Син на бивш премиер сразява Ципрас на изборите в Гърция
В неделя Гърция ще стане синя, небесносиня, синя като морето. В неделя гласуваме, в понеделник обръщаме страница. "
Тези думи на водача на консервативната опозиционна " Нова народна власт " Кириакос Мицотакис не са просто избирателен девиз, а отражение на прогноза - министър председателят Алексис Ципрас ще загуби изборите през днешния ден след четири година на власт. С 9-12% предстояща преднина за политическата мощ вдясно от центъра има единствено един въпрос - дали ще може сама да сформира държавно управление.
След 300 милиарда $ избавителни средства (най-големият пакет в историята на финансите), множеството контрактувани от предшествениците му, Ципрас одобри условия на интернационалните кредитори, които в началото отхвърляше. Той се съгласи на мъчителни промени и поведе Атина към историческо съглашение за името със Скопие, каквото никой министър председател на страната не съумя да контракти 27 години (това стана не без прочут напън от Запада и по време, когато поради българското европредседателство и документ на Еврокомисията всички погледи бяха вперени в Балканите).
Нито една анкета обаче не му даде по-добър резултат от този на Мицотакис. Някои дадоха и болшинство на консервативния водач, в случай че се има поради бонусът от 50 депутатски места, които получава най-голямата партия, с цел да се улесни съставянето на държавно управление. На вота през януари 2015 година " Сириза " взе 149 места (с бонуса), а през септември - 145. Само няколко места не му стигнаха за болшинство при събрана малко над една трета от вота.
Сега някои изследвания дават на Мицотакис над 40 на 100. Ако това се случи, " Нова народна власт " би имала над 170 места в Народното събрание. Според " Гардиън " това би поставило " завършек на ерата на нежни обединения ". Цитираната от изданието анкета на социологическия център " Пулс " дава сред 155 и 159 места на Мицотакис.
Победа с малко под 40 на 100 би донесла на " Нова народна власт " триумф като на евроизборите. Именно безапелационната победа на 26 май подтикна Ципрас да разгласи предварителните избори, няколко месеца преди планувания за тях миг към края на септември.
Завършилият Харвард някогашен банкер Мицотакис оглави партията преди три години. За тях той съумя отчасти да откъсне " Нова народна власт " от имиджа на шуробаджанащина и операции, довели Гърция до толкоз дълбока рецесия.
Независимо от това политическият опит в фамилията му е важен: успеха ще го направи втория министър председател с тази фамилия - Мицотакис е една от династиите, доминирали дружно с Караманлис и Папандреу в гръцката политика. Баща му, Константинос Мицотакис, е на поста от 1990 до 1993 година и прекарва общо 58 години в политиката, а някогашният външен министър Дора Бакоянис е заемала поста в две държавни управления на " Нова народна власт ", била е и кмет на Атина. Като министър-председател Константинос Мицотакис търси компромисен вид за името в разногласието със Скопие, чиито ръководещи примат за страната името Република Македония, отхвърляно от Гърция. Синът му не е толкоз примирителен - рейтингът му набъбна около отхвърлянето на термина " Македония " като част от новото име.
Според коментатори обаче разгромът на евроизборите е резултат от отчуждението на междинната класа (заради тежкото данъчно задължение, довело до триумф с изискванията на избавителния пакет) и работническата класа, недоволна от незадоволителното справяне с резултатите на пазарната дерегулация, отбелязва " Евронюз ". Мицотакис счита съглашението с кредиторите за незаслужено, а пазарите на пръв взор наподобяват по-благосклонни към него.
Гласуването в Гърция е наложително, само че няма ефикасен механизъм за наказания. Затова има въпроси за интензивността - за пръв път от края на военното ръководство през 1974 година изборите ще са през юли, когато доста гласоподаватели може да се любуват на лятната си почивка. Делът на отишлите до урните гласоподаватели може да дефинира и какъв брой партии ще прескочат трипроцентния предел и дали Мицотакис ще има болшинство, с цел да ръководи без рестриктивните мерки на Ципрас. Последният бе заставен да прибегне до коалиция с националистическите " Независими гърци ", защото му липсваха няколко гласа, с цел да разчита на половината депутати в Народното събрание. Тази коалиция му сътвори неприятности за някои гласувания и даже се разпадна, когато трябваше да се гласоподава съглашението за името.
Съпротивата против политиката на икономиите и опцията за ново съглашение с интернационалните кредитори на Гърция изтласкаха Ципрас, тогава на коренно леви позиции, към върха на гръцката политика през януари 2015 година Шест месеца по-късно, през юли същата година, мъчителните договаряния с кредиторите го подтикнаха да свика референдум, на който бе отритнат нов избавителен пакет и това провокира опасения, че Гърция може да се наложи да излезе от еврозоната.
Впоследствие Атина въпреки всичко реши да работи с кредиторите. Това докара до оставката на финансовия министър Янис Варуфакис, който по-късно образува паневропейска партия и с гръцката ѝ листа едвам не реализира пробив на вота за европарламента. Варуфакис към момента се счита за известен измежду младите и за допустима заплаха, която може да свие в допълнение поддръжката за Ципрас.
В опит да притегли вниманието на гласоподавателите - застаряващи като в доста други елементи на Европа - кабинетът на " Сириза " разгласи предишния месец бонуси за пенсионерите и данъчни облекчения, които тормозиха кредиторите. Според " Нова народна власт " обаче кабинетът на Ципрас е взел прекалено много от джоба на данъкоплатците - повече, в сравнение с е било нужно - и Атина в действителност може да си разреши някои промени: да вземем за пример корпоративният налог да стане 20% (от 28 на сто), а данъкът върху дивидентите - 5 на 100 (от 10%) през идващите две години.
Не е известно по какъв начин това ще се отрази на уговорките, поети от Гърция. За тази година (и идващите до 2022 г.) те включват примитивен остатък в размер 3.5% от брутния вътрешен артикул, който би трябвало да доближи 2.2 на 100 в идващите години. Според Би Би Си евентуално ще е небходимо на Мицотакис да убеди кредиторите, че Гърция може да си разреши да се откаже от тази цел и това ще е предизвикателство.
Тези обещания, дружно с недоволството на всички потърпевши от избавителната стратегия (сега ориентирано против Ципрас) сложиха досегашния министър председател в неловко състояние. Той упорства, че финансите на страната са били в кошмарно положение преди идвнето му на власт и при започване на мандата кабинетът поел празна хазна, с която можело и да не успее да заплати пенсиите даже за месец без договаряне на нова избавителна стратегия. Въпреки това " аз съм министър председателят, който извади Гърция от меморандумите, в които те ни вкараха, " изясни той пред " Ройтерс ".
Източник Dnevnik.bg
Тези думи на водача на консервативната опозиционна " Нова народна власт " Кириакос Мицотакис не са просто избирателен девиз, а отражение на прогноза - министър председателят Алексис Ципрас ще загуби изборите през днешния ден след четири година на власт. С 9-12% предстояща преднина за политическата мощ вдясно от центъра има единствено един въпрос - дали ще може сама да сформира държавно управление.
След 300 милиарда $ избавителни средства (най-големият пакет в историята на финансите), множеството контрактувани от предшествениците му, Ципрас одобри условия на интернационалните кредитори, които в началото отхвърляше. Той се съгласи на мъчителни промени и поведе Атина към историческо съглашение за името със Скопие, каквото никой министър председател на страната не съумя да контракти 27 години (това стана не без прочут напън от Запада и по време, когато поради българското европредседателство и документ на Еврокомисията всички погледи бяха вперени в Балканите).
Нито една анкета обаче не му даде по-добър резултат от този на Мицотакис. Някои дадоха и болшинство на консервативния водач, в случай че се има поради бонусът от 50 депутатски места, които получава най-голямата партия, с цел да се улесни съставянето на държавно управление. На вота през януари 2015 година " Сириза " взе 149 места (с бонуса), а през септември - 145. Само няколко места не му стигнаха за болшинство при събрана малко над една трета от вота.
Сега някои изследвания дават на Мицотакис над 40 на 100. Ако това се случи, " Нова народна власт " би имала над 170 места в Народното събрание. Според " Гардиън " това би поставило " завършек на ерата на нежни обединения ". Цитираната от изданието анкета на социологическия център " Пулс " дава сред 155 и 159 места на Мицотакис.
Победа с малко под 40 на 100 би донесла на " Нова народна власт " триумф като на евроизборите. Именно безапелационната победа на 26 май подтикна Ципрас да разгласи предварителните избори, няколко месеца преди планувания за тях миг към края на септември.
Завършилият Харвард някогашен банкер Мицотакис оглави партията преди три години. За тях той съумя отчасти да откъсне " Нова народна власт " от имиджа на шуробаджанащина и операции, довели Гърция до толкоз дълбока рецесия.
Независимо от това политическият опит в фамилията му е важен: успеха ще го направи втория министър председател с тази фамилия - Мицотакис е една от династиите, доминирали дружно с Караманлис и Папандреу в гръцката политика. Баща му, Константинос Мицотакис, е на поста от 1990 до 1993 година и прекарва общо 58 години в политиката, а някогашният външен министър Дора Бакоянис е заемала поста в две държавни управления на " Нова народна власт ", била е и кмет на Атина. Като министър-председател Константинос Мицотакис търси компромисен вид за името в разногласието със Скопие, чиито ръководещи примат за страната името Република Македония, отхвърляно от Гърция. Синът му не е толкоз примирителен - рейтингът му набъбна около отхвърлянето на термина " Македония " като част от новото име.
Според коментатори обаче разгромът на евроизборите е резултат от отчуждението на междинната класа (заради тежкото данъчно задължение, довело до триумф с изискванията на избавителния пакет) и работническата класа, недоволна от незадоволителното справяне с резултатите на пазарната дерегулация, отбелязва " Евронюз ". Мицотакис счита съглашението с кредиторите за незаслужено, а пазарите на пръв взор наподобяват по-благосклонни към него.
Гласуването в Гърция е наложително, само че няма ефикасен механизъм за наказания. Затова има въпроси за интензивността - за пръв път от края на военното ръководство през 1974 година изборите ще са през юли, когато доста гласоподаватели може да се любуват на лятната си почивка. Делът на отишлите до урните гласоподаватели може да дефинира и какъв брой партии ще прескочат трипроцентния предел и дали Мицотакис ще има болшинство, с цел да ръководи без рестриктивните мерки на Ципрас. Последният бе заставен да прибегне до коалиция с националистическите " Независими гърци ", защото му липсваха няколко гласа, с цел да разчита на половината депутати в Народното събрание. Тази коалиция му сътвори неприятности за някои гласувания и даже се разпадна, когато трябваше да се гласоподава съглашението за името.
Съпротивата против политиката на икономиите и опцията за ново съглашение с интернационалните кредитори на Гърция изтласкаха Ципрас, тогава на коренно леви позиции, към върха на гръцката политика през януари 2015 година Шест месеца по-късно, през юли същата година, мъчителните договаряния с кредиторите го подтикнаха да свика референдум, на който бе отритнат нов избавителен пакет и това провокира опасения, че Гърция може да се наложи да излезе от еврозоната.
Впоследствие Атина въпреки всичко реши да работи с кредиторите. Това докара до оставката на финансовия министър Янис Варуфакис, който по-късно образува паневропейска партия и с гръцката ѝ листа едвам не реализира пробив на вота за европарламента. Варуфакис към момента се счита за известен измежду младите и за допустима заплаха, която може да свие в допълнение поддръжката за Ципрас.
В опит да притегли вниманието на гласоподавателите - застаряващи като в доста други елементи на Европа - кабинетът на " Сириза " разгласи предишния месец бонуси за пенсионерите и данъчни облекчения, които тормозиха кредиторите. Според " Нова народна власт " обаче кабинетът на Ципрас е взел прекалено много от джоба на данъкоплатците - повече, в сравнение с е било нужно - и Атина в действителност може да си разреши някои промени: да вземем за пример корпоративният налог да стане 20% (от 28 на сто), а данъкът върху дивидентите - 5 на 100 (от 10%) през идващите две години.
Не е известно по какъв начин това ще се отрази на уговорките, поети от Гърция. За тази година (и идващите до 2022 г.) те включват примитивен остатък в размер 3.5% от брутния вътрешен артикул, който би трябвало да доближи 2.2 на 100 в идващите години. Според Би Би Си евентуално ще е небходимо на Мицотакис да убеди кредиторите, че Гърция може да си разреши да се откаже от тази цел и това ще е предизвикателство.
Тези обещания, дружно с недоволството на всички потърпевши от избавителната стратегия (сега ориентирано против Ципрас) сложиха досегашния министър председател в неловко състояние. Той упорства, че финансите на страната са били в кошмарно положение преди идвнето му на власт и при започване на мандата кабинетът поел празна хазна, с която можело и да не успее да заплати пенсиите даже за месец без договаряне на нова избавителна стратегия. Въпреки това " аз съм министър председателят, който извади Гърция от меморандумите, в които те ни вкараха, " изясни той пред " Ройтерс ".
Източник Dnevnik.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ