Шимпанзетата боравят с 400 „думи”, съчетавайки различни крясъци
В над 900 часа записи на звуци от диви шимпанзета откриватели чуват стотици разнообразни изрази, които евентуално наподобяват език. Шимпанзетата от време на време крещят, по-късно грухтят, след това лаят и отново крещят – в поредност. Според изследване, оповестено в списание Communications Biology, тази поредност от изразни звуци е допустимо да има свое значение.
През 2019 и 2020 година Татяна Бортолато, докторант в Института за еволюционна антропология „ Макс Планк ” в Германия, наблюдава и записва 46 възрастни шимпанзета в народен парк „ Тай ” в Кот д’Ивоар. Заедно със свои сътрудници от Франция и Швейцария се заемат да схванат тяхната конструкция.
Поначало биолозите са наясно, че шимпанзетата сформират своите повиквания от набор от обособени звуци, все едно са букви: грухтене, крясъци, лай, писъци и плач. Те могат или да издадат един тон, или да „ изпъхтят “ поредност, като вдишват на всеки такт.
За да открие дали приматите съчетават нарочни изрази, екипът от лингвисти трябвало да откри дали избрани поредици се появяват по-често. Оказва се, че шимпанзетата демонстрират желание към няколко съчетания: крясък-пъхтене-грухтене, крясък-пъхтене-крясък и пъхтене-крясък-пъхтене-писък
Изследователите позволяват, че подредбата на поредиците има значение. Някои звуци доминират при започване на изразите, до момента в който други постоянно са поставяни в края. Става ясно, че шимпанзетата имат набор от звуци, с който да изразят нещо свястно. И че разполагат с почти 400 повика в речника си.
Засега излиза, че шимпанзетата имат най-изменящото се наречие от всички проучвани животни. Няколко други примати, като лемурите индри в Мадагаскар, съчетават тонове в двустишия и тристишия. А скалният даман – малък, плъхоподобен родственик на слона – може да се заиграва с подредбата на звуците в повика си. Но единствено шимпанзетата и хората са способни да усилват речниковия си ресурс и по едно и също време с това да го пренареждат.
Следващата стъпка към разкриването дали шимпанзетата разполагат с „ език “ е да се откри дали подреждат изрази в така наречен „ йерархични структури “. Разгадаването на даже един позив на различен тип обаче е развой, който лишава доста време. А в случай че животните в действителност приказват с фрази, то ние просто не съумяваме да ги осезаем.
През 2019 и 2020 година Татяна Бортолато, докторант в Института за еволюционна антропология „ Макс Планк ” в Германия, наблюдава и записва 46 възрастни шимпанзета в народен парк „ Тай ” в Кот д’Ивоар. Заедно със свои сътрудници от Франция и Швейцария се заемат да схванат тяхната конструкция.
Поначало биолозите са наясно, че шимпанзетата сформират своите повиквания от набор от обособени звуци, все едно са букви: грухтене, крясъци, лай, писъци и плач. Те могат или да издадат един тон, или да „ изпъхтят “ поредност, като вдишват на всеки такт.
За да открие дали приматите съчетават нарочни изрази, екипът от лингвисти трябвало да откри дали избрани поредици се появяват по-често. Оказва се, че шимпанзетата демонстрират желание към няколко съчетания: крясък-пъхтене-грухтене, крясък-пъхтене-крясък и пъхтене-крясък-пъхтене-писък
Изследователите позволяват, че подредбата на поредиците има значение. Някои звуци доминират при започване на изразите, до момента в който други постоянно са поставяни в края. Става ясно, че шимпанзетата имат набор от звуци, с който да изразят нещо свястно. И че разполагат с почти 400 повика в речника си.
Засега излиза, че шимпанзетата имат най-изменящото се наречие от всички проучвани животни. Няколко други примати, като лемурите индри в Мадагаскар, съчетават тонове в двустишия и тристишия. А скалният даман – малък, плъхоподобен родственик на слона – може да се заиграва с подредбата на звуците в повика си. Но единствено шимпанзетата и хората са способни да усилват речниковия си ресурс и по едно и също време с това да го пренареждат.
Следващата стъпка към разкриването дали шимпанзетата разполагат с „ език “ е да се откри дали подреждат изрази в така наречен „ йерархични структури “. Разгадаването на даже един позив на различен тип обаче е развой, който лишава доста време. А в случай че животните в действителност приказват с фрази, то ние просто не съумяваме да ги осезаем.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ