Можем да разберем, но едва ли и да оправдаем
В началото на март в Пловдив рентгенологът доктор Иван Димитров при опит да отбрани собствеността си простреля нападналия го рецидивист Плъха. Лекарят беше задържан, за освобождението му стачкуваха доста жители. След разбираемо с оглед нужните следствени дейности безмълвие прокурор изясни, че е освободен с мярка „ подписка “ и му е повдигнато обвиняване, защото „ е направил закононарушение по член 119 по отношение на член 115 „ превишаване рамките на неизбежна защита “.
Има закононарушения, писа класикът, които можем да разберем, можем и да оправдаем. Има такива, които можем да разберем, само че не можем да оправдаем. Когато за един пестник или ругатня се трошат ребра и крака. Има и такива, които нито можем да разберем, нито да оправдаем. Като изнасилването на невръстно дете, да вземем за пример или убийството на бабичка за няколко лв.. Темата за жертвата на закононарушението, която е направила пребогато, с цел да провокира нарушителя да го извърши, е обсъждана неведнъж в литературата.
Случаят в Пловдив провокира освен митинги в отбрана на доктор Димитров, само че и законодателна интензивност за промени в Наказателния кодекс, както и съществени мнения и разбори в средствата за всеобщо информиране. Редно е да оставим правото на правниците, измененията в законите на законодателите и присъдите на съдиите. Разбираемо ли е закононарушението за жителите, обаче, може ли чисто по човешки да бъде и целесъобразно в съзнанието на българите?
Категорично е разбираемо за голямото болшинство, можем да съдим за това по реакциите на елементарни хора, значително от тях са пострадали от систематични незаконни попълзновения на доста други „ гризачи “ на непозната благосъстоятелност като Плъха. В този дух са и редица публицистични материали, препоръчани от адвокати, публицисти, политици и други референтни за необятни пластове в обществото персони. Разбираемо е и с оглед явните характерности на двамата основни участници в Пловдивската драма.
В качеството си на Плъха убитият е намерил, каквото е търсил през живота си на възрастен субект. Банго Васил, а в древността някой различен митичен за ромите престиж, им бил обетовал като занаят да скитат, просят, лъжат и крадат, притежавайки неписано предимство над близките „ гаджо “.Около тази архетипова „ кристална решетка “ на Хитреца в несъзнателното на доста генерации кристализират улеснеността за престъпно държание на огромен % измежду тази нееднородна общественост и вътрешното им разбиране за цялостна безнаказаност.
Никога и на никое място не са били интегрирани като маса. Изключения са обособени човеци и дребни групи, които са и сигурното доказателство, че не се касае за някакъв малоценен човешки подвид, а за генетично естествени люде. Поставени в сходни условия с околното население в дадени общества, биха дали сходни проценти по всички индикатори за обществен триумф или за противообществено държание. Не щат обаче да излизат от гетата, в които сами упорстват да живеят. Не щат да се откажат и от „ обетования “ си занаят.
Тогава с оглед публичния интерес остават на първо място законовите репресии в посока на насилствена социализация и предварителна защита на нетърпимото към този момент тяхно противоправно държание. По-лесно е да се каже, изключитгелно мъчно е ограниченията да се осъществят поради безотговорните към българите електорални шашми на нашенската политическа „ класа “ и на първо място заради натрапвания от Запад демократичен противонароден напън. Мултикултурното „ обгрижване “, целящо в действителност разбиването на обществото на враждуващи сегменти и атомизиране на жителите, вреди мощно и на ромите.
По сходен метод мислят от ден на ден българи, пострадалите от престъпните нападения на „ етноса “ са изключително доста. Търпението е на привършване, неизбежно ще зачестят случаите на въоръжена самозащита, евентуално и на проведени групи. Защото надалеч освен пострадалите са уверени, че властта на процедура е на страната на незаконни и паразитиращи детайли и общности, затова накърнява правата и свободите на законопослушното население.
Социално-психологическият профил на „ Плъха “ е явен –подчинен на импулсивно зараждащи примитивни щения и влечения; с асоциално отношение към законите, общоприетите полезности и нагласи; с негативно-пренебрежително отношение към другите и техните права и собственост; крадец-рецидивист с улесненост за хулигански прояви и безчинство,с трайно построеното съзнание на професионален нарушител. Красноречиви са татуировките му, илюстиращи част от горните му особености.
Протестиращите не защитаваха доктора, те защитаваха себе си, всеки един от тях виждаше себе си на мястото на потърпевш от закононарушения, осъществени от лица с дълга престъпна история, съобщи общественият психолог доктор Пламен Димитров. Презрелите закона имат правото да вършат каквото си изискат, а тези, които го съблюдават, имат правото да мълчат и да гледат, прибавя той.
Срещу презрелия закона Плъха ненадейно застава доктор Иван Димитров.Личност от горния пласт на обществото, наред със свещениците, магистратите и военните, съставлява специалност, в която не просто се работи, а се служи на хората. Дори на тези от незаконния свят. Като човешки души с Плъха са равноценни, като жители на страната са равноправни, само че като членове на обществото изобщо не са равностойни. Но точно порядъчните хора у нас са подложени на систематичен и съвсем безнаказан произвол с детайли на гнет от „ плъхове “ и прочие хищници.
Самият доктор Димитров и собствеността му неведнъж са били обект на незаконни похищения. Оценката на понесените материални загуби има значими психически последици с отрицателне темперамент за пострадалия. Много по-болезнени са те при осъзнаването на своята и фамилията беззащитност пред напастта от „ нездравословни гризачи “. И изключително психически травматично е изправянето пред съчетанието от некадърност и отвращение от страна на така наречен способени органи в оптимална степен да обезпечават обективен публичен ред, да опазват живота и собствеността на популацията.
В “Американска трагедия” Теодор Драйзер прави извода, че не направилият ликвидиране човек носи отговорност за действието си, а обществото заради несправедливото си устройство. Тази логичност е в главите на голям % американци, европейци и българи, естествено. Ако човек е популярен, то, съгласно Стендал, може да се потвърди единствено с някакво огромно дело, а la Napolеon е имал право да извърши всякаква измама и даже закононарушение. Това хората виждат постоянно да вършат великите в света, могъщите в Европа, мощните на деня у нас. Немалко от нас го отнасяме към себе си, в моменти на яд или прелъщение сами си даваме право да сме велики или най-малко прави да „ престъпим “.
Разколников, героят на Достоевски от „ Престъпление и наказване “, умъртвил стара лихварка и малоумната й сестра, споделя: „ Какво закононарушение? Това, че съм умъртвил някаква гадна бабичка, въшка някаква, която е изсмуквала сокове от бедните, това ли е ликвидиране? Аз стотици добрини желая да сторя на хората, хиляди положителни каузи, вместо тази нелепост, просто несръчност някаква… Аз не човек убих, а принципа… Аз желаех единствено да се осмеля да убия, да схвана, въшка ли съм, като всички, или имам право да престъпя… който посмее, него признават за прав… “
Непреназованото закононарушение е отвратително, преназованото обаче може даже да въодушевява. Мнозина мислят по сходен метод, изключително във времена на катаклизмени промени, на увеличаваща се обществена диференциация и духовен крах, на неразбираемо, даже близко бъдеще и ширещи се в близост тревога и закани. В пандизите наказаните се изживяват като почтени жертви на обществото. Престъпленията се преназовават в „ непрестъпления “, преназовава се слабостта в действие и противоположното.
От наличната информация проличава, че доктор Иван Димитров най-вероятно е бил в положение на физиологичен афект, протекъл в този случай със мощно „ стеснение” на съзнанието, съпроводено с промени във възприятно-представния и мисловния процеси, бурна вегетативно и двигателната интензивност, съвсем или изцяло изчезнал самоконтрол. В това положение цивилизованият човек се трансформира в примитивен, „ Бий се или бягай! “ е командата в мозъка му. Най-често е провокирано от остри неприятни прекарвания, настава ненадейно с изключителна мощ, с гневна нападателна реакция, фрапантно несъответваща на силата на дразнителя. Няма правила, идеали, битка на претекстове и задръжки, липсва честен „ имунитет “.
Как е било тъкмо, какъв брой време е траело положението на афект е задача на психиатричната експертиза. Можем изцяло да влезем в ситуацията на доктора, само че надали може да се оправдаят използването на нелегално притежавано оръжие, нескопосният опит да се унищожават следи, отводът да се заяви в Министерство на вътрешните работи за случилото се. Разбира се, единствено съдът взима решение.
Има закононарушения, писа класикът, които можем да разберем, можем и да оправдаем. Има такива, които можем да разберем, само че не можем да оправдаем. Когато за един пестник или ругатня се трошат ребра и крака. Има и такива, които нито можем да разберем, нито да оправдаем. Като изнасилването на невръстно дете, да вземем за пример или убийството на бабичка за няколко лв.. Темата за жертвата на закононарушението, която е направила пребогато, с цел да провокира нарушителя да го извърши, е обсъждана неведнъж в литературата.
Случаят в Пловдив провокира освен митинги в отбрана на доктор Димитров, само че и законодателна интензивност за промени в Наказателния кодекс, както и съществени мнения и разбори в средствата за всеобщо информиране. Редно е да оставим правото на правниците, измененията в законите на законодателите и присъдите на съдиите. Разбираемо ли е закононарушението за жителите, обаче, може ли чисто по човешки да бъде и целесъобразно в съзнанието на българите?
Категорично е разбираемо за голямото болшинство, можем да съдим за това по реакциите на елементарни хора, значително от тях са пострадали от систематични незаконни попълзновения на доста други „ гризачи “ на непозната благосъстоятелност като Плъха. В този дух са и редица публицистични материали, препоръчани от адвокати, публицисти, политици и други референтни за необятни пластове в обществото персони. Разбираемо е и с оглед явните характерности на двамата основни участници в Пловдивската драма.
В качеството си на Плъха убитият е намерил, каквото е търсил през живота си на възрастен субект. Банго Васил, а в древността някой различен митичен за ромите престиж, им бил обетовал като занаят да скитат, просят, лъжат и крадат, притежавайки неписано предимство над близките „ гаджо “.Около тази архетипова „ кристална решетка “ на Хитреца в несъзнателното на доста генерации кристализират улеснеността за престъпно държание на огромен % измежду тази нееднородна общественост и вътрешното им разбиране за цялостна безнаказаност.
Никога и на никое място не са били интегрирани като маса. Изключения са обособени човеци и дребни групи, които са и сигурното доказателство, че не се касае за някакъв малоценен човешки подвид, а за генетично естествени люде. Поставени в сходни условия с околното население в дадени общества, биха дали сходни проценти по всички индикатори за обществен триумф или за противообществено държание. Не щат обаче да излизат от гетата, в които сами упорстват да живеят. Не щат да се откажат и от „ обетования “ си занаят.
Тогава с оглед публичния интерес остават на първо място законовите репресии в посока на насилствена социализация и предварителна защита на нетърпимото към този момент тяхно противоправно държание. По-лесно е да се каже, изключитгелно мъчно е ограниченията да се осъществят поради безотговорните към българите електорални шашми на нашенската политическа „ класа “ и на първо място заради натрапвания от Запад демократичен противонароден напън. Мултикултурното „ обгрижване “, целящо в действителност разбиването на обществото на враждуващи сегменти и атомизиране на жителите, вреди мощно и на ромите.
По сходен метод мислят от ден на ден българи, пострадалите от престъпните нападения на „ етноса “ са изключително доста. Търпението е на привършване, неизбежно ще зачестят случаите на въоръжена самозащита, евентуално и на проведени групи. Защото надалеч освен пострадалите са уверени, че властта на процедура е на страната на незаконни и паразитиращи детайли и общности, затова накърнява правата и свободите на законопослушното население.
Социално-психологическият профил на „ Плъха “ е явен –подчинен на импулсивно зараждащи примитивни щения и влечения; с асоциално отношение към законите, общоприетите полезности и нагласи; с негативно-пренебрежително отношение към другите и техните права и собственост; крадец-рецидивист с улесненост за хулигански прояви и безчинство,с трайно построеното съзнание на професионален нарушител. Красноречиви са татуировките му, илюстиращи част от горните му особености.
Протестиращите не защитаваха доктора, те защитаваха себе си, всеки един от тях виждаше себе си на мястото на потърпевш от закононарушения, осъществени от лица с дълга престъпна история, съобщи общественият психолог доктор Пламен Димитров. Презрелите закона имат правото да вършат каквото си изискат, а тези, които го съблюдават, имат правото да мълчат и да гледат, прибавя той.
Срещу презрелия закона Плъха ненадейно застава доктор Иван Димитров.Личност от горния пласт на обществото, наред със свещениците, магистратите и военните, съставлява специалност, в която не просто се работи, а се служи на хората. Дори на тези от незаконния свят. Като човешки души с Плъха са равноценни, като жители на страната са равноправни, само че като членове на обществото изобщо не са равностойни. Но точно порядъчните хора у нас са подложени на систематичен и съвсем безнаказан произвол с детайли на гнет от „ плъхове “ и прочие хищници.
Самият доктор Димитров и собствеността му неведнъж са били обект на незаконни похищения. Оценката на понесените материални загуби има значими психически последици с отрицателне темперамент за пострадалия. Много по-болезнени са те при осъзнаването на своята и фамилията беззащитност пред напастта от „ нездравословни гризачи “. И изключително психически травматично е изправянето пред съчетанието от некадърност и отвращение от страна на така наречен способени органи в оптимална степен да обезпечават обективен публичен ред, да опазват живота и собствеността на популацията.
В “Американска трагедия” Теодор Драйзер прави извода, че не направилият ликвидиране човек носи отговорност за действието си, а обществото заради несправедливото си устройство. Тази логичност е в главите на голям % американци, европейци и българи, естествено. Ако човек е популярен, то, съгласно Стендал, може да се потвърди единствено с някакво огромно дело, а la Napolеon е имал право да извърши всякаква измама и даже закононарушение. Това хората виждат постоянно да вършат великите в света, могъщите в Европа, мощните на деня у нас. Немалко от нас го отнасяме към себе си, в моменти на яд или прелъщение сами си даваме право да сме велики или най-малко прави да „ престъпим “.
Разколников, героят на Достоевски от „ Престъпление и наказване “, умъртвил стара лихварка и малоумната й сестра, споделя: „ Какво закононарушение? Това, че съм умъртвил някаква гадна бабичка, въшка някаква, която е изсмуквала сокове от бедните, това ли е ликвидиране? Аз стотици добрини желая да сторя на хората, хиляди положителни каузи, вместо тази нелепост, просто несръчност някаква… Аз не човек убих, а принципа… Аз желаех единствено да се осмеля да убия, да схвана, въшка ли съм, като всички, или имам право да престъпя… който посмее, него признават за прав… “
Непреназованото закононарушение е отвратително, преназованото обаче може даже да въодушевява. Мнозина мислят по сходен метод, изключително във времена на катаклизмени промени, на увеличаваща се обществена диференциация и духовен крах, на неразбираемо, даже близко бъдеще и ширещи се в близост тревога и закани. В пандизите наказаните се изживяват като почтени жертви на обществото. Престъпленията се преназовават в „ непрестъпления “, преназовава се слабостта в действие и противоположното.
От наличната информация проличава, че доктор Иван Димитров най-вероятно е бил в положение на физиологичен афект, протекъл в този случай със мощно „ стеснение” на съзнанието, съпроводено с промени във възприятно-представния и мисловния процеси, бурна вегетативно и двигателната интензивност, съвсем или изцяло изчезнал самоконтрол. В това положение цивилизованият човек се трансформира в примитивен, „ Бий се или бягай! “ е командата в мозъка му. Най-често е провокирано от остри неприятни прекарвания, настава ненадейно с изключителна мощ, с гневна нападателна реакция, фрапантно несъответваща на силата на дразнителя. Няма правила, идеали, битка на претекстове и задръжки, липсва честен „ имунитет “.
Как е било тъкмо, какъв брой време е траело положението на афект е задача на психиатричната експертиза. Можем изцяло да влезем в ситуацията на доктора, само че надали може да се оправдаят използването на нелегално притежавано оръжие, нескопосният опит да се унищожават следи, отводът да се заяви в Министерство на вътрешните работи за случилото се. Разбира се, единствено съдът взима решение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ