Владимир Житенски, заместник председател на Камарата на строителите в България, пред в. „Труд“: 250 000 български строители заслужават да се чувстват европейци
В навечерието на професионалния празник на строителя 26-и октомври вместо да отбележат Димитровден и да се приготвят за спокойна зима, както са правили техните прародители, браншът у нас се среща с управленията на политическите сили. Потърсихме за коментар зам.-председателя на Камарата на строителите в България Владимир Житенски. Попитахме го какво би трябвало да се промени в законодателството, с цел да не бъде употребен секторът повече за политически цели.
– Г-н Житенски, не посрещате ли с оскърбление празника на строителя, който се празнува през днешния ден – 26-ти октомври, поради зачестилите нападки против промишлеността?
– Не! Да съм наскърбен от какво – от лъжите, които се изляха без предел, от критикарите, които се дефинираха за „ специалисти “, от шума на остарелия мотор, в който недозирано наляха масло и стартира да пуши, или от уличната присъда на тези, които в живота си не са построили нищичко? От какво тъкмо да съм наскърбен? Нападките могат да се трансфорат в рецензия единствено, когато са подчинени на причини, на обстоятелства, на подготвеност. Това към този момент не се вижда.
Строителят в днешна България е потомък на Кольо Фичето, чиито градежи са национално благосъстояние. Този празник е отдаден на тези, които построиха и не престават да градят, на тези, които основават и работата им остава забележима за епохи! Искам да поздравя всички строители и да им пожелая здраве, сили и религия, и им насочвам реверанс, без тях нямаше да изградим нищо!
– Защо съгласно вас строителите се трансфораха в изкупителни жертви и лост за правене на политика?
– Отговорът е доста елементарен – тъй като се виждат! Защото са навън. Защото се приказва за „ милиони “. Превърнахме се в комфортен инструмент за операции.
Как да упрекнеш браншовете или „ институциите “, чиито чиновници работят на умерена температура 23 градуса, на затворени прозорци и със спуснати тежки пердета! В сходна среда се генерират мощни ползи. И когато решат, че е настъпил момента да ги осъществят просто дръпват „ завесата “ и от висок небосвод концентрират строителя на открито. Той е опорната точка, която съзират. Перспективата е просвета! А някои „ политици “ я схванаха като опция и ловко се възползват от това. Боравят изкусно с реторика, граничеща с измама, осъзнавайки, че това е шансът им към властта. Стойността на техните ползи е съсипването на сектора. Палитрата е в контрастната гама от мрачно синьо към алено! Имаха този късмет и преди време на няколко пъти участваха в ръководството на страната ни. Демонстрираха по най-изчерпателния метод думата „ може ми се “. След което слязоха от пиедестала на властта, само че не с достолепие. За тези няма „ мандат “, тяхното е гурме – канибализъм. Седят в стерилна среда и отразяват креативните си хрумвания за съсипване на строителния отрасъл, през свои и побратимени „ проверяващи медии “! За интереса им няма цена, апетита им няма насищане!
– В срещите, извършени от Камарата на строителите в България с управленията на политически партии и институции, получихте поддръжка за законови промени и увещание, че строителният отрасъл няма да бъде употребен за политически цели. Кои правила би трябвало да бъдат незабавно изменени в бранша?
– Това ми звучи като „ обещано-спазено-неспазено “ от един ефирен формат. Ние не сме политици, казахме го неведнъж! Ние градим, спазвайки негово величество закона!
Но тъй като не участвахме като гласоподаватели и като колегия в неговото сътворяване, в този момент декларирахме, че сме подготвени да помогнем Закона за устройство на територията и Закона за публичните поръчки да станат същински европейски правила. Целта ни е да се създадат оптимално справедливи корекции, с цел да могат 250 000 български строители да се усещат като равнопоставена част от европейското семейство. Получихме уверението, че ще ни чуят и вземат поради. По отношение на обещанието, че повече няма да бъдем употребявани като инструмент за политически цели ще кажа: Тези, които работят в нашия бранш повече от 10 години, не се смеят в цирка! Е, аз съм от 25 години в този отрасъл.
– Подкрепяте ли концепцията страната да вкара стандарти за употребяваните материали, за цената на всяка строителна активност и за труд, тъй че капиталовият развой да бъде по-предвидим и да се спрат дъмпинговите цени в търговете?
– С хрумвания работят създателите. Държавността има темели, чиито покрив е закона. Стандартите са основи за бистрота и предвидимост. Това е цялост от правила, които подсигуряват държавността, а не територията. Казах го няколко пъти този месец – българският строител се преценява със закона..
– Възможно ли е нападките против бранша да са подбудени от обстоятелството, че българските строители строят бързо, качествено и доста по-евтино от европейските си съперници и това ги прави рискови противници?
– Това не са нападки, а координирана икономическо-политическа офанзива. Българите, които отиват да работят в Европа, са нормално оперативни реализатори на процеса. Няма късмет да те позволен след хърватската граница като участник в консорциум или като основен реализатор – не сме с еднакъв старт! Там статутът ни е на гастарбайтер или на екскурзиант!
„ Европейските строителни компании “ идват в България с извънреден вкус и упоритости. Тримата представители, нормално двама юристи и един инженер, идват да ръководят парите по обекта, а българските строители да го изградят в период, качествено и с бюджет, който лачените строителни брокери им дефинират, в случай че благоволят! Аз за тези години не съм видял нито машинизация, която са докарали от Европа, нито служащи. Това не е конкуренция, това е пречистен рекет. И мисля, че съвсем не съществува инфраструктурен план, стартират от непозната строителна компания, който след това да не се налагало да бъде приключен от българските строители.
– Какви ограничения би трябвало да вземе страната, с цел да спре приключването на управителни и изпълнителски фрагменти в бранша? Още повече, че единствено преди дни от КСБ алармирахте, че 15 милиарда лева могат да останат неусвоени поради неналичието на задоволително личен състав и приключването на фрагментите в чужбина.
– По този въпрос с ограниченията попитайте тези, които дават отговор за страната по тази тематика. Не зная по какъв начин действа държавният механизъм в тази посока и не мога да съм потребен с отговор.
Мисля, че в случай че премахнем двойния стандарт, в случай че се регламентират правила от европейски, а не локално-балкански вид и в случай че законите, които ние съблюдаваме, страната прояви воля и ги наложи на сивия бранш в нашия отрасъл, да работим на часови ставки взети от Европа, към която принадлежим и се увеличи самочувствието и стандарта на българския строител, освен ще останат тук, само че и продуктът ще бъде различен, и постъпленията от налози също.
Ще ви кажа, че в регистъра на Камарата на строителите има малко над 5000 компании, а други близо 15 000 сдружения работят отвън закона в т.нар сив бранш и не заплащат налози.
– Нужни ли са ограничения за привличане на личен състав от трети страни отвън Европейски Съюз?
– Да, нужни са за жалост! Темата е доста дълга, само че ние ще дадем аргументация и от Камарата на строителите ще внесем това предложение, като някаква краткотрайна мярка. За да реализираме устойчиви резултати е въпрос на визия и воля да се промени мотивацията и професионалното обучение в ритъма на това, което следва идващите 15 или 20 години да се построи в страната ни. Разберете, без съществени промени няма да се получи. През предходната година приблизително обучение със строителна устременост у нас са приключили 708 индивида, а от тях едвам 28 са продължи да се образоват в тази сфера. Това е пагубно за бранша.
– Нормално ли е в страна, член на Европейски Съюз обособени компании и цялостен бранш да бъдат оповестени за неприятни?
– А, кой дава тези квалификации? Мисля, че в предходните въпроси Ви отговорих. Не е обикновено безнаказано всеки да приказва каквото си желае и където си желае! Да клюки който и както пожелае! И нормално това се прави от хора с извънредно неуверени качества, с задоволително свободно време, с глетаво наличие в региона на личната им същина. И постоянно по поръчка.
– Разкажете ни, рецесията по какъв начин се отрази на ръководената от вас компания?
– Ще направя прилика с медицината. Трябва добра диагностика, след което следва лекуването. Едно е несъмнено, в случай че има израстък, лекуването е интервенция и колкото по-добър е хирургът, толкоз по-малък е шансът на тумора! А в нaшия случай този израстък ще го „ оперираме “ и „ лекуваме “ в съда! Това не значи, че съдът ще ни възвърне моралните вреди, те не се компенсират. Но в случай че не се бориш със злото, значи, че го поощряваш. Когато почистим помията от нас посредством открития от законите на Република България ред и отговорните понесат своята отговорност, се надявам, че искащите да се включат в сходна инвазия в бъдеще внезапно ще намалеят. За да се види положителното, би трябвало да го ограничиш от злото.
Иначе си изпълняваме ежедневните отговорности. Градим и няма да спрем.
– Нужна ли е повече предвидимост за бизнеса? Само преди дни от КСБ оповестиха, че поради зациклянето на програмата за саниране е застрашена работата на редица компании от сектора, които са създали вложения и са насочили главната си активност в областта на енергийната успеваемост.
– Когато има предвидимост, може да се възнамерява, когато планираш, има относителна резистентност. Когато има относителна резистентност, има здрав отрасъл. Когато има здрави сектори, това води до предвидима стопанска система. А когато има устойчива стопанска система, има страна и усмихнати хора. Ние забравихме усмивките! Но ще се борим, с цел да си ги върнем! Имаме потребност от ясна цикличност при плановете и възлагането им. В момента сме в състояние, в което две или три години има свръхнатовареност, след което още веднъж две или три години няма съвсем никаква работа. Подобни земетресения затрудняват доста сектора. Ние влагаме в служащите си и желаеме те да имат сигурна и непрекъсната работа. Искам да завърша с една източна мъдрост: Без елементарни хора, няма и велики хора.
Нашият посетител
Владимир Житенски е заместител ръководител на Управителния съвет на Камарата на строителите в България от края на февруари тази година. Той е изпълнителен шеф на една от най-големите български строителни компании “Джи Пи Груп ” с над 20-годишна история.
– Г-н Житенски, не посрещате ли с оскърбление празника на строителя, който се празнува през днешния ден – 26-ти октомври, поради зачестилите нападки против промишлеността?
– Не! Да съм наскърбен от какво – от лъжите, които се изляха без предел, от критикарите, които се дефинираха за „ специалисти “, от шума на остарелия мотор, в който недозирано наляха масло и стартира да пуши, или от уличната присъда на тези, които в живота си не са построили нищичко? От какво тъкмо да съм наскърбен? Нападките могат да се трансфорат в рецензия единствено, когато са подчинени на причини, на обстоятелства, на подготвеност. Това към този момент не се вижда.
Строителят в днешна България е потомък на Кольо Фичето, чиито градежи са национално благосъстояние. Този празник е отдаден на тези, които построиха и не престават да градят, на тези, които основават и работата им остава забележима за епохи! Искам да поздравя всички строители и да им пожелая здраве, сили и религия, и им насочвам реверанс, без тях нямаше да изградим нищо!
– Защо съгласно вас строителите се трансфораха в изкупителни жертви и лост за правене на политика?
– Отговорът е доста елементарен – тъй като се виждат! Защото са навън. Защото се приказва за „ милиони “. Превърнахме се в комфортен инструмент за операции.
Как да упрекнеш браншовете или „ институциите “, чиито чиновници работят на умерена температура 23 градуса, на затворени прозорци и със спуснати тежки пердета! В сходна среда се генерират мощни ползи. И когато решат, че е настъпил момента да ги осъществят просто дръпват „ завесата “ и от висок небосвод концентрират строителя на открито. Той е опорната точка, която съзират. Перспективата е просвета! А някои „ политици “ я схванаха като опция и ловко се възползват от това. Боравят изкусно с реторика, граничеща с измама, осъзнавайки, че това е шансът им към властта. Стойността на техните ползи е съсипването на сектора. Палитрата е в контрастната гама от мрачно синьо към алено! Имаха този късмет и преди време на няколко пъти участваха в ръководството на страната ни. Демонстрираха по най-изчерпателния метод думата „ може ми се “. След което слязоха от пиедестала на властта, само че не с достолепие. За тези няма „ мандат “, тяхното е гурме – канибализъм. Седят в стерилна среда и отразяват креативните си хрумвания за съсипване на строителния отрасъл, през свои и побратимени „ проверяващи медии “! За интереса им няма цена, апетита им няма насищане!
– В срещите, извършени от Камарата на строителите в България с управленията на политически партии и институции, получихте поддръжка за законови промени и увещание, че строителният отрасъл няма да бъде употребен за политически цели. Кои правила би трябвало да бъдат незабавно изменени в бранша?
– Това ми звучи като „ обещано-спазено-неспазено “ от един ефирен формат. Ние не сме политици, казахме го неведнъж! Ние градим, спазвайки негово величество закона!
Но тъй като не участвахме като гласоподаватели и като колегия в неговото сътворяване, в този момент декларирахме, че сме подготвени да помогнем Закона за устройство на територията и Закона за публичните поръчки да станат същински европейски правила. Целта ни е да се създадат оптимално справедливи корекции, с цел да могат 250 000 български строители да се усещат като равнопоставена част от европейското семейство. Получихме уверението, че ще ни чуят и вземат поради. По отношение на обещанието, че повече няма да бъдем употребявани като инструмент за политически цели ще кажа: Тези, които работят в нашия бранш повече от 10 години, не се смеят в цирка! Е, аз съм от 25 години в този отрасъл.
– Подкрепяте ли концепцията страната да вкара стандарти за употребяваните материали, за цената на всяка строителна активност и за труд, тъй че капиталовият развой да бъде по-предвидим и да се спрат дъмпинговите цени в търговете?
– С хрумвания работят създателите. Държавността има темели, чиито покрив е закона. Стандартите са основи за бистрота и предвидимост. Това е цялост от правила, които подсигуряват държавността, а не територията. Казах го няколко пъти този месец – българският строител се преценява със закона..
– Възможно ли е нападките против бранша да са подбудени от обстоятелството, че българските строители строят бързо, качествено и доста по-евтино от европейските си съперници и това ги прави рискови противници?
– Това не са нападки, а координирана икономическо-политическа офанзива. Българите, които отиват да работят в Европа, са нормално оперативни реализатори на процеса. Няма късмет да те позволен след хърватската граница като участник в консорциум или като основен реализатор – не сме с еднакъв старт! Там статутът ни е на гастарбайтер или на екскурзиант!
„ Европейските строителни компании “ идват в България с извънреден вкус и упоритости. Тримата представители, нормално двама юристи и един инженер, идват да ръководят парите по обекта, а българските строители да го изградят в период, качествено и с бюджет, който лачените строителни брокери им дефинират, в случай че благоволят! Аз за тези години не съм видял нито машинизация, която са докарали от Европа, нито служащи. Това не е конкуренция, това е пречистен рекет. И мисля, че съвсем не съществува инфраструктурен план, стартират от непозната строителна компания, който след това да не се налагало да бъде приключен от българските строители.
– Какви ограничения би трябвало да вземе страната, с цел да спре приключването на управителни и изпълнителски фрагменти в бранша? Още повече, че единствено преди дни от КСБ алармирахте, че 15 милиарда лева могат да останат неусвоени поради неналичието на задоволително личен състав и приключването на фрагментите в чужбина.
– По този въпрос с ограниченията попитайте тези, които дават отговор за страната по тази тематика. Не зная по какъв начин действа държавният механизъм в тази посока и не мога да съм потребен с отговор.
Мисля, че в случай че премахнем двойния стандарт, в случай че се регламентират правила от европейски, а не локално-балкански вид и в случай че законите, които ние съблюдаваме, страната прояви воля и ги наложи на сивия бранш в нашия отрасъл, да работим на часови ставки взети от Европа, към която принадлежим и се увеличи самочувствието и стандарта на българския строител, освен ще останат тук, само че и продуктът ще бъде различен, и постъпленията от налози също.
Ще ви кажа, че в регистъра на Камарата на строителите има малко над 5000 компании, а други близо 15 000 сдружения работят отвън закона в т.нар сив бранш и не заплащат налози.
– Нужни ли са ограничения за привличане на личен състав от трети страни отвън Европейски Съюз?
– Да, нужни са за жалост! Темата е доста дълга, само че ние ще дадем аргументация и от Камарата на строителите ще внесем това предложение, като някаква краткотрайна мярка. За да реализираме устойчиви резултати е въпрос на визия и воля да се промени мотивацията и професионалното обучение в ритъма на това, което следва идващите 15 или 20 години да се построи в страната ни. Разберете, без съществени промени няма да се получи. През предходната година приблизително обучение със строителна устременост у нас са приключили 708 индивида, а от тях едвам 28 са продължи да се образоват в тази сфера. Това е пагубно за бранша.
– Нормално ли е в страна, член на Европейски Съюз обособени компании и цялостен бранш да бъдат оповестени за неприятни?
– А, кой дава тези квалификации? Мисля, че в предходните въпроси Ви отговорих. Не е обикновено безнаказано всеки да приказва каквото си желае и където си желае! Да клюки който и както пожелае! И нормално това се прави от хора с извънредно неуверени качества, с задоволително свободно време, с глетаво наличие в региона на личната им същина. И постоянно по поръчка.
– Разкажете ни, рецесията по какъв начин се отрази на ръководената от вас компания?
– Ще направя прилика с медицината. Трябва добра диагностика, след което следва лекуването. Едно е несъмнено, в случай че има израстък, лекуването е интервенция и колкото по-добър е хирургът, толкоз по-малък е шансът на тумора! А в нaшия случай този израстък ще го „ оперираме “ и „ лекуваме “ в съда! Това не значи, че съдът ще ни възвърне моралните вреди, те не се компенсират. Но в случай че не се бориш със злото, значи, че го поощряваш. Когато почистим помията от нас посредством открития от законите на Република България ред и отговорните понесат своята отговорност, се надявам, че искащите да се включат в сходна инвазия в бъдеще внезапно ще намалеят. За да се види положителното, би трябвало да го ограничиш от злото.
Иначе си изпълняваме ежедневните отговорности. Градим и няма да спрем.
– Нужна ли е повече предвидимост за бизнеса? Само преди дни от КСБ оповестиха, че поради зациклянето на програмата за саниране е застрашена работата на редица компании от сектора, които са създали вложения и са насочили главната си активност в областта на енергийната успеваемост.
– Когато има предвидимост, може да се възнамерява, когато планираш, има относителна резистентност. Когато има относителна резистентност, има здрав отрасъл. Когато има здрави сектори, това води до предвидима стопанска система. А когато има устойчива стопанска система, има страна и усмихнати хора. Ние забравихме усмивките! Но ще се борим, с цел да си ги върнем! Имаме потребност от ясна цикличност при плановете и възлагането им. В момента сме в състояние, в което две или три години има свръхнатовареност, след което още веднъж две или три години няма съвсем никаква работа. Подобни земетресения затрудняват доста сектора. Ние влагаме в служащите си и желаеме те да имат сигурна и непрекъсната работа. Искам да завърша с една източна мъдрост: Без елементарни хора, няма и велики хора.
Нашият посетител
Владимир Житенски е заместител ръководител на Управителния съвет на Камарата на строителите в България от края на февруари тази година. Той е изпълнителен шеф на една от най-големите български строителни компании “Джи Пи Груп ” с над 20-годишна история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ