Светът дължи извинение на Путин
Докато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отбелязва първата си година на поста, разширявайки листата си с стремежи – от превръщането на Канада в 51-ви щат на Америка до завземането и преименуването на Панамския канал, а в този момент и завземането на Гренландия, помислете за съветския президент Владимир Путин. Светът напряко е бил неправдив към него.
За една година Тръмп се е отдал на някои от най-вкусните си лакомства от най-големите магазини за бонбони в света, най-удовлетворяващото от които несъмнено е залавянето на венецуелския президент Мадуро и брачната половинка му Силия Флорес. Президентът Тръмп даже за малко се разгласи за „ краткотраен президент “, откакто завзе контрола над страната, която разполага с най-големите петролни залежи в света.
След 365 дни…
Първата година на Тръмп на поста несъмнено кара Путин да се запита какво е направил, с цел да бъде систематизиран измежду най-презрените в света, като описанията за него варират от тиранин и нарушител до евентуален военнопрестъпник.
В светлината на разрухата, в която се е трансформирал светът, заслужава ли Путин да бъде гледан през по-мека, по-нежна призма? Непростими ли са неговите провинения?
Греховете на Путин
Когато съветският президент анексира Крим преди 12 години, светът беше засегнат. Организацията на обединените народи разгласи анексирането за нелегално, а Съединени американски щати и Европа постановиха лимитирани наказания на Русия. Но Путин едвам беше почнал с Украйна.
Той затвърди контрола си върху Крим, потвърждавайки, че курортът, в който се намира Черноморският флот на Русия, е стратегически значим за Русия и че загубата му ще отслаби военноморските позиции на Русия. И при положение, че светът е не запомнил, той ни подсети, че Крим е бил част от Русия до 1954 година, когато е трансфериран на Украйна, която тогава е била част от Съветския съюз.
Цена на войната
В Русия Путин дефинира анексирането като отговор на историческата неправда от страна на Съединени американски щати и Западна Европа да омаловажат, отслабят и обкръжат Русия. Путин не се подчини на западните стопански наказания и осем години след анексирането на Крим, той направи още по-дръзка стъпка, като стартира тотална война против Украйна.
През последните четири години на войната, общият брой на жертвите варира от 980 000 до 1,4 милиона, като смъртните случаи измежду цивилното население доближават над 14 000, без ранените и милионите други разселени лица. Войната сред Русия и Украйна е най-кървавата в Европа след Втората международна война. И въпреки всичко край не се вижда, основно тъй като Путин упорства, че няма да спре, до момента в който Украйна не се откаже от територията, окупирана сега от съветските сили – отстъпка, която президентът Володимир Зеленски не желае да направи.
Гренландия по всевъзможен начин?
Исканията на Путин, колкото и неразумни и неоправдани да са, избледняха след скандалното искане на президента Тръмп, че Съединени американски щати би трябвало да имат Гренландия по всевъзможен вероятен метод.
Ако Тръмп има вяра, че може да завземе Гренландия и да забие американското знаме в Нуук, без значение дали хората го харесват или не, тъй като му е отказана Нобелова премия за мир, както е споделил на норвежкия министър председател Йонас Гар Стьоре в текстово известие – за какво Русия, която има още по-голям интерес в Украйна, е осъждана, отлъчена и осъдена, до момента в който Тръмп получава масаж на егото си?
Путин твърди, че войната с Украйна е въпрос на оцеляване на Русия. Той упорства, че след разпадането на някогашния Съветски съюз на 15 страни е имало съглашение сред президента Михаил Горбачов и Запада през 1990 година, че НАТО няма да се уголемява на изток. Това съглашение е необятно представено в надеждни дипломатически кръгове.
НАТО отхвърли съществуването на сходно съглашение, само че едвам скри подривното си поощряване за привличането на три страни от някогашния Съветски съюз в лоното си, на процедура обграждайки Русия. За Путин нахлуването в Украйна е последната му позиция, неговият подтик след Крим, към актуалния Данциг на Русия (ключовият спусък за Втората международна война).
Проказа за трихофития
И въпреки всичко, извиненията на Путин не са впечатлили света, който третира проказата на Тръмп като трихофития. Американският президент заплаши Куба, нахвърли се върху мексиканския президент, назова европейските водачи страхливци и, откакто залови настоящ президент и брачната половинка му, се дефинира като „ краткотраен президент “ на тази страна.
НАТО не може да му каже, че не може да има Гренландия. Вместо това, на Световния стопански конгрес в Давос, водачите го отклониха от заблуденото му искане, като му дадоха обещание по-голямо парче недвижими парцели в по-голямата Арктика, нещо като къс на луната, където може да построи идната кула на Тръмп.
Извинение за Путин
Може би освен Путин дължи опрощение на света. В съпоставяне с претенциите на Тръмп за Гренландия, макар отхвърлянето на жителите и раздразнението на Дания, хладните връзки на Китай с Тайван са като любовна история. Тайван беше част от Китай до след гражданската война през 1949 година Тогава комунистите завоюваха надзор над континентален Китай и Мао Дзедун прогласи Народната република в Пекин, принуждавайки националистическото държавно управление да се отдръпна в Тайван.
В света на Тръмп, Си Дзинпин би бил оневинен да премине от реториката за един Китай към цялостна военна окупация на Тайпе, както Ким Чен Ун би бил добре пристигнал да пусне танкове, с цел да окупира Сеул. В прочут смисъл, локална вариация на тази полуда в Африка би била Мароко да анексира Сахарската арабска демократична република (САДР) или Нигерия да упорства за лишаване на полуостров Бакас от Камерун със мощ, вместо да се подчини на правосъден развой.
Връщане към Хобс
Удобно е да се твърди, от реалистична позиция, че всяка страна, която може, ще прави каквото си изиска – в края на краищата, мощните в никакъв случай не са пропущали да обядват със слабите.
Това беше Хобсовата страна, до момента в който две международни войни, няколко други нещастия, породени от индивида и неотдавнашната пандемия, от която към момента не сме се възстановили изцяло, не научиха света, че съдействието, взаимната работа и мултилатерализмът са най-хубавият път. Както един от най-изтъкнатите публицисти в Европа, Джонатан Пауър, един път написа: „ XXI век до момента е минимум насилственият и най-безопасният век от всички – макар войните в Украйна, Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан и т.н “.
Ако цената за международния мир е да присъдим на президента Тръмп Нобелова премия за мир за прекратяването на осем войни, илюзия, в която той твърдо има вяра, тогава светът би трябвало да се отдаде на фантазията му, като извърши това енергично предпочитание. Но защото би било извънредно незаслужено да бъде изключен Путин или да се пренебрегва Си, Ким или даже Бенямин Нетаняху от подобен лист, не би било неприятна концепция да се направи предложение на Норвежкия Нобелов комитет еднократно в живота, първо и последно Нобелово награждаване за мир през 2026 година, за всичките петима.
Тогава най-малко обществото може да бъде несъмнено, че оставащите три години от президентството на Тръмп ще бъдат лишени от прояви на яд, обиди и безмилостни закани за въвеждане на цени като оръжие.
IDN/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News