Иван Николов: Черни облаци над община Босилеград?
В навечерието на разпадането на някогашна Югославия ръководителят на Президиума на Югославия - хърватинът Стипе Месич, беше декларирал пред австрийските медии, че той ще бъде последният президент на Югославия. Тогава почитателите на политиката „ И след Тито – Тито ” му се подсмиваха и го подиграваха, само че времето сподели, че той доста добре е знаел какво прави и какво приказва.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев към този момент напълно умерено може да съобщи, че и той ще е последният кмет на Босилеградска община. Под неговото „ умно ” двадесетгодишно ръководство към този момент са изпълнени всички условия община Босилеград да бъде закрита, а територията ѝ да бъде присъединена към някоя от прилежащите сръбски общини.
Член 18. от Закона за локалната власт на Р. Сърбия гласи:
„ Общината е съществена териториална единица, в която се реализира локално самоуправление, което е в положение посредством своите органи независимо да упражнява своите права и отговорности и която има минимум 10 000 поданици ”.
Автор на публикацията: Иван Николов, КИЦ „ Босилеград "
Вярно е, че в същия този член са планувани и изключения, при които една община може да има и по-малко от 10 000 поданици. На процедура в Сърбия в действителност има общини и с по-малко от 10 000 поданици. Въпрос на пояснение и на конюктурни политически решения, само че Босилеград фактически към този момент е паднал на доста по-малко от 10 000 поданици. Ако все пак някой въпреки всичко реши, че Босилеград би трябвало да резервира статута си на община, това ще бъде заради всевъзможни други исторически, географски и политически аргументи, само че не и поради това, че той извършва плануваните от закона критерии да бъде община, в която жителите могат независимо и свободно да упражняват своите права и отговорности, по този начин както са регламентирани с Конституцията и законите на Р Сърбия.
Поради понижаване на броя на жителите на общината към този момент години наред избрани държавни инстутуции бяха изнесени в околните по-големи общини Сурдулица, Владичин хан и Враня.
Такива са да вземем за пример Родилният дом и хирургичната зала, Бюрото по труда, Основният съд, Основната прокуратура, Кадастралното ръководство, а скоро би трябвало да се изнесе и Данъчното ръководство в Босилеград заради понижаване на размера на работа. Е, ще останат по-един-двама служители да си доизкарат пенсията, само че скоро и те ще си отидат.
В същото време общинската администрация е мощно раздута. Броят на общинските съветници в Общинската скупщина продължава да е 31, макар че съгласно броя на жителите, не би трябвало да е повече от 10. Жителите в някои села към този момент се броят на пръсти, а множеството изборни секции, в които са обединени и по няколко села, към този момент са под планувания със закона най-малко от 100 души. Това, че изборният лист не е обновен и на общинските избори безобразно се злоупотребява с имената на умрелите и изселените поданици на общината, е единствено с помощта на това, че следствените и правосъдните органи комфортно не си правят работата. Отворен е и въпросът с легитимността на локалните избори, извършени по незаконен метод и при цялостен протест от страна на опозицията, само че и по тази причина надали някой ще се замисли.
Управляващия престъпен контигент трансформира нашата реалност в сюжет, сходен на романа „ Мъртви души ” от Гогол, в който нашият Чичиков си прави покупко-продажби на републиканско ниво: Ако аз ви дам толкоз гласове за народни представители, вие няма да ме закачате на локалните общински избори. Сделките, несъмнено, не стопират дотук. Те не престават по време на всичките мандати. Ако се замислим, през цялото това време до момента в който стопанската система на Босилеград умираше, а популацията се стопяваше, кметът Владимир Захариев бе покровителстван от сръбските министър председатели и президенти. Това надали е инцидентно.
Вероятно на това се дължат и мощно раздутите общински бюджети, които незнайно по какъв начин се пълнят догоре от държавната хазна. За 2022г. бюджета на община Босилеград е 617 447 705,00 динара при население, я има - я не, 5-600 хиляди поданици!? При това в Сърбия Босилеград постоянно се дава като образец за икономическа назадничавост.
Напоследък в обществените мрежи плъзнаха картини и видеоклипове на потресаваща беднотия на изоставени възрастни хора в планинските села. И то на фона на разточителни фолклорни фестивали, стартирани и незавършени обекти и десетки непотребни спортни и всевъзможни други сдружения, финансирани от общинския бюджет, като почнеш от такива за астрономия, до сдружения на глухите или с леко повреден слух!?
При това плувният басейн се разпадна преди да бъде издигнат. Спортната съблекалня и спортната зала се разпаднаха пред очите на хората преди да бъдат приключени и открити. Друг е въпросът дали тъкмо от това имахме потребност в този миг. Същата орис сполетя и плана за тръбопровод „ Рода-вода ”. Водата пресъхна преди водопроводът да бъде приключен и пуснат в употреба! Стотици милиони отидоха напразно и от никого не бе потърсена отговорност! Малките ВЕЦ-ове също са на път да спрат, тъй като водата небрежно изтича по тръбите и като се изключи че нарушават естественото зареждане на подземните резервоари с питейна вода и околната среда, заплашват и личното си битие. Рудниците за олово и цинк, които даже в разцвета на Югославия работеха надалеч по-рационално, в този момент оставят пустота по босилеградските села. По речните корита пълзи единствено отровна оловно-цинкова каша която, съгласно учените, не трябва да се употребява за нищо. Сметището продължава непрекъснато да гори и да покрива града с пушек и отровни изпарения.
Заразните заболявания по говедата и другите домашни животни безусловно редуцираха животновъдния фонд и лишиха селските семейства от занаят. След тях останаха пустеещи стопанства. После пристигна и Ковид-19, който форсира болестта и смъртността измежду възрастните, които така и така си имаха редица други съпътстващи болести.
Нека да не се самозалъгваме: Цялата тази социално-икономическа и демографска злополука несъмнено се дължи на еднолични и лекомислени управнически решения, взети от некомпетентни и самозабравили се хора, опиянени от власт и възприятието за недостижимост, някъде на мрачно, без публичен спор и без да се изиска мнение на експерти. Всъщност, решенията за всичките тези стартирани и незавършени планове, бяха взети освен на инат на науката и експертите, само че и на инат на здравия разсъдък. Резултатите, естествено, не можеха да бъдат други. Някогашната Босилеградска околия, след това Босилеградска община, е на път да загуби статуса си на община и да стане прибавка към някоя друга община.
Знаем доста добре по какъв начин прилежащите сръбски общини, биха се погрижили за нашите малцинствени права и свободи, за българският език и култура, за нашата национална просвета и традиция, за българските културно-исторически монументи и другите наши ползи. От тях и не можем да чакаме друго.
Този, който най-вече се кълнеше в „ народеца ” и целуваше ръцете на бабите по пазара, който две десетилетия се премяташе през глава по селските събори, който ни преследваше за всяка дума и дублираше всяка наша самодейност, който гневно гонеше вложителите, които идваха да предложат работа и занаят на хората, който се наложи като пример за „ национализъм ” и малумно броеше лайковете ни по обществените мрежи и се бъркаше в персоналния живот на хората, най-после може да се окаже и последният кмет на Босилеградска община. И то освен поради личната си нелепост. По-скоро неговата нелепост, славолюбие и егоизъм бяха употребявани като оръжие за реализиране на набелязаните завоевателски цели при започване на предишния век в името на Велика Сърбия - план, който струваше скъпо освен на Балканските нации, само че и на самите сърби.
Освен това през днешния ден берем и горчивите плодове от лозунгите за Тито и партията, необвързаните, братството и единството, социалистическото самоуправление, сдружения труд, общонародната защита и социална самоотбрана, двуезичния модел на образование и купища други проюгославски и прокомунистически заблуждения, с помощта на които изтръгнаха корените ни и ни трансфораха в скитници които търсят поминъка си и персоналната независимост по европейските градове.
А в Босилеград към момента се мъкнат възрастните самотни воини на „ дълбоката страна ” – пенсионирани доносници на службите, заслужили „ ветерани ” тършували по косовските къщи за бойна плячка, и които по табиет към момента слухтят кой идва в Босилеград, с кого се среща, какво си приказват хората на фамилните сбирки, в кръчмите, по улиците и дори у дома. Понякога дори си разрешават да дават и политически препоръки на „ некадърната съпротива ”, която не била способна да смъкна ръководството!? За личната си отговорност – нито дума. А точно те бяха хората, които преди време жигосаха опозиционните „ предатели ” и разчистиха пътя на „ патриотите ” към тяхната неограничена власт. Власт, която в последна сметка изостави и личните си фанатични подръжници, които, самотни и презрени, към този момент няма с кого да седнат на кафе в обезлюдения Босилеград. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград ".
Кметът на Босилеград Владимир Захариев към този момент напълно умерено може да съобщи, че и той ще е последният кмет на Босилеградска община. Под неговото „ умно ” двадесетгодишно ръководство към този момент са изпълнени всички условия община Босилеград да бъде закрита, а територията ѝ да бъде присъединена към някоя от прилежащите сръбски общини.
Член 18. от Закона за локалната власт на Р. Сърбия гласи:
„ Общината е съществена териториална единица, в която се реализира локално самоуправление, което е в положение посредством своите органи независимо да упражнява своите права и отговорности и която има минимум 10 000 поданици ”.
Автор на публикацията: Иван Николов, КИЦ „ Босилеград "
Вярно е, че в същия този член са планувани и изключения, при които една община може да има и по-малко от 10 000 поданици. На процедура в Сърбия в действителност има общини и с по-малко от 10 000 поданици. Въпрос на пояснение и на конюктурни политически решения, само че Босилеград фактически към този момент е паднал на доста по-малко от 10 000 поданици. Ако все пак някой въпреки всичко реши, че Босилеград би трябвало да резервира статута си на община, това ще бъде заради всевъзможни други исторически, географски и политически аргументи, само че не и поради това, че той извършва плануваните от закона критерии да бъде община, в която жителите могат независимо и свободно да упражняват своите права и отговорности, по този начин както са регламентирани с Конституцията и законите на Р Сърбия.
Поради понижаване на броя на жителите на общината към този момент години наред избрани държавни инстутуции бяха изнесени в околните по-големи общини Сурдулица, Владичин хан и Враня.
Такива са да вземем за пример Родилният дом и хирургичната зала, Бюрото по труда, Основният съд, Основната прокуратура, Кадастралното ръководство, а скоро би трябвало да се изнесе и Данъчното ръководство в Босилеград заради понижаване на размера на работа. Е, ще останат по-един-двама служители да си доизкарат пенсията, само че скоро и те ще си отидат.
В същото време общинската администрация е мощно раздута. Броят на общинските съветници в Общинската скупщина продължава да е 31, макар че съгласно броя на жителите, не би трябвало да е повече от 10. Жителите в някои села към този момент се броят на пръсти, а множеството изборни секции, в които са обединени и по няколко села, към този момент са под планувания със закона най-малко от 100 души. Това, че изборният лист не е обновен и на общинските избори безобразно се злоупотребява с имената на умрелите и изселените поданици на общината, е единствено с помощта на това, че следствените и правосъдните органи комфортно не си правят работата. Отворен е и въпросът с легитимността на локалните избори, извършени по незаконен метод и при цялостен протест от страна на опозицията, само че и по тази причина надали някой ще се замисли.
Управляващия престъпен контигент трансформира нашата реалност в сюжет, сходен на романа „ Мъртви души ” от Гогол, в който нашият Чичиков си прави покупко-продажби на републиканско ниво: Ако аз ви дам толкоз гласове за народни представители, вие няма да ме закачате на локалните общински избори. Сделките, несъмнено, не стопират дотук. Те не престават по време на всичките мандати. Ако се замислим, през цялото това време до момента в който стопанската система на Босилеград умираше, а популацията се стопяваше, кметът Владимир Захариев бе покровителстван от сръбските министър председатели и президенти. Това надали е инцидентно.
Вероятно на това се дължат и мощно раздутите общински бюджети, които незнайно по какъв начин се пълнят догоре от държавната хазна. За 2022г. бюджета на община Босилеград е 617 447 705,00 динара при население, я има - я не, 5-600 хиляди поданици!? При това в Сърбия Босилеград постоянно се дава като образец за икономическа назадничавост.
Напоследък в обществените мрежи плъзнаха картини и видеоклипове на потресаваща беднотия на изоставени възрастни хора в планинските села. И то на фона на разточителни фолклорни фестивали, стартирани и незавършени обекти и десетки непотребни спортни и всевъзможни други сдружения, финансирани от общинския бюджет, като почнеш от такива за астрономия, до сдружения на глухите или с леко повреден слух!?
При това плувният басейн се разпадна преди да бъде издигнат. Спортната съблекалня и спортната зала се разпаднаха пред очите на хората преди да бъдат приключени и открити. Друг е въпросът дали тъкмо от това имахме потребност в този миг. Същата орис сполетя и плана за тръбопровод „ Рода-вода ”. Водата пресъхна преди водопроводът да бъде приключен и пуснат в употреба! Стотици милиони отидоха напразно и от никого не бе потърсена отговорност! Малките ВЕЦ-ове също са на път да спрат, тъй като водата небрежно изтича по тръбите и като се изключи че нарушават естественото зареждане на подземните резервоари с питейна вода и околната среда, заплашват и личното си битие. Рудниците за олово и цинк, които даже в разцвета на Югославия работеха надалеч по-рационално, в този момент оставят пустота по босилеградските села. По речните корита пълзи единствено отровна оловно-цинкова каша която, съгласно учените, не трябва да се употребява за нищо. Сметището продължава непрекъснато да гори и да покрива града с пушек и отровни изпарения.
Заразните заболявания по говедата и другите домашни животни безусловно редуцираха животновъдния фонд и лишиха селските семейства от занаят. След тях останаха пустеещи стопанства. После пристигна и Ковид-19, който форсира болестта и смъртността измежду възрастните, които така и така си имаха редица други съпътстващи болести.
Нека да не се самозалъгваме: Цялата тази социално-икономическа и демографска злополука несъмнено се дължи на еднолични и лекомислени управнически решения, взети от некомпетентни и самозабравили се хора, опиянени от власт и възприятието за недостижимост, някъде на мрачно, без публичен спор и без да се изиска мнение на експерти. Всъщност, решенията за всичките тези стартирани и незавършени планове, бяха взети освен на инат на науката и експертите, само че и на инат на здравия разсъдък. Резултатите, естествено, не можеха да бъдат други. Някогашната Босилеградска околия, след това Босилеградска община, е на път да загуби статуса си на община и да стане прибавка към някоя друга община.
Знаем доста добре по какъв начин прилежащите сръбски общини, биха се погрижили за нашите малцинствени права и свободи, за българският език и култура, за нашата национална просвета и традиция, за българските културно-исторически монументи и другите наши ползи. От тях и не можем да чакаме друго.
Този, който най-вече се кълнеше в „ народеца ” и целуваше ръцете на бабите по пазара, който две десетилетия се премяташе през глава по селските събори, който ни преследваше за всяка дума и дублираше всяка наша самодейност, който гневно гонеше вложителите, които идваха да предложат работа и занаят на хората, който се наложи като пример за „ национализъм ” и малумно броеше лайковете ни по обществените мрежи и се бъркаше в персоналния живот на хората, най-после може да се окаже и последният кмет на Босилеградска община. И то освен поради личната си нелепост. По-скоро неговата нелепост, славолюбие и егоизъм бяха употребявани като оръжие за реализиране на набелязаните завоевателски цели при започване на предишния век в името на Велика Сърбия - план, който струваше скъпо освен на Балканските нации, само че и на самите сърби.
Освен това през днешния ден берем и горчивите плодове от лозунгите за Тито и партията, необвързаните, братството и единството, социалистическото самоуправление, сдружения труд, общонародната защита и социална самоотбрана, двуезичния модел на образование и купища други проюгославски и прокомунистически заблуждения, с помощта на които изтръгнаха корените ни и ни трансфораха в скитници които търсят поминъка си и персоналната независимост по европейските градове.
А в Босилеград към момента се мъкнат възрастните самотни воини на „ дълбоката страна ” – пенсионирани доносници на службите, заслужили „ ветерани ” тършували по косовските къщи за бойна плячка, и които по табиет към момента слухтят кой идва в Босилеград, с кого се среща, какво си приказват хората на фамилните сбирки, в кръчмите, по улиците и дори у дома. Понякога дори си разрешават да дават и политически препоръки на „ некадърната съпротива ”, която не била способна да смъкна ръководството!? За личната си отговорност – нито дума. А точно те бяха хората, които преди време жигосаха опозиционните „ предатели ” и разчистиха пътя на „ патриотите ” към тяхната неограничена власт. Власт, която в последна сметка изостави и личните си фанатични подръжници, които, самотни и презрени, към този момент няма с кого да седнат на кафе в обезлюдения Босилеград. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ