В началото на XX век и по-конкретно – второто десетилетие,

В началото на XX век и по-конкретно – второто десетилетие, Холивуд към този момент има задоволително звезди, които да изиграват мечтаните кино функции. Някои назовават първите 20 години на киното – златни. И това е по този начин, тъй като имаме Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Дъглас Феърбанск, Бъстър Кийтън и доста други. Емоцията от киното е превзела американската публика, като в Европа също се следи сходен прогрес. Мечтата на всеки човек със заложби е да се озове на огромния екран. През лятото на 1926 година един италиански преселник на име Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиер Филибер Гуглеими ди Валентина Д’Антонгуала ще направи своя дебют.

След първия филм ще има ново име – „ Латинският ухажор “ Рудолф Валентино. Макар и да приказваме за две разнообразни столетия, италианецът се подрежда умерено по сан и класа до Ален Делон, Жан Пол Белмондо и още доста други. Камерата освен го обича, тя флиртува с него, а той ще даде един нов взор на връзките сред мъжете и дамите – ще направи показна за съблазняване, като жестовете, усмивките и маниерите ще заживеят един нов живот. Казват, че Валентино в никакъв случай не живее, с цел да види есента. Смята се, че по това време е прекарал последните седмици от живот, спорейки с незнайни редактори, които оспорват неговата половост и неустрашимост, подозирайки, че е хомосексуален.

Роден е в Касталанета през 1895 година и като доста други италианци, потегля към обетованата земя, с цел да си търси своето благополучие. На 18 години към този момент има виза и покрив над главата в Сентръл парк. Първата му работа е на танцьор, като работи в разнообразни кабарета и демонстрира пристрастеност на придвижвания, която се харесва на мъже и дами. Наричат го „ танго пирата “ и в бурните си години, Рудолфо получава основната роля на сцената и постоянно притегля вниманието на богатите американки, които от своя страна са подготвени да заплащат за неговата компания, а и освен. Още тогава излиза наяве, че екзотичният италианец няма да има никакви проблеми, визията му носи задоволително средства и бедността остава за Италия.

Една от огромните първи срещи е с богата чилийска наследница, въпреки и на хартия това да наподобява добра концепция, същата идва с брак и брачен партньор – добре построен предприемач на име Джон де Саулес. През 1915 година Бланка се развежда и търси помощта на Валентино, който да свидетелства, че нейният брачен партньор е имал голям брой афери, като замесва и една от своите колежки в любовния хектоъгълник на Джон. Появата на италианеца в съда, притегля вниманието на някои кореспонденти, като тъкмо там потеглят слуховете, че най-вероятно Рудолфо няма интерес към дамите. Ощетеният брачен партньор издейства няколко дни в пандиза на латинския ухажор с концепцията, че ще успее да отстрани показанията, само че това не се случва. За да не лежи още веднъж в пандиза, бъдещата звезда събира багажа и бяга към западното крайбрежие.

В Калифорния прави същото, което постоянно е правил – танцува. От време на време получава и дребни функции в киното, каквито е имал в Ню Йорк, само че главните доходи още веднъж идват от възрастни и заможни дами, които желаят да получат самостоятелни частни уроци по танци, други са желали и любовни уроци, като цената е била доста висока. Именно неговите ученички съумяват да задвижат някоя друга връзка и да го нареждат в центъра на фрагмента, а не просто като статична детайлност. За да печели внимание, неговите приятелки постоянно отстъпват лъскавите коли, с които да върви на прослушвания, обличат го, заплащат му наема, хранят го и в подмяна желаят да го водят на лъскави вечери.

Първата му огромна пристрастеност е актрисата Джийн Акер, която по-късно се оказва лесбийка и признава, че е принудена от родителите си да се омъжи. Легендата споделя, че на първата брачна нощ ще заключи своя брачен партньор в хотелската стая, а малко по-късно ще подаде и молбата за бракоразвод. През 1921 година Валентино има роля в „ Четиримата конници на Апокалипсиса “. Участието се трансформира в един от най-успешните филми в епохата на нямото кино. Същата година получава и ролята на шейх Ахмед Бен Хасан във кино лентата „ Шейхът “ – още веднъж касова лента с доста положително показване. Всичко върви без спънки, до момента в който писателят Дик Дорган не съобщи, че шейхът е изпаднал арабин с британско родословие, а неговата майка е лека жена, която надали не е просила.

Гневът на латинския ухажор е толкоз огромен, че той съумява да издейства черен щемпел за наличието му на снимачната площадка, а сътрудниците му ще потвърдят, че пред тях се заклева по какъв начин ще го убие, в случай че в миналото въобще го срещне. По това време списанието на Дорган продължава да бълва обиди и един от материалите – „ Песен на омразата “, в който Дорган разказва малко по-добронамерено потеклото и минусите на артиста, стартира да се развива като една доходоносна холивудска борба за внимание и тиражи.

Следващите филми идват с неуверен триумф и основават спомагателни кавги с режисьори и артисти, Валентино е помолен да напусне и за известно време не се занимава с кино. Решава, че откакто почива, може да подписа втори брак и този път се стопира на хетеросексуална дама на име Наташа Рамбова – дизайнер на облекла, артистичен шеф и понякога – актриса. Отново идват проблеми, тъй като решението да подписа брак идва по време на развода с предходната брачна половинка, въпреки и да няма дефинитивно решение от съда. През март 1923 година Рудолфо повтаря опита за подписване на брак и този път завърши сполучливо.

Парите не са задоволителни и откакто киното не е отговор или решение, Валентино стартира да танцува и обикаля Съединени американски щати и Канада в едно положително турне, което се спонсорира от артикули за хубост на Минералава. Валентино играе с жена сина сцената и даже ѝ отстъпва правото да бъде водеща на програмата. Успехите бързо припомнят какво изпуска Холивуд и идва покана за роля във кино лентата Monsieur Beaucaire. Драмата за Луи XV се приема за сполучлива, а любовникът би трябвало да играе с доста грим и още по-тежки костюми, а за похлупак би трябвало да бъде мекушав, вместо неустрашим. След този филм стартира да чете доста по-сериозно сюжета за функциите, тъй като счита, че мъжките са надалеч по-добри и подобаващи за него.

Историите за хомосексуалността се раждат по две аргументи – самият артист обича да прокарва европейската мода и да бъде провокативен и второ, Съединени американски щати към момента не са виждали артист, който да наподобява по този метод. Италианската звезда има многочислени връзки с дами, само че просто открива своята вярна половинка, с цел да не се пробва да бъде разбивач на сърца. Няколко години по-късно е член на Обедините актьори и още веднъж е заставен да направи продължение на кино лентата „ Шейхът “. По това време зализаната му коса носи и още един доста занимателен прякор „ Вазелинос “.

Американската просвета не може да разбере какво получава на екрана и го подиграва, че си поставя пудра и има машина за пудра в гримьорната си. За да стане историята още по-интересна, Валентино приканва създателя на този материал да се включи в специфичен двубой, който да дефинира кой е по-силният и същински мъж – перото или пудрата? Неизвестният редактор е поканен на боксов кръг. Обидите не стопират, а звездата не схваща какво общо има неговата работа и персоналният му живот и усет – една граница, която в никакъв случай не се слага на вярното място и до през днешния ден, когато става въпрос за персоналната независимост. Подиграват му се, че в миналото е бил асистент градинар, въпреки и Валентино да е приключил университет по ландшафтна архитектура, което прави работата и познанията му надалеч по-сериозно от тези на един градинар.

След като създателят по този начин и не дава отговор, Валентино отпътува за Ню Йорк, с цел да уреди срещата и го търси в редакцията, влага време за боксови уроци от своя другар Джак Демпси – същият боксьор, който остава прочут с необикновено тежките си удари, както и убийството на конкурент на кръга. За човек, който поставя пудра на лицето си и наподобява мекушав, Валентино демонстрира една забележителна физика. Демпси също стартира да приказва по тематиката и припомня на спортни публицисти, че неговият другар има тежък боеприпас от свирепи удари и не е рационално някой да се подиграва толкоз свободно, откакто може да си изяде багра без старания. Франк „ Бък “ О’Нийл освен не има вяра, само че е подготвен да излезе на кръга против италианското конте.

Скандалът ескалира до среща на покрива на хотел Амбасадор в Ню Йорк и въпреки репортера да е доста по-едър, бързо открива още аргументи и мотиви да написа и да изкара спомагателни средства за материала. Причината е, че Валентино е облечен в халат на орхидеи – не толкоз неустрашим. Двамата имат договорка да не се нараняват, само че О’Нийл бързо забива своето дясно кроше в лицето на звездата. Валентино, събрал задоволително експанзия към медиите, отвръща с ляво и изпраща в нокдаун спортния публицист. Оказва се, че зад нежното лице стоят много съществени бицепси, а и Демпси е посочил тъкмо по какъв начин и къде да удря. Латинският ухажор се извинява, очевидно се тормози, че е прекалил и оказва помощ на своя конкурент да се изправи. На идната заран, когато Франк написа своя материал, споделя следното:

„ Следващият път, когато Джак Демпси ми каже нещо, аз ще имам вяра. Това момче има юмруци, които се стоварват със силата на лудо муле. Определено не желая да съм близо, в случай че е ядосан на мен. “

Както се досещате, мачът не дава нужния резултат и читателите избират да четат за пудрата и другия провокативен жанр. Безпощадните публицисти не стопират да се хранят със скандалната личност. Приятелите припомнят, че това е просто следващата храна за гладните души, а и въпреки всичко се приказва за млад мъж – полова фикция на милиони дами и още толкоз мъже, искащи да заемат неговото място. В този интервал, Валентино има всичко, което може да изиска – пари, популярност, дами и продължава да бъде трагичен. На премиерата на „ Синът на шейха “, въпреки и температурите да са ниски, хиляди дами обкръжават киното и още толкоз го чакат да излезе от хотела.

Някои подивели последователки съумяват да скъсат неговите одежди, други се хвърлят по колата, защитата за първи път би трябвало да си заслужи парите. Филмът е толкоз сполучлив, че скоро палачинката се обръща, в този момент физиката се вижда, осъществяването на каскадите също е очевидно. Ситуацията става толкоз розова, колкото и пудрата в гримьорната. Две седмици след този триумф, артистът припада в жилището си – раздраният апандисит е лечим и в болничното заведение стартират работа върху възобновяване. Рудолфо развива плеврит на левия бял дроб и през по-голямата част от престоя си се гърчи в мъка. В един миг, до момента в който е в схващане, пита още веднъж докторът дали е прословутото напудрено розово конте или към този момент е заслужил друго добро име. Журналистите стартират да се хранят с новата сензация и настояват, че това е следващият опит да завоюва медийното внимание. Редакторите чакат фениксово възкресение, само че симулантът ненадейно умира.

На 23 август Рудолфо Валентино изпада в кома и след няколко часа умира в леглото си. Може би един от най-красивите холивудски артисти, освен това извънредно надарен, прочут с актьорското майсторство и уменията си, считан за неофициалния основател на жълтите вести и най-сетне се предава – за наслада на враговете му – оставяйки всички с пръст в уста. Новините за гибелта му се считат за някаква машинация, само че часове по-късно, когато редактори се добират до празното легло и разпитват сестрите – схващат и горчивата истина – италианската звезда към този момент не е измежду живите. Повече от 100 000 души излизат на улицата и окупират погребалното бюро, където се чака да дойде тялото. Плачещите късат облекла, бият се в гърдите и припадат на улицата. Полицията на Ню Йорк е принудена да ангажира жандармерията и други сили, с цел да успокои почитателите. Някои от тях правят самоубийство на улицата.

В погребалния дом има четирима гвардейци – почетна стража, изпратена от Бенито Мусолини. Малко по-късно излиза наяве, че това са наети артисти, с цел да може да се завоюва вниманието на публиката, само че това не е била заръката на Рудолфо. Полската актриса Пола Негри, която има спекулация с Валентино, припада пред ковчега. След като я свестяват, признава, че най-вероятно щяла да бъде неговата трета брачна половинка. Тези думи бързо я трансформират в неофициалната трета вдовица на звездата. Тялото е изпратено в Калифорния благодарение на трен, а Валентино е заровен в Холивуд. Истерията по-късно не стопира. Последният филм излиза към месец по-късно и критиците без никакви подозрения декларират, че е един от най-хубавите. Слуховете също не са малко, някои настояват, че италианеца е бил погубен от ревностен брачен партньор, други считат, че стрелецът е бил притежател на таблоид.

Няколко десетилетия на гроба му идват дами, облечени в черни облекла и букети от кърваво червени рози. Поколенията могат да гледат филмите му, но постепенно и несъмнено, сензацията Валентино залязва. Що се отнася до неговата актьорска игра и умения, никой не може да удостовери дали е толкоз добър или не, само че за времето си е незаместим на екрана. Това не е задоволително и съвсем цялостен век по-късно ще се откри място в някой жълт вестник за следващата забавна и измислена вест, с която да се разбута гаснещия огън.