Тръмп не познава историята на Европа. И в това е проблемът
В естествени времена седем европейски водачи, които летят за Вашингтон, с цел да оказват помощ за прекъсването на войната в Украйна, биха били възприети като израз на взаимност на Запада с водача на свободния свят. Но това не са естествени времена.
Неотдавнашната среща на президента Доналд Тръмп и неговите европейски сътрудници, събрали се към президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом, добави още една цепнатина към надълбоко разделения трансатлантически фронт, наблягайки какъв брой надалеч са двете страни в оценката си за това, което е заложено на карта в Украйна, написа в собствен разбор за Financial Times Силви Кауфман, шеф и колумнист във френското издание Le Monde, и продължава:
„ Фундаменталната разлика се крие в отношението им към историята. Европейските водачи, от запад на изток и от север на юг, са завършени от наследството на 20-ти век. Две международни войни, два тоталитарни интервала, милиони смъртни случаи, Холокостът, континент, разграничен в продължение на десетилетия - всичко това е оставило белези, които са част от европейското политическо ДНК. Създадена като план за мир, самият Европейски Съюз е отражение на тази еднаквост ”.
Тя подчертава, че политическите водачи в Европа знаят прекомерно добре тежестта на Русия. По думите ѝ през последните 20 години, макар че отхвърлят, мнозина са следили от близко по какъв начин имперските упоритости на Москва нарастват и връщат войната на европейския континент.
„ За тях това, което е заложено на карта през днешния ден, е по-голямо от Украйна. Това е сигурността на цяла Европа ”, написа още тя и прибавя: „ Президентът Владимир Путин освен е завършен от историята – той самичък я оформя. Той я изкривява, изопачава и пренаписва, с цел да я приспособи към своята ревизионистка визия за Русия. За него историята е главен политически инструмент. Той непрекъснато се базира на измисления си исторически разказ, както направи още веднъж при срещата си с Тръмп в Аляска ”.
Историкът Тимъти Снайдър неотдавна разкритикува претенциите на Путин към Украйна, подкрепени от средновековна хроника, учредена най-вече на легенди. Но претенциите не престават да съществуват, както и митът за славата на Съветския съюз, илюстриран от фланелата на съветския външен министър Сергей Лавров в Аляска и непрестанните старания на Путин да оправдава Сталин.
„ За разлика от него и от предшествениците си, Тръмп наподобява ваксиниран против историята. Той и екипът му доста рядко загатват историята – а когато го вършат, то е с неправилни тълкования, както когато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс съобщи в неделя, че Втората международна война, сходно на „ всеки огромен спор в историята “, е завършила със съглашение ”.
Силви Кауфман подчертава, че американският президент може от време на време да се базира на Уилям Маккинли като икона на протекционизма, само че Рузвелт, Чърчил или дьо Гол не са част от речника му. За Тръмп залогът в Украйна е способността му да постави завършек на войната, която до момента му е убягвала, за разлика от шест други външнополитически спора, които той твърди, че е разрешил. Целта му е да „ спре убийствата “ и да завоюва Нобелова премия за мир, а не да построи нова архитектура на сигурност, безапелационна е тя.
„ Когато Тръмп приказва за Украйна, той не употребява стратегически концепции. Той не посочва агресора, а упреква жертвата. Той не приказва за интернационалното право или сигурността на Европа, а употребява речник от региона на недвижимите парцели: в Украйна Русия заема „ първокласна територия “, километри от скъпа „ земя на брега на морето “ в страна, богата на „ редкоземни детайли “, чийто президент би било добре да „ подписа договорка “, цитира тя.
Това виждане за спора, диаметрално противоположно на това на европейците, неправилно преценя мотивацията на Путин и подценява неговата увереност. Ясно е, че макар всички любезности, изразени обществено към масата в Белия дом, домакинът и неговите посетители не приказват на еднакъв език във връзка с Украйна.
„ Единство ” също не е дума, която влиза в речника на Тръмп. В реалност в този спор са застъпени три противоположни възгледа: обсесията на Путин от съветската еднаквост, меркантилисткият метод на Тръмп към дипломацията и упоритата религия на Европа във върховенството на закона.
Илюстрирайки тази разлика, френският президент Еманюел Макрон се изрече извънредно остро за Путин, когато приказва пред RTL след договарянията в Белия дом. Руският президент, сподели той, „ непрестанно е бил дестабилизираща мощ, пробвайки се да промени границите, с цел да разшири властта си “. Путин, прибавя френският президент, е „ див звяр, страшилище пред портите ни, което непрекъснато се нуждае от храна, с цел да оцелее. Той е опасност за европейците “.
„ Във Вашингтон европейските водачи трябваше да бъдат възрастните в стаята. Но, заложници на концепцията, че към момента се нуждаят от военната отбрана на Америка, с цел да се изправят против съветския водач, те избраха да се придържат към скромния си статут. С толкова разминаващи се позиции и толкоз несигурна вероятност за мир в Украйна по техните условия обаче, европейците би трябвало да се отърват от своя Стокхолмски синдром и да работят съгласно уроците на историята, към която са толкоз надълбоко привързани ”, написа в умозаключение тя.
Неотдавнашната среща на президента Доналд Тръмп и неговите европейски сътрудници, събрали се към президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом, добави още една цепнатина към надълбоко разделения трансатлантически фронт, наблягайки какъв брой надалеч са двете страни в оценката си за това, което е заложено на карта в Украйна, написа в собствен разбор за Financial Times Силви Кауфман, шеф и колумнист във френското издание Le Monde, и продължава:
„ Фундаменталната разлика се крие в отношението им към историята. Европейските водачи, от запад на изток и от север на юг, са завършени от наследството на 20-ти век. Две международни войни, два тоталитарни интервала, милиони смъртни случаи, Холокостът, континент, разграничен в продължение на десетилетия - всичко това е оставило белези, които са част от европейското политическо ДНК. Създадена като план за мир, самият Европейски Съюз е отражение на тази еднаквост ”.
Тя подчертава, че политическите водачи в Европа знаят прекомерно добре тежестта на Русия. По думите ѝ през последните 20 години, макар че отхвърлят, мнозина са следили от близко по какъв начин имперските упоритости на Москва нарастват и връщат войната на европейския континент.
„ За тях това, което е заложено на карта през днешния ден, е по-голямо от Украйна. Това е сигурността на цяла Европа ”, написа още тя и прибавя: „ Президентът Владимир Путин освен е завършен от историята – той самичък я оформя. Той я изкривява, изопачава и пренаписва, с цел да я приспособи към своята ревизионистка визия за Русия. За него историята е главен политически инструмент. Той непрекъснато се базира на измисления си исторически разказ, както направи още веднъж при срещата си с Тръмп в Аляска ”.
Историкът Тимъти Снайдър неотдавна разкритикува претенциите на Путин към Украйна, подкрепени от средновековна хроника, учредена най-вече на легенди. Но претенциите не престават да съществуват, както и митът за славата на Съветския съюз, илюстриран от фланелата на съветския външен министър Сергей Лавров в Аляска и непрестанните старания на Путин да оправдава Сталин.
„ За разлика от него и от предшествениците си, Тръмп наподобява ваксиниран против историята. Той и екипът му доста рядко загатват историята – а когато го вършат, то е с неправилни тълкования, както когато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс съобщи в неделя, че Втората международна война, сходно на „ всеки огромен спор в историята “, е завършила със съглашение ”.
Силви Кауфман подчертава, че американският президент може от време на време да се базира на Уилям Маккинли като икона на протекционизма, само че Рузвелт, Чърчил или дьо Гол не са част от речника му. За Тръмп залогът в Украйна е способността му да постави завършек на войната, която до момента му е убягвала, за разлика от шест други външнополитически спора, които той твърди, че е разрешил. Целта му е да „ спре убийствата “ и да завоюва Нобелова премия за мир, а не да построи нова архитектура на сигурност, безапелационна е тя.
„ Когато Тръмп приказва за Украйна, той не употребява стратегически концепции. Той не посочва агресора, а упреква жертвата. Той не приказва за интернационалното право или сигурността на Европа, а употребява речник от региона на недвижимите парцели: в Украйна Русия заема „ първокласна територия “, километри от скъпа „ земя на брега на морето “ в страна, богата на „ редкоземни детайли “, чийто президент би било добре да „ подписа договорка “, цитира тя.
Това виждане за спора, диаметрално противоположно на това на европейците, неправилно преценя мотивацията на Путин и подценява неговата увереност. Ясно е, че макар всички любезности, изразени обществено към масата в Белия дом, домакинът и неговите посетители не приказват на еднакъв език във връзка с Украйна.
„ Единство ” също не е дума, която влиза в речника на Тръмп. В реалност в този спор са застъпени три противоположни възгледа: обсесията на Путин от съветската еднаквост, меркантилисткият метод на Тръмп към дипломацията и упоритата религия на Европа във върховенството на закона.
Илюстрирайки тази разлика, френският президент Еманюел Макрон се изрече извънредно остро за Путин, когато приказва пред RTL след договарянията в Белия дом. Руският президент, сподели той, „ непрестанно е бил дестабилизираща мощ, пробвайки се да промени границите, с цел да разшири властта си “. Путин, прибавя френският президент, е „ див звяр, страшилище пред портите ни, което непрекъснато се нуждае от храна, с цел да оцелее. Той е опасност за европейците “.
„ Във Вашингтон европейските водачи трябваше да бъдат възрастните в стаята. Но, заложници на концепцията, че към момента се нуждаят от военната отбрана на Америка, с цел да се изправят против съветския водач, те избраха да се придържат към скромния си статут. С толкова разминаващи се позиции и толкоз несигурна вероятност за мир в Украйна по техните условия обаче, европейците би трябвало да се отърват от своя Стокхолмски синдром и да работят съгласно уроците на историята, към която са толкоз надълбоко привързани ”, написа в умозаключение тя.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ