Ежедневие и нрави в Древна Гърция
В най-старата ера на Древна Гърция там царували сурови, примитивни традиции. В фамилията бащата бил цялостен стопанин – дамите и децата били напълно и изцяло подвластни от него. Той имал даже право да се избави от нежелано новородено бебе, изключително в случай че било недоразвито и едва.
Момичетата нямали право свободно да излизат от къщата и да вземат участие в обществени срещи и празници. Родителите женели децата си, без да се интересуват от тяхното предпочитание. Често се случвало да се женят братя за сестри за да задържат имуществото в фамилията. По-късно обаче, с повишение на културното равнище, обичаите станали по-меки. Най-напред това станало с гърците в Мала Азия – те напреднали в своето развиване, опознавали и се срещали с източни нации, като усвоявали непознати традиции.
По-късно новите нрави навлезли и в Атина, където се установявали културни връзки с целия тогавашен свят. Аспазия, неофициалната брачна половинка на Перикъл (494-429), която била родом от Милет, донесла в Атина по-свободни традиции, интересувала се от науката и изкуството на новата си татковина, на драго сърце взела участие в мъжки компании. Затова я считали за хетера (високопоставена проститутка). Атинската навалица не желала обаче никакви новости и доста скоро демократичната дама била изправена пред съда за засегнатост на традициионните традиции. Въпреки това, напредъкът траял и в елинистическата ера измененията обхванали цяла Елада като се изключи непристъпните околности, където се съхранили античните обичаи.
Когато се раждало дете, вратите на къщите се украсявали с маслинови клончета – в случай че било момче, или с мазилка – при раждане на момиче. Името на детето се давало на 10-ия ден при общо събиране на рода. Имената означавали разнообразни алегорични неща, да вземем за пример „ мощ на народа “ – Демостен, „ роден от господ “ – Диоген, „ мъдрост “ – София, „ мир “ – Ейрена и други
До 7-ата година децата живеели в дома си, като се забавлявали с кукли и керамични играчки. След това тръгвали на учебно заведение, където мнозина се посвещавали на физически извършения. В Спарта това бил главният смисъл на образованието. В Атина се грижели за хармоничното развиване на тялото и духа („ калогатия “).
Под управлението на учители – „ граматици “, децата се учели да четат, пишат и броя. След това изучавали Омир, Хезиод и други писатели, учели доста текстове наизуст. Освен това, младежите се упражнявали в музика – свирели на китара, флейта, лира, пеели.
По-богатите можели да получат по-високи познания при учители по философия и реторика – софисти и ритори.
Видни философи като Сократ, Платон, Аристотел с наслада преподавали на младежите и даже имали свои школи. Занятията се провеждали навън: измежду градини, горички и градски галерии.
На 18 години младежът ставал пълновръстен. В Атина го вписвали в регистъра на жителите. Той обаче към момента нямал право да взе участие в националните събрания, а единствено като „ ефеб “ упражнявал военни извършения и носел погранична работа.
Гърците се женели на млада възраст. Но Аристотел, съгласно личните си схващания за страната, се стремял да попречи на младите мъже да се женят преди 37-годишна възраст, а на девойките – преди да навършат 18 години.
Сватбените церемонии не били изключително обилни. Преди деня на сватбата девойката жертвала на боговете кичур от косата и детските си играчки. Церемонията изглеждала по този начин: бащата на булката дарявал жертва на боговете и по-късно давал щерка си на младоженеца, освобождавайки я от личната си власт и наставничество. На сватбения гуляй тя седяла на обособена маса със свои приятелки, в бели облекла и с воал на главата.
След залез слънце гостите придружавали младоженците с пеене и факли до домовете им, където принасяли жертви на боговете – а двамата споделяли самун и зеленчуци в символ на съпружеска връзка.
