поставил и с което е определил тази смелост, че индивидът е един еволюиращ господ! И тези два бряга в нас са антитезите положително и зло.
Вярно е, че в този момент се развиваме с помощта на спора, на антиподите, само че за жалост, никой не сподели, че може без тях. А цивилизацията ви сподели, че един трен към този момент може да се движи не на две релси, а на една. Отричаше се ясновидството – тв приемникът ни го даде от хиляди километри; отхвърляше се яснослушането – телефонът и радиото ни го освидетелстваха. Било механично – няма значение! Затова беше дадена сила на мозъка, в наличие на човешкото развиване – с цел да може техническото постижение на мозъка да обслужи несъбудените, само че вложени в нас трендове и проницания.


За своите възпитаници той е Учителят на мъдростта. Преживял е духовните си бродничества още в политическите затвори на комунистическа България. Излиза от тях с задачата да сътвори обучение, което да даде път на вложената божественост в индивида. Още през 80-те учи хората към себе си на свободата като мислене. През 90-те в Пловдивския и Софийския университет преподава тайните на международните религии и мистични учения. Постепенно  образува школа „ Път на мъдростта “. Той е Ваклуш и името му идва от „ Вак “, което на санскрит значи „ висша духовна мощ “.
Още изявленията с впечатляващи персони и духовни водачи можете да прочетете в новия ни брой.
Купете броя от тук.