Китайски вкаменелости разкриха първото масово измиране в историята на Земята
Учени в Китай откриха огромно находище от антични вкаменелости, което трансформира визиите ни за историята на планетата. Находката хвърля светлина върху Синското измиране – първата огромна злополука, засегнала комплицирания скотски живот преди към 513 милиона години.
Изследователски екип от Института по геология и палеонтология в Нанкин разгласи откриването на така наречен „ Хуаюан биота “. Тази сбирка съдържа над 50 000 екземпляра, датирани от сериозен интервал в еволюцията. Първоначалните разбори демонстрират съществуването на 153 скотски типа, като впечатляващите 59% от тях са изцяло нови за науката. Това изобретение е сравнима по мащаб с по-късни събития, в това число тези, довели до изгубването на динозаврите.
Според данните, оповестени в списание „ Нейчър “, Синското измиране е унищожило сред 41% и 49% от морските жители. Хуаюанската биота е неповторима поради изключителното консервиране на меки тъкани. Благодарение на това учените разполагат с детайлни изображения на антични родственици на червеи, медузи и акордати. Тези фосили дават невиждана „ фотография “ на цялостна екосистема, съществувала незабавно след световния колапс.
Изследването оказва помощ на научната общественост да разбере по какъв начин биологичното многообразие реагира на планетарни рецесии. Докато някои откриватели концентрират напъните си върху по-късни столетия, като употребяват реформаторски способи за датиране, сходно на случая, в който китайски учени датираха яйце от динозавър, новите разкрития от Нанкин ни връщат към самите корени на живота. Хуаюанската биота датира отпреди 512 милиона години и служи като доказателство за устойчивостта на природата.
Проучването е основно за палеонтологията, защото Синското измиране до момента бе измежду най-слабо проучените интервали. Новите данни удостоверяват, че всеобщите изгубвания на типове са фундаментална част от цикъла на живот на Земята още от зората на неговото разнообразие.
