В началото на парламентарната кампания сме свидетели на политическо затишие,

В началото на парламентарната акция сме очевидци на политическо мъртвило, което се дължи на два фактора. Първо: социологическите организации доближиха консенсус, че ни следва да забележим фрагментиран парламент с до седем партии в него, като най-вероятно ГЕРБ ще успее да бие Българска социалистическа партия, само че ще има надалеч по-малко депутати, в сравнение с има в настоящето Народно събрание. Вторият фактор за затишието е политиката на главните малките екрани. В тях с мотив и без мотив в най-гледаното време се точат министри от ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация, които изясняват триумфите на ръководещите. В останалото време, измежду политически екзотики като Пената и Петър Жеков може да се провре и някой опозиционер, едвам удостовери разпределението на силите, предвиждано от социолозите.

Това конструирано мъртвило обаче може да се окаже предвестител на огромна и непредвидима като последствия електорална стихия. Това е по този начин, тъй като в обществото се е натрупало съществено напрежение за политическа смяна, което търси канали да изригне. Белезите на това напрежение са многочислени. Първо: нито една от аргументите за експлоадирането на всеобщите митинги от предходната година не е отпаднала. Скандалите, които ги провокираха, не получиха безапелационен институционален отговор, а по-скоро беше изработен опит да се заметат под медийното килимче. Вятърът на предизборната акция обаче може да духне черджето и тогава шкафчето, записите, парите от Васил Божков и така нататък да лъснат още веднъж. Второ: страната веселяшки навлиза в нов сериозен растеж на болестите с ковид, което може да се трансформира и във вълнá тъкмо по време на изборите. В една такава вълнá хората няма по какъв начин да видят образец за положително ръководство. Трето: изкривяванията* в медиите в интерес на ръководещите все още наподобяват толкоз огромни, че могат да стартират да нервират хората и да засилят протестния избор.

Най-важният знак за вероятната електорална стихия е различен обаче. Това е, че ГЕРБ и сътрудниците им няма по какъв начин да убедят хората, че управническа смяна не би трябвало да има. Както и медийно да се масажират обстоятелствата, в действителност, единственият вид, в който настоящето управническо статукво се резервира след 4-ти април е следният:

Управление на ГЕРБ+ДПС+ВМРО

Това все още наподобява е единствената формула, която може да се осъществя с Борисов като министър председател и да даде централно място на ГЕРБ във образуване на коалиция, като да резервира мощното въздействие на Движение за права и свободи и спомагателния статус на хората на Каракачанов. Т.е. да възпроизведе сегашния модел съвсем едно към едно.