Къде е сбъркан Националният план за заетостта за 2025 г.
В началото на месец май Министерството на труда и обществената политика разгласява „ Националния проект за деяние по заетостта “ (НПДЗ) за 2025 година Основната цел е да се повиши количеството и качеството на предлагания труд според потребностите на стопанската система. В съпоставяне с НПДЗ 2024 визията остава същата, само че през 2025 година акцентът към този момент е върху вноса на работна ръка и активиране на стопански неактивни лица.
Под другояче похвалните планове за „ първокласен труд “ и „ новаторски умения “ обаче се крие хронична уязвимост на българската дейна политика на пазара на труда: превъзходството на субсидираната претовареност като универсално решение за несъответствията на пазара. Държавният бюджет за дейна политика на пазара на труда (АППТ) в безспорна стойност е същият – 88 млн. лева, само че се разпределя върху по-малко хора, което покачва разхода „ на човек “.
На процедура с по-голям бюджет по отношение на миналата година се възнамерява да бъдат обхванати по-малко хора. Това на пръв взор подсказва за промяна на фокуса от механично отчитане на „ брой назначени “ към качество и устойчивост на подкрепяната претовареност.
Но цифрите имат и друго пояснение: част от нарастването на междинния разход на участник е просто резултат от по-високата минимална работна заплата – без безусловно това да води до възстановяване на придобиваната подготовка, новаторски образования или по-дългосрочни вероятности за обхванатите лица.
За страдание и през 2025 година държавната политика във връзка с заетостта няма да насочи задоволително старания и средства върху качеството, а още веднъж върху количеството на предлагания труд, въпреки и работодателите да изпитват остра потребност от квалифицирани служащи. Вместо възстановяване и точно таргетиране предвид на потребностите на системата за професионално образование и преквалификация, страната залага най-вече на краткосрочни схеми за субсидирана претовареност.
По линията на АППТ съвсем 85% от средствата са разпределени за субсидирана претовареност, вместо за образования, квалификацияя и преквалификацияя. Тази процедура продължава макар съвсем всички държави членки на Европейски Съюз да я заобикалят заради неналичието на осезателен дълготраен позитивен резултат. Субсидираният труд не,,лекува’’ структурната безработица по няколко съществени аргументи:
Има краткотраен резултат: Субсидираната претовареност има временен позитивен резултат върху прихода на включените участници, само че рядко води до трайно задържане след края на субсидията;Рискови изкривявания: Работодателите могат да заменят към този момент наети чиновници с „ по-евтини “ субсидирани служащи или да отсрочат естествени вложения в автоматизация и обучение;Пропусната изгода. Всеки лев, заключен в дотации, е лев, който не доближава до по-гъвкави принадлежности като ваучери за придобиване на нови потребни умения, самостоятелни сметки за подготовка или персонализирани кариерни услуги – те се харчат, с цел да крепят краткотрайни работни места, които постоянно изчезват в мига, когато дотацията спре.
По стратегия „ Започвам работа “, Компонент 3 „ Заетост “ (от ОПРЧР) са предвидени 115 млн. лв. за основаване на 2000 работни места – т.е. едно субсидирано работно място коства близо 60 хиляди лв., до момента в който програмата DiGi, която се финансира със средства ПВУ и има за цел повишение на цифровите пълномощия и умения на 200 хиляди души е с бюджет от 109 млн. лв.. Сметката сочи, че за образованието на едно лице ще се обезпечат приблизително малко над 500 лв..
НПДЗ 2025 приказва за „ адаптивна работна мощ “, само че бюджетът продължава да субсидира статуквото. Апренасочването на запаси от субсидирана претовареност към образования в умения може да бъде стопански ефикасен метод за повишение на продуктивността на човешкия капитал.. Програмите за образование и преквалификация, в случай че са съответни на потребностите, умножават резултата върху заетостта и конкурентоспособността на пазара на труда в средносрочен и дълготраен проект. Само по този начин работната мощ ще бъде ще бъде подготвена за идната софтуерна вълна.
*Заглавието е на редакцията.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
претовареност проект за претовареност Министерството на труда и обществената политика Национален проект за деяние НПДЗ 2025
Под другояче похвалните планове за „ първокласен труд “ и „ новаторски умения “ обаче се крие хронична уязвимост на българската дейна политика на пазара на труда: превъзходството на субсидираната претовареност като универсално решение за несъответствията на пазара. Държавният бюджет за дейна политика на пазара на труда (АППТ) в безспорна стойност е същият – 88 млн. лева, само че се разпределя върху по-малко хора, което покачва разхода „ на човек “.
На процедура с по-голям бюджет по отношение на миналата година се възнамерява да бъдат обхванати по-малко хора. Това на пръв взор подсказва за промяна на фокуса от механично отчитане на „ брой назначени “ към качество и устойчивост на подкрепяната претовареност.
Но цифрите имат и друго пояснение: част от нарастването на междинния разход на участник е просто резултат от по-високата минимална работна заплата – без безусловно това да води до възстановяване на придобиваната подготовка, новаторски образования или по-дългосрочни вероятности за обхванатите лица.
За страдание и през 2025 година държавната политика във връзка с заетостта няма да насочи задоволително старания и средства върху качеството, а още веднъж върху количеството на предлагания труд, въпреки и работодателите да изпитват остра потребност от квалифицирани служащи. Вместо възстановяване и точно таргетиране предвид на потребностите на системата за професионално образование и преквалификация, страната залага най-вече на краткосрочни схеми за субсидирана претовареност.
По линията на АППТ съвсем 85% от средствата са разпределени за субсидирана претовареност, вместо за образования, квалификацияя и преквалификацияя. Тази процедура продължава макар съвсем всички държави членки на Европейски Съюз да я заобикалят заради неналичието на осезателен дълготраен позитивен резултат. Субсидираният труд не,,лекува’’ структурната безработица по няколко съществени аргументи:
Има краткотраен резултат: Субсидираната претовареност има временен позитивен резултат върху прихода на включените участници, само че рядко води до трайно задържане след края на субсидията;Рискови изкривявания: Работодателите могат да заменят към този момент наети чиновници с „ по-евтини “ субсидирани служащи или да отсрочат естествени вложения в автоматизация и обучение;Пропусната изгода. Всеки лев, заключен в дотации, е лев, който не доближава до по-гъвкави принадлежности като ваучери за придобиване на нови потребни умения, самостоятелни сметки за подготовка или персонализирани кариерни услуги – те се харчат, с цел да крепят краткотрайни работни места, които постоянно изчезват в мига, когато дотацията спре.
По стратегия „ Започвам работа “, Компонент 3 „ Заетост “ (от ОПРЧР) са предвидени 115 млн. лв. за основаване на 2000 работни места – т.е. едно субсидирано работно място коства близо 60 хиляди лв., до момента в който програмата DiGi, която се финансира със средства ПВУ и има за цел повишение на цифровите пълномощия и умения на 200 хиляди души е с бюджет от 109 млн. лв.. Сметката сочи, че за образованието на едно лице ще се обезпечат приблизително малко над 500 лв..
НПДЗ 2025 приказва за „ адаптивна работна мощ “, само че бюджетът продължава да субсидира статуквото. Апренасочването на запаси от субсидирана претовареност към образования в умения може да бъде стопански ефикасен метод за повишение на продуктивността на човешкия капитал.. Програмите за образование и преквалификация, в случай че са съответни на потребностите, умножават резултата върху заетостта и конкурентоспособността на пазара на труда в средносрочен и дълготраен проект. Само по този начин работната мощ ще бъде ще бъде подготвена за идната софтуерна вълна.
*Заглавието е на редакцията.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
претовареност проект за претовареност Министерството на труда и обществената политика Национален проект за деяние НПДЗ 2025
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ