Министърът: Нерегламентирана търговия с кръв може да се квалифицира като престъпление против здравето
В Наказателния кодекс на България отсъства ясно регламентирана наредба, осъждаща платеното кръводаряване. Евентуално в сходни случаи потърпевшият от такова закононарушение може да предяви цивилен иск за обезщетение на вредите, породени от закононарушението. Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Иван Белчев по отношение на опциите за доста увеличение на финансовите тласъци за доброволните кръводарители за повишение на броя на кръводарителите и ограничение на незаконната търговия с кръв.
Народният представител прецизира, че при незаконния пазар кръводарителските услуги се оферират против суми от към 300 лева, като при редки кръвни групи доближават и до 800-1000 лева
Министърът акцентира, че търговията с кръв е в нарушаване на наредбите на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) и който прави договорка с кръв или кръвни съставки, в случай че не предстои на по-тежко наказване, се санкционира с санкция 1000 лева, а при наново нарушаване - с санкция 10 000 лева Прокуратурата и органите на Министерство на вътрешните работи дават отговор за следствие и гонене на закононарушения, в това число нерегламентирана търговия с кръв, която може да се квалифицира като закононарушение срещу здравето или противозаконна стопанска активност.
„ Министерство на здравеопазването дефинира нормативната рамка и политиките по кръводаряване - безплатно и непринудено, и управлява активността на лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология. Според международната процедура постоянното доброволното безплатно кръводаряване от постоянни донори обезпечава както съответно доставяне на лечебните заведения с кръвни съставки, по този начин и най-голяма сигурност на донори и реципиенти “, споделя доцент Кирилов.
По думите му лечебните заведения, в които се подарява кръв, обезпечават на кръводарителите подкрепително тонизираща закуска и могат да ги подтикват със алегорични дарове, съвместими с правилото за доброволност на кръводаряването.
„ За алтруистичен акт, какъвто е кръводаряването, съгласно Европейските наставления и СЗО, не може да се приказва за стопански резултат за донора, както и за финансови тласъци за повишение броя на кръводарителите. Компенсации и дарове с висока стойност или възнаграждение за това са в несъгласие с правилото за безвъзмездност, като заплащането за кръвта не може да се назова „ даряване “ и в този смисъл терминът „ заплатен донор " е оксиморон. Има несъгласие и със същността на алтруистичния акт - да дадеш от личната си кръв, с цел да живее различен човек, без да получаваш нищо в подмяна. Паричните средства могат да се преглеждат като проблем, който води хората да вземат неразумни решения или да вземат участие във нездравословни занимания. Така въздействието на парите като стимулиране на кръводаряването е нормално негативно и може да подтикне към дейности, които не би трябвало да се правят, да вземем за пример кръводаряване от човек с противопоказания, с риск за личното си здраве или застрашаване сигурността на кръвта и неблагоприятно въздействие върху реципиента.
Освен това, финансовото оценяване на кръводаряването се приема като опит да се даде стойност на кръвта и на живота. Парите имат редуктивен резултат, защото даряването на кръв, се смята за скъпо и да се търси парична облага от потреблението на тялото се счита за неприлично, показващо липса на почитание. Забрана за преобразяване на човешкото тяло и неговите елементи в източник на облага е застъпена в Хартата от Ница на главните права на Европейския съюз “, безапелационен е министър Кирилов.
Като механизъм за стимулиране на кръводаряването Иван Белчев предлага когато даден кръводарител подари кръв без да показва съответен пациент, той да има опцията в границите на идващите 6 месеца да уточни пациент, на който да му бъде прелята кръв. „ Такава система би осигурила на кръводарителите убеденост, че те и техните близки ще имат нужната поддръжка при незабавна обстановка. Това би могло доста да усили броя на искащите да дарят кръв безплатно, като по този метод се усъвършенства кръводарителния капацитет на страната ни “, счита националният представител.
„ Изискахме мнение от Националния център по трансфузионна хематология и Експертния съвет по трансфузионна хематология и поради изразеното от тях мнение вършим следното конкретизиране. Доброволното и безплатно кръводаряване няма стойност на „ запас " или „ застраховка " " за бъдещо прилагане от съответно лице - без значение дали е член на фамилията или непосредствен. Причината е, че съставените елементи от дарената кръв имат строго избран период на валидност - да вземем за пример, еритроцитите (червените кръвни клетки) се съхраняват до 42 дни, а тромбоцитите единствено 5 дни.
С други думи, дарената кръв не може да бъде „ непокътната " " за съответен човек или употребена за него в предстоящ интервал. Системата за кръводаряване действа въз основата на взаимна взаимност и подготвеност да се помогне в точния момент на всеки нуждаещ се, при съблюдаване на правилата на доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки; отбрана на правата и здравето на донорите и реципиентите; равнопоставеност на донорите и реципиентите. Това значи, че с цел да има кръв, когато непосредствен човек се нуждае от нея, е значимо обществото като цяло да подарява постоянно, непринудено и безплатно. Така се подсигурява достатъчното и регулярно доставяне на лечебните заведения с кръв и кръвни съставки, както и се обезпечава сигурност за донори и реципиенти.
Моделът, за който споменавате, при който се подарява кръв „ в подмяна " или „ по нужда " за съответен човек - така наречен фамилно или заместващо кръводаряване, е нестабилен и крие редица опасности, в това число във връзка с качеството и сигурността на кръвта и не може да се разчита напълно на него. Поради тази причина, както Световната здравна организация, по този начин и българските здравни институции предизвикват постоянното доброволното и безплатно кръводаряване като единствения етичен и ефикасен метод за обезпечаване на безвредна и задоволителна кръв. Фамилните донори са скъп източник на кръв и кръвни съставки в моменти на дефицит на такива или при увеличена потребност от тях “, споделя министър Кирилов.
Той добавя, че трансфузионната ни система съумява да отговори на потребностите на лечебните заведения от кръв и кръвни артикули, като след спада през 2020 година, по отношение на пандемията от COVID-19, се открива трайна наклонност на увеличение на броя кръводарителите, като за 2024 година кръводаряванията в страната са с над 9000 повече от предпандемичната 2019 година.
Народният представител прецизира, че при незаконния пазар кръводарителските услуги се оферират против суми от към 300 лева, като при редки кръвни групи доближават и до 800-1000 лева
Министърът акцентира, че търговията с кръв е в нарушаване на наредбите на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) и който прави договорка с кръв или кръвни съставки, в случай че не предстои на по-тежко наказване, се санкционира с санкция 1000 лева, а при наново нарушаване - с санкция 10 000 лева Прокуратурата и органите на Министерство на вътрешните работи дават отговор за следствие и гонене на закононарушения, в това число нерегламентирана търговия с кръв, която може да се квалифицира като закононарушение срещу здравето или противозаконна стопанска активност.
„ Министерство на здравеопазването дефинира нормативната рамка и политиките по кръводаряване - безплатно и непринудено, и управлява активността на лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология. Според международната процедура постоянното доброволното безплатно кръводаряване от постоянни донори обезпечава както съответно доставяне на лечебните заведения с кръвни съставки, по този начин и най-голяма сигурност на донори и реципиенти “, споделя доцент Кирилов.
По думите му лечебните заведения, в които се подарява кръв, обезпечават на кръводарителите подкрепително тонизираща закуска и могат да ги подтикват със алегорични дарове, съвместими с правилото за доброволност на кръводаряването.
„ За алтруистичен акт, какъвто е кръводаряването, съгласно Европейските наставления и СЗО, не може да се приказва за стопански резултат за донора, както и за финансови тласъци за повишение броя на кръводарителите. Компенсации и дарове с висока стойност или възнаграждение за това са в несъгласие с правилото за безвъзмездност, като заплащането за кръвта не може да се назова „ даряване “ и в този смисъл терминът „ заплатен донор " е оксиморон. Има несъгласие и със същността на алтруистичния акт - да дадеш от личната си кръв, с цел да живее различен човек, без да получаваш нищо в подмяна. Паричните средства могат да се преглеждат като проблем, който води хората да вземат неразумни решения или да вземат участие във нездравословни занимания. Така въздействието на парите като стимулиране на кръводаряването е нормално негативно и може да подтикне към дейности, които не би трябвало да се правят, да вземем за пример кръводаряване от човек с противопоказания, с риск за личното си здраве или застрашаване сигурността на кръвта и неблагоприятно въздействие върху реципиента.
Освен това, финансовото оценяване на кръводаряването се приема като опит да се даде стойност на кръвта и на живота. Парите имат редуктивен резултат, защото даряването на кръв, се смята за скъпо и да се търси парична облага от потреблението на тялото се счита за неприлично, показващо липса на почитание. Забрана за преобразяване на човешкото тяло и неговите елементи в източник на облага е застъпена в Хартата от Ница на главните права на Европейския съюз “, безапелационен е министър Кирилов.
Като механизъм за стимулиране на кръводаряването Иван Белчев предлага когато даден кръводарител подари кръв без да показва съответен пациент, той да има опцията в границите на идващите 6 месеца да уточни пациент, на който да му бъде прелята кръв. „ Такава система би осигурила на кръводарителите убеденост, че те и техните близки ще имат нужната поддръжка при незабавна обстановка. Това би могло доста да усили броя на искащите да дарят кръв безплатно, като по този метод се усъвършенства кръводарителния капацитет на страната ни “, счита националният представител.
„ Изискахме мнение от Националния център по трансфузионна хематология и Експертния съвет по трансфузионна хематология и поради изразеното от тях мнение вършим следното конкретизиране. Доброволното и безплатно кръводаряване няма стойност на „ запас " или „ застраховка " " за бъдещо прилагане от съответно лице - без значение дали е член на фамилията или непосредствен. Причината е, че съставените елементи от дарената кръв имат строго избран период на валидност - да вземем за пример, еритроцитите (червените кръвни клетки) се съхраняват до 42 дни, а тромбоцитите единствено 5 дни.
С други думи, дарената кръв не може да бъде „ непокътната " " за съответен човек или употребена за него в предстоящ интервал. Системата за кръводаряване действа въз основата на взаимна взаимност и подготвеност да се помогне в точния момент на всеки нуждаещ се, при съблюдаване на правилата на доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки; отбрана на правата и здравето на донорите и реципиентите; равнопоставеност на донорите и реципиентите. Това значи, че с цел да има кръв, когато непосредствен човек се нуждае от нея, е значимо обществото като цяло да подарява постоянно, непринудено и безплатно. Така се подсигурява достатъчното и регулярно доставяне на лечебните заведения с кръв и кръвни съставки, както и се обезпечава сигурност за донори и реципиенти.
Моделът, за който споменавате, при който се подарява кръв „ в подмяна " или „ по нужда " за съответен човек - така наречен фамилно или заместващо кръводаряване, е нестабилен и крие редица опасности, в това число във връзка с качеството и сигурността на кръвта и не може да се разчита напълно на него. Поради тази причина, както Световната здравна организация, по този начин и българските здравни институции предизвикват постоянното доброволното и безплатно кръводаряване като единствения етичен и ефикасен метод за обезпечаване на безвредна и задоволителна кръв. Фамилните донори са скъп източник на кръв и кръвни съставки в моменти на дефицит на такива или при увеличена потребност от тях “, споделя министър Кирилов.
Той добавя, че трансфузионната ни система съумява да отговори на потребностите на лечебните заведения от кръв и кръвни артикули, като след спада през 2020 година, по отношение на пандемията от COVID-19, се открива трайна наклонност на увеличение на броя кръводарителите, като за 2024 година кръводаряванията в страната са с над 9000 повече от предпандемичната 2019 година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ