В нощта на 7 октомври 2006 г. в Русия е

В нощта на 7 октомври 2006 година в Русия е намерено тялото на Анна Политовская. Тя не е изчезнала и търсена дълго време, не е известно и какъв брой закани е получавала. Нейният разстрел е изработен във входа на постройката, до момента в който се пробва да се прибере вкъщи. Застреляна е от упор, а причинителят не е имал никакви връзки с нея, доближава се до общото умозаключение, че някой е заплатил за нейното ликвидиране. Анна е прочут публицист на опозицията, бранител на човешките права, като родината и Русия дава задоволително материал за разработка. Логично е, че когато един човек работи против мощните на деня, враговете стартират да порастват в геометрична градация.

Политовская стартира да приказва против съветския президент, както и против Рамзан Кадиров – главата на Чеченската република. Известно време споделя, че е обект на закани. В един миг заканите стартират да се извършват – в границите на своята кариера е тровена, вкарвана в затвор, бита и заплашвана неведнъж, с цел да се потвърди, че не е безсмъртна. От 1999 година до гибелта си е работела за вестник Нова Газета, където разказва доста в детайли историята към Втората Чеченска война. Описва случаи на корупция, направени от Русия, както и от Чечня. Доказва нарушаването на човешки права от страна на руснаците, по този начин и на чеченските бойци.

Историите ѝ са изключително скандални, само че дълго време аудиторията продължава да мисли, че след рухването на Съюз на съветските социалистически републики е обикновено да има проверяваща публицистика и независимост на словото, която ще разреши за откритата рецензия към ръководещите и основаването на гражданско общество, което може да открие доста по-различни и красиви благоприятни условия за триумф. Убийството на Анна демонстрира, че като че ли нищо не се е трансформирало. Посланието е признато и тонът, както и материалите, които ще се разгласяват през идващите няколко години ще бъдат обвързани с още един специфичен прочит – въпреки всичко никой не желае да почине за работното си място и тонът се трансформира, най-малко до известна степен. Убийството на Анна остава неразкрито и до през днешния ден.

Анна приключва своето обучение в Ню Йорк през 1958 година в Ню Йорк и по-късно започва кариерата си в публицистиката през 80-те години на предишния век като публицист на вестник Известия. Пише и за други забавни издания, като споделя историята на съветските авио линии. Не е мъчно да открием, че Русия продължава да е необятна територия с няколко часови зони и постоянно има най-малко една история, която може да се опише по тази линия. Според Анна, малко след рухването на Съюз на съветските социалистически републики, редица остарели спорове остават под радара. Чечня остава една територия, която по образеца на Афганистан, продължава да е кланово основано общество. Досещате се, че в годините на угнетяване и осъществяване на най-различни закононарушения, чеченците не са с толкоз топли връзки и незабавно след политическата смяна, те показват своите не толкоз топли усеща.

Географски видяно не са в изключително приятната конюнктура – сложени сред Русия и Турция, възможностите за някаква поддръжка или самостоятелност ще стартират да се изпаравят много бързо. Първата Чеченска война стартира през 1994 година и след 2 години Борис Елцин ще изиска най-сетне да подпише помирение. Мирът не се задържа толкоз доста, на 7 август 1999 година чеченски партизани влизат в Дагестан.

Логично е да забележим, че се изискват ответни реакции и министър-председателят на Русия – Владимир Путин ще съобщи, че чеченски партизани не може да участват на тази територия и техните дейности в никакъв случай повече няма да се толерират. Бомбардировките съумяват да ги прогонят, само че офанзивата не е обвързана с успеваемост, а с изпращането на обръщение, в този случай същото ще запише хиляди убити, както и още толкоз бездомни.

В този специфичен миг Политовская получава назначението да отиде и да проверява всичко, което се случва в Чечня. Нека не забравяме, че в-ка ѝ е построен от Михаил Горбачов, който също играе ролята на възможен конкурент в Русия. Повечето пристигнали публицисти отхвърлят да се приближат до полесражението, за тях е значимо да запишат разкази на очевидци. Отвличанията и убийствата на представители на медии е честа процедура там. Нито руснаци, нито чеченци обръщат внимание на пристигналите и тъкмо затова има малко на брой, които се приближават до сраженията. Причината? Войниците не се интересуват кой тъкмо ще гръмнат, за тях е значимо всички каузи да бъдат скрити от публиката, затова всеки с камера е тъкмо толкоз рисков, като всеки различен с автомат.

Политовская идва през 1999 година в един безспорен безпорядък, а в столицата е бомбардирана непосредствено, като един от водачите на сепаратистите Ахмад Кадиров към този момент е минал на страната на руснаците. Неговият наследник Рамзан дава отговор за една от най-кървавите групи. Журналистката не е на ничия страна, нейната задача е да опише живота на цивилните, а те от дълго време не са в приказка. Руснаците бомбардират села, като знаят, че там има бунтовници. Чеченците, които симпатизират на бунтовниците се считат за предатели, затова и тяхната присъда остава гибел.

Малко преди началото на новото хилядолетие, в Чечня единствените жертви са тези, които още не са разбрали на коя страна да застанат – цивилните. Те пък имат вяра на рускинята, която няма нищо срещу да споделя истината и тъй като перото ѝ тежи, получава помощ и има опция да бъде прекарвана през секрети пътеки, да бъде покрай сраженията, да потърси информация за изчезнали хора, както и да разбере кои хора са били прибрани за заложници от партизани и постоянна войска. Действията там доближават величината на закононарушения против човечеството, като тук няма за какво да се лъжем – двете враждуващи страни не се разграничават една от друга. С описването и публикуването на най-различни фотоси, смъртните закани потеглят една след друга.

Анна става обект на насмешки и постоянно е арестувана от военни, които я подреждат за екзекуция и при натискането на спусъка се чува празното чаткане на ударниците – автоматите са празни. 3 години по-късно, до момента в който лети до учебното заведение в Беслан, с цел да отрази блокадата – приключила със гибелта на 334 души и повече от половината са деца – руснаците удрят постройката с ракети и танкове. По това време се оказва, че журналистката е била отворена, а и тя самата е сюрпризирана, че никой не ѝ обръща внимание, до момента в който снима – двете страни чакат да почине.

При експлоадирането на Втората Чеченска война, Анна споделя една доста забавна история – тя счита, че Путин подрежда на ФСБ да сътвори напрежение и да стартира да основава спорове в утихващата война. За нея задачата на съветския глава е да завоюва поста на президент. Официалната версия е, че войната стартира, откакто жилища в Русия са взривени и към 199 души намират своята гибел. Официалната власт декларира, че най-вероятно офанзивите са осъществени от чеченски терористи.

До през днешния ден този случай в Русия се счита за американския 11 септември. Инцидентът е еднакъв и ще открием, че тъкмо както Съединени американски щати публично знае кой е причинителя за няколко месеца, тук руснаците са безапелационни със същата акуратност. Последвалите офанзиви над Чечня ускоряват въздействието на Путин, въпреки всичко той се бори за правдивост. Именно тук Анна към този момент не е мечтана. До през днешния ден съветския олигарх Борис Березовски не се отхвърля от думите си – в миналото Путин му споделил, че в случай че Анна не спре, тя ще получи патрон в главата, като главната закана е, че би трябвало да спре да приказва за бомбардировките. През 2002 година идва и ответният удар, чеченски терористи взимат повече от 1000 заложника в московски спектакъл.

Руската полиция търси Политовская, с цел да окаже подпомагане, тъй като единствено тя е способна да договаря с терористите – за разлика от формалната власт в Русия, тя въпреки всичко има някакви позиции в Чечня. Шансът ѝ да влезе в контакт е преустановен със заповед от по-високо равнище. Специалните сили пускат химичен сътрудник, който да обезврежда терористите и да разреши на силите да се разправят с съперника. За малко време опасността минава, само че химикалът убива към 200 души. Години по-късно оживелите още се лекуват, само че даже те не знаят какво е било употребявано.

Няколко години след офанзивата, проверяващата журналистка не се отхвърля от ровенето в дупката, с цел да открие, че определените сепаратисти са имали тесни връзки с ФСБ. Дори и след даването на жертви, рейтингът на президента продължава да се усилва с висока скорост. През 2004 година Кадиров също показва своето неодобрение против това съветско перо. Чуват се даже фрази от рода на „ Тя би трябвало да почине на улиците в Москва. “.

Анна не се тормози за себе си, тя постоянно признава, че хората с информация също са в сходна смъртна заплаха. И по този начин доближаваме до края на книгата – 6 октомври 2006 година По това време се знае, че Анна е имала подготвен материал за методите за изтезание на Кадиров. Убийството е повече от скандално. Извършителят оставя револвер Макаров до жертвата си, като тя е простреляна два пъти в гърдите и веднъж в главата, с цел да е по-сигурно. Проблемът за актуалната власт е, че сходно ликвидиране в никакъв случай не минава под радарите.

Новината за гибелта ѝ се носи по целия свят, а скоро идват митингите, осъждането на дейностите, както и на митинги пред всяко Руско посолство в Европа. До 2014 година има редица арестувани, само че липсва публична информация. Същата година са обвиняване Лом-Али Гайтюкаев и неговия племенник Рустам Махмудов. те обаче в никакъв случай не споделят кой ги е наел. Фактът, че убийството е осъществено сред двете рождени дати на Кадиров и Путин също повдига доста въпроси. Единственият отговор в този случай е, че никой не може да каже сигурно или да уточни кой тъкмо е наредил това ликвидиране.

Посланието остава и до през днешния ден множеството публицисти се пробват да запазят живота си, в сравнение с да бъдат убити. Истината е, че никой не е толкоз предан на специалност, която може да разгласява най-големите истини и в никакъв случай да не получи поддръжка, както и в никакъв случай да не възпита вярно обществото си. В този миг следствията стопират или получават напълно друг взор. Анна остава в предишното, въпреки и от ден на ден хора да се пробват да търсят отговора, само че времето заличава всички следи.

Снимки: Wikipedia