В нощта на 13 януари 2020 г. мъж от Камарево

В нощта на 13 януари 2020 година мъж от Камарево на име Владислав Канюс брутално убива своята 23-годишна другарка Вера Пехтелева. Съседите са слушали виковете на момичето с часове, подадени са голям брой повиквания в полицията, само че когато идват униформените, момичето от дълго време е мъртво. Владислав Канюс е наказан на 17 години затвор. Няколко месеца по-рано, тази година, майката на Вера ще разбере, че Владислав е отслужил своето време на фронта в Украйна, а по-късно е бил опрощение от Владимир Путин.

Оксана Пехтелеева открива от обществените мрежи, че килърът на щерка ѝ към този момент е свободен. Оксана е направила питане в министерството на защитата в Русия, с цел да разбере дали в действителност Канюс е бил изпратен на фронта. Министерството изпраща документ, с който удостоверява, че въпросното лице е включено в редиците на фронта, а след няколко месеца идва още един, който показва, че на 27 април Владислав е бил опрощение и освободен. Оксана търси своя някогашен брачен партньор и татко на към този момент умрялото им дете, за помощ и подпомагане при писането на тъжба.

Отговорът е, че Руското държавно управление няма да преразглежда жалбата на опечалените родители, защото Владислав е изцяло оправдан. Отговорът е повече от чудноват, изключително откакто един човек се оправдава още веднъж посредством убийства на други хора, само че военната нравственос не преглежда убийството на човек като такова, по време на война. Оксана дълго време е слушала вечерните вести и е знаела, че пандизчии с тежки присъди няма да бъдат призовавани на фронта. По думите на майката, тя надалеч не е единствената, която е била попарена от новината за освобождение на техният палач.

В едно е безапелационна, никой няма да им помогне и никой няма да върне справедливостта на техните деца и родственици. Медиите не приказват за върнатите ветерани и не се пробват да крият обстоятелството. До този миг родителите са отишли до Висшия съд в Русия, както и са писали до президентския офис. Интересували се единствено от едно: по какъв начин е допустимо да бъде опрощение палач и изтезател. Тъй като във висшите правосъдни институции изискват призоваването на Владислав и чуването му, когато идва време за разглеждането на въпросната присъда, той даже не задейства своята видео връзка.

Без неговото наличие, съдиите отхвърлят всички искове, молят родителите да изоставен залата и приключват делото. Оксана си мисли, че най-вероятно Канюс може да бъде даже награден с орден от фронта. Подобни дейности се дефинират единствено по един метод – като един мощен гласовит пестник. В самата зала не е имало нито един представител от фамилията на Канюс, само ищците са били извикани, което ясно демонстрира и съответната линия на правосъдие в Русия. Никой не изяснява на Оксана по какъв начин килърът на щерка ѝ е свободен, до момента в който нейното дете е към този момент 3 години в гроба. Желанието за митинги се оказва страхливо, защото има потърпевши, които към този момент се озовават в пандиза.

Абсурдът е толкоз пъстър, че нарушителите се озовават на независимост, до момента в който протестиращите влизат в пандиза, въпреки и мястото им да не е там. Ако не е била войната, Канюс в никакъв случай нямало да получи своята независимост и към момента е щял да бъде в пандиза. Тъй като съдът не обръща никакво внимание на спомагателни тъжби, множеството фамилии би трябвало да живеят със същите нарушители в един град, защото множеството пандизчии няма къде да отидат, а това продължава да бъде една особена злополука в обществено отношение.

Разбира се, това е бомба със закъснител за всички опечалени, които рано или късно ще се срещнат още веднъж с тези хора. Какъв ще бъде изходът, това продължава да остава под въпрос, а и сходна статистика не се води и не се показва от Руската федерация. И до момента в който убийците не престават да откриват своята независимост, други хора като Игор Балазейкинсе озовават в пандиза. 16-годишният юноша хвърля бензинова бомба по военния офис в Киров, Ленинградска област. Сградата по този начин и не се възпламенява, а момчето е задържано незабавно за рушене на държавно имущество.

Малко по-късно казусът трансформира своята тежест и става въпрос за осъществяването на терористична офанзива. От началото на март 2023 година Игор се намира в пандиза в Санкт Петербург. Тъй като му е отказана здравна помощ, същият към този момент стартира да страда от автоимунен хепатит. Младежът в никакъв случай не споделя каква е повода за офанзивата, това излиза наяве от майка му – Татяна Балезякина.

Оказва се, че на 24 февруари, чичото на Игор – Дима отпътува за фронта в непринуден отряд. Не е ясно какъв брой тъкмо време е минало, когато идва депеша, че чичото е бил погубен на фронта. По думите на майката, младежът в никакъв случай не е проявявал интерес към политика или към други форми на ръководство. След 24 февруари, множеството руснаци, в това число и Татяна, слагат знаците на войната, тъй като били сигурни, че ръководството знае какво прави. В момента, в който това се трансформира и всичко забавя ход, обстановката явно е излязла отвън надзор и се трансформира фрапантно.

Игор стартира да чете различна информация за случилото се на фронта и по този начин нареченото избавление. Семейството дълго тъгува, а Игор страда най-вече, защото чичото е оказал помощ най-вече във възпитанието. Когато попитали младежа за какво е хвърлил бензиновата бомба в щаба, той дал отговор, че от дълго време са пропуснали момента с плакатите и апела за мир. След лятото на 2022 година фамилията трансформира много своите позиции по отношение на войната. Роднините на Татяна живеят в Казахстан и не схващат какво се случва в Русия. За тях държанието на сина им е някаква съвършена нелепост.

Съпругът на Татяна е уволнен от работа през април, тъкмо поради своите визии. Татяна работи като учителка по британски, само че откакто казусът в дребния град добива известност, множеството ѝ клиенти си потеглят. Ситуацията за фамилията е неуместна, само че през август, когато младежът има рожден ден и още е в пандиза, получава доста писма, най-често от опозицията, която не вижда сегашното съветско ръководство като рационално или вярно настоящо за бъдещето на своите жители.

Игор към момента няма даже присъда, само че се държи в затвор за превъзпитание, където изискванията са повече от чудовищни, с изключение на неналичието на храна и допустимо най-ниските условия на хигиена, той няма право да чете или да изпраща писма. Не е получил правото си да се срещне с юрист или да се види с родителите си. Единствените срещи се водят под контрол, до момента в който излиза наяве, че писмата на фамилията и на приятелите, изпратени до момчето се четат и се дават изцяло отворени.