В нощта на Нова Година, той празнува своя 77-ми рожден

В нощта на Нова Година, той чества своя 77-ми рожден ден. Момчето с дислексия от Уелс, наричано от дядо си Джордж, а от татко си Чарлз, е извървяло целия лъкатушен път на живота, с цел да открие своите гении и се трансформира в сър Антъни Хопкинс – мъжът с почести, хипнотизиращ взор и ясно отношение към света. В неговия свят изкуството е Бог – от дете Антъни свири на пиано, композира и рисува. Актьорската специалност изважда нескрито най-яркия му гений – да доближава изумителни дълбочини на превъплъщението на сцената и екрана. Бил е Хамлет, Отело, Тит Андроник, Чарлз Дикенс, Пикасо, Ричард Никсън, Хитлер, Ханибал Лектър, Хичкок – изключителни облици, изиграни от извънреден артист. Хопкинс признава, че спестовните жестове на екрана имат доста по-голяма мощ от безмислените разговори. И с присъщото си възприятие за комизъм споделя, че в случай че закъса с актьорството, постоянно ще си откри работа като иконом (по мотив ролята му в " Остатъците от деня " ). За сър Антъни Хопкинс фантазиите се сбъдват, без значение от годините. Валсът, който композира на 19 години, дочаква своята триумфална премиера през 2011-а, с помощта на холандския виртуоз André Rieu и неговия Johann Strauss Orchestra. За вярата, истината и фантазиите - And the Waltz Goes On.

НАЙ-ДОБРИТЕ от нас се развиват късно. В учебно заведение бях глупак. Необщителен вид - другите деца въобще не ме интересуваха. В днешно време това го назовават нарушаване на вниманието. А аз просто бях малоумен. Именно по тази причина и станах артист.

МОЯТ БАЩА беше хлебар и въобще не му пукаше за изкуството. Помня по какъв начин свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и споделя: " Каква е тая мръсотия, дето я свириш? ", " Бетовен " - откликвам аз. А той - " Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо свястно! ". На тези години, напълно добре разбирам цинизма на татко ми.

МОЯТА ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ - постоянно си задължен да схванеш на какво си кадърен - даже поради презрението на останалите към теб. Каквото и да правех в младостта си, всички ми споделяха " Ти си обезсърчителен ". Баща ми ми споделяше: " обезсърчителен ", връстниците ми говореха " обезсърчителен ". Така всичко, което след това се случи в живота ми, се трансформира в същинско признание за мен. 

В НАЧАЛОТО БЯХ ФИЗИЧЕСКИ рисков на сцената. Когато играех в театъра в Манчестър, режисьорът ме уволни, тъй като за малко щях да счупя гръбнака на един сътрудник. Но на мен ми провървя, тъй като той ме посъветва да отида в една от тези съвременни театрални школи, които самия той не одобряваше. И аз се записах в Кралската Академия за Драматично Изкуство (RADA), откъдето стартира актуалната ми кариера.

БОЛШИНСТВОТО АКТЬОРИ са прекомерно простодушни хора, считащи себе си за комплицирани натури. Помня по какъв начин, когато чух за Робърт Де Ниро в " Разяреният бик ", си споделих, че безусловно би трябвало да виждам този филм. И отидох в дребен ню-йоркски киносалон – там лъхаше на урина, едни хора пиеха, други спяха. И това беше нещо като часа на истината за мен – ето в името на какво, отиват всичките ни актьорски старания.

НИЕ БАВНО УБИВАМЕ себе си, мислейки за всичко, когато и да е, без да стопираме. Мисли, мисли, мисли.... Така или другояче, в никакъв случай не можеш да се довериш на човешкия разум. Той е гибелен капан.

ВСИЧКИ АКТЬОРИ в своите най-луди години желаят да изиграят Хамлет. Аз също желаех. А в този момент си мисля, че това е нещо сходно на самоубийство. Днес въобще не ме интересува Шекспир и цялата тая английска нелепост. А когато ме интересуваше, беше от едно голо самолюбие - просто поради славата.

НЯМАМ ЛЮБИМИ РОЛИ - аз просто работя. Уча си функциите и като приема даден ангажимент, върша каквото е нужно. Отивам, правя си работата и се прибирам вкъщи. После получавам чек - това е цялата история. Хората приказват, че това е цинично, само че не са прави. Това е практично.

НЯМА НИЩО ПО-ДРАЗНЕЩО от добродетелта и високата добродетелност. Не споделям, че аз самият не съм подправен. Фалшив съм тъкмо толкоз, колкото и всички останали. Всички ние сме шарлатани, шмекери, лъжци.

ХАНИБАЛ ЛЕКТЪР фактически е доста забавна фигура. Мисля, че скрито всички му се възхищаваме. Той въплъщава в себе си онази неизказана част от нас - нашите стремежи, мечти и тъмната страна на душите ни - и ние можем да бъдем същински здрави само, в случай че признаем тяхното битие.

НА МЕН МИ ХАРЕСВА МОЯТА САМОТА. Никога не съм допускал някого покрай себе си. Аз несъмнено, показвам искреност и дружелюбие. Но вътре в мен постоянно е било пусто. Без съчувствие, единствено равнодушие - и по този начин цялостен живот.

ИМАШЕ ВРЕМЕНА, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега сякаш никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е необичайно, само че аз се веселя, че бях пияч. Разбира се, скърбя, че поради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на пияч - това е извънредно богат житейски опит. Имаше дни, в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще пребивавам, или ще умра. Бях изцяло унищожен - цялостен фалит в прочувствен смисъл.

ДОБРИЯТ СЦЕНАРИЙ е изтъкнат от първите 5 страници. Тези неща ги усещаш интуитивно. Ако не мога да прочета повече от четири страници, към този момент ми е ясно – това не е за мен. Най-силно ме натоварват сюжетите, в които има подробни и протяжни описания на пейзажи - " Изгрев над пустинята, на хоризонта се прокрадва лъч " и така нататък - цяло есе прочиташ, с цел да се добереш до разговора - нелепости.

ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ да реализира триумф. Мечтаех да се срещна с Катрин Хепбърн и Питър О'Тул. Прекланях се пред този артист. Спомням си, по какъв начин за първи път отидохме с него на бар. Той сподели: " Вземи " Гинес " /бира/, по какъв начин е въодушевление, драги? Е, добре, дай да пием и за вървим за нашите " Оскари ". Възхищавам се на този жанр безумия, удивлявам се на пияниците. Някога и аз бях подобен. Преди няколко години още веднъж срещах О' Тул и той ми сподели: " Говорят, че към този момент имаш ореол към главата си - не си като нас, грешниците ". И да, когато оставиш пиенето, постоянно губиш някой другар.

ЖИВОТЪТ Е ХОРЕОГРАФИЯ. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко умерено. Аз обмислям по този начин: " Какво приказват и мислят хората за мен, въобще не ме визира. Аз съм подобен, какъвто съм, и върша това, което върша, само за развлечение - ето по този начин е устроена тази игра, чудната игра на живота. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл пристигна при мен преди 10 години, когато седях в един римски хотел, потопен в дълбока меланхолия. И аз си я повтарях като мантра. Имах бездънен проблем с егото си, тъй като не получавах това, което желаех. Оттогава до момента, доста невероятни неща се случиха в живота ми. "

Снимки ~ pinterest.com