България проспива възможностите на Зелената сделка
В началото на март месец излезе най-новият отчет на Междуправителствения панел към Организация на обединените нации за смяна на климата. По този мотив на 22-ри март екологичното съдружие " За Земята ", WWF България, научнопопулярната платформа " Климатека " и Стопанският факултет на Софийския университет проведоха конференция на тематика " Зелената договорка в новия климат. Научен и политически разбор за Европа и България ". Тя имаше за цел да изясни наличието на най-новия отчет и по какъв метод той ще засегне България.
Николай Петков , метеоролог от " Климатеката ", уточни, че въпросният отчет е втора част от по този начин наречения шести оценъчен отчет и е отдаден на въздействията на климатичните промени върху обществото и природата. От първа част, излязла през 2021 година, имала за цел да оцени положението на климата, към този момент знаем сигурно, че човешкото влияние е затоплило климатичната система.Това, от своя страна, е довело до засушавания, до дефицит на вода в Южна Европа, до наводнения и покачвания на морското ниво.
В новия мартенски отчет главните заключения, на които Петков обърна внимание, са три. Първият е, че рисковите феномени в климата към този момент не могат да бъдат обяснени посредством естествени съмнения в него, а посредством човешкия фактор. Вторият е, че въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство. А третият - че рисковете от климатичните промени не са идентични във времето и за другите региони по света и ще имат каскадно разпространяване. Ключовите опасности в Европа са, че в резултат на горещините ще има по-висока смъртност измежду най-уязвимите групи; в земеделието ще поносим загуби поради засушаванията; в Южна Европа ще има дефицит на вода и като цяло на Стария континент ще има наводнения и повишаване на морското ниво.
В ревюто си Николай Петков обърна внимание на това какво следва да се направи оттук насетне. Ще са нужни средства за смекчавания на последствията от климатичните промени с по този начин наречените практики за климатична акомодация. Като образец за акомодация Петков даде градското озеленяване. С него може да се избегне нагряването на улиците по време на най-горещите дни. По-конкретно без озеленяване една улица може да се нагрее до 50 градуса, а със зелени дръвчета - единствено до 26 градуса.
Петков приключи оптимистично - най-лошите последствия от климатичните промени към момента могат да бъдат избегнати, само че би трябвало да действаме доста пламенно, защото пред нас има бързо затварящ се времеви прозорец. Ето за какво би трябвало да реагираме в границите на идващото десетилетие, като до 2030 година понижим въглеродните излъчвания с най-малко 50 %. Така можем да ограничим световното стопляне до градус и половина.
Апостол Дянков от WWF България показа в резюме какви са новите ограничения (от 8-ми март) на Европейската комисия за справяне с климатичните промени. Освен диверсификация на газовите доставки - ВЕИ и водород, планът “REPowerEU ” включва: 1. понижаване на използването на газ и изкопаеми горива в домовете, обществените здания и промишлеността; 2. ускорение на вложенията в енергийно възобновяване на здания (с фокус върху всеобщото внедряване на термопомпи) ВЕИ (включително и покривни ВЕИ); 3. фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород. С тези ограничения предстоящият резултат е понижаване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ.
Предвид последните събития - войната в Украйна, Апостол Дянков означи, че ще ни се наложи да съкратим метана чрез вноса на изкопаем газ в Европейския съюз. Това ще форсира смяната в политиките, които няма да са свързани единствено с появяването на различни енергоизточници. Тук Дянков обърна внимание, че в България пък има голям капацитет за енергийна успеваемост в публични, битови на обособени семейства, който към момента не е осъществен. Ето за какво ще се търси доста увеличение на енергийната успеваемост, всеобщо въвеждане на покривни фотоволтаици, което точно ще ни обезпечи енергийна самостоятелност и фокус върху производството на възобновими енергоносители – биометан и зелен водород.
В Европейски Съюз сега са фокусирани върху три стъпки, които ще им оказват помощ да реализират Цел 55% или 55% понижаване на излъчванията на парникови газове.Става дума за следните три провокации: Първо - налагане на въглеродни мита върху сила и първични материали (цимент, алуминий, торове, стомана) - мярка, препотвърдена на Съвета на министрите на финансите на 15-и март; второ - промяна и разширение на европейската скица за търговия с излъчвания (ETS/EСТЕ) – все още към 40% от излъчванията се покриват от схемата, която обгръща енергийния бранш, промишлеността и авиацията.
Дали ще бъдат включени и други типове превоз, както и отоплението на постройките, по думите на Дянков е в развой на разискване, защото би трябвало да се намерения и за най-енергийно бедните.
Третото предизвикателство е основаването на Нов Социален климатичен фонд (SCF). Той ще би трябвало да подкрепя най-уязвимите от енергийния преход семейства и дребни бизнеси, като разпределението на средствата ще става през национални Социални климатични проекти. Към момента размерът на този фонд още е в развой на разискване и същото важи за разпределението на средствата и задачите и методите на подкрепяне.
В същото време Европейската зелена договорка е изправена пред редица опасности, свързани с войната в Украйна. Нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс слага под въпрос някои от датите на страни членки, когато те би трябвало да се откажат от употребана на въглищата. Освен това със започването на войната в Украйна, Френското председателство на Европейски Съюз преглежда незабавни оферти за доста интензифициране на производството на зърно в Европейски Съюз, за сметка на естествени територии и занижаване на екологичните критерии. Не на последно място е доста евентуално предстоящото предложение на Европейски Съюз за закон за възобновяване на природата, който трябваше да бъде оповестен на 23 март т.г., да бъде забавено.
Въпреки последния отрицателен сюжет уредниците на конференцията предлагат Европейски Съюз бързо да одобри амбициозния пакет “Подготвени за цел 55 ”. След това те чакат Европейски Съюз да създаде Социален климатичен фонд с задоволителен финансов запас, който да адресира казуса с енергийната беднотия. На последващо място те чакат в България да се рестартира Съветът за Зелената договорка, както и да се одобри за национална цел климатичната индиферентност и декарбонизацията на икономическите браншове до 2050 година.
Според доктор Мария Трифонова - учител в Стопанския факултет на Софийския университет България не употребява оптимално европейските механизми, с цел да се приготви задоволително добре за климатичните провокации. У нас към момента не е ясно за по кое време сме поели уговорката да затворим въглищните си централи и да си изградим публично споделена визия за развиването на района. В същото време в новия отчет от март за „ Готови за задачата от 55% “ има нови условия. Мерките ще са с по-широк обсег - ще включват излъчванията на постройките и транспортните средства. Освен това началото на новите механизми ще е от 2025 година, като ще има тестов интервал от 2024 година.
Не на последно място от страните членки ще се изисква да рапортуват постоянно за положението на енергийната и транспортната беднотия в страната си и по какъв начин се ползват плануваните в тези случаи ограничения за по този начин наречения обществен климат. В България енергийните разноски съставляват над 10% от потребителската кошница, а 28% от популацията на страната не се отоплява съответно, защото няма финансова опция да си го разреши. Най-уязвимите групи са най-зависими от потреблението на въглища и са с стеснен достъп до финансова помощ, тъй че да могат да преминат към различен енергиен източник.
Накрая на конференцията Симеон Горов от " За Земята " показа вероятни други възможности на съветския газ, които обаче са неизгодни спрямо възобновимите енергийни източници и ускореното осъществяване на Зелената договорка. Накратко: различният полутечен газ през терминали е доста по-скъп, с по-голям екологичен отпечатък. Освен това втечненият газ е стеснен. Находището " Шах Дениз " в Азербайджан, да вземем за пример, се чака да стигне за към 4 години, в случай, че Европа внася от него годишно по към 300 милиарда кубични метра. Опцията импорт от Иран също не е работеща съгласно Горов, тъй като това е страна под ембарго и близка до Москва.
В същото време Горов залага на възобновимите енергийни източници (ВЕИ), тъй като един път конфигурирани, те имат неведнъж по-дълъг живот от изкопаемите горива. Те се основават и на нови технологии - събитие, което въобще не е за занемаряване. Горов напомни, че Европа исторически постоянно е черпила мощ и значителност от софтуерното си предимство, тъй че и този път не би трябвало да изневерява на себе си, а да трансформира реализирането на Зелената договорка в своята Голяма цел.
Николай Петков , метеоролог от " Климатеката ", уточни, че въпросният отчет е втора част от по този начин наречения шести оценъчен отчет и е отдаден на въздействията на климатичните промени върху обществото и природата. От първа част, излязла през 2021 година, имала за цел да оцени положението на климата, към този момент знаем сигурно, че човешкото влияние е затоплило климатичната система.Това, от своя страна, е довело до засушавания, до дефицит на вода в Южна Европа, до наводнения и покачвания на морското ниво.
В новия мартенски отчет главните заключения, на които Петков обърна внимание, са три. Първият е, че рисковите феномени в климата към този момент не могат да бъдат обяснени посредством естествени съмнения в него, а посредством човешкия фактор. Вторият е, че въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство. А третият - че рисковете от климатичните промени не са идентични във времето и за другите региони по света и ще имат каскадно разпространяване. Ключовите опасности в Европа са, че в резултат на горещините ще има по-висока смъртност измежду най-уязвимите групи; в земеделието ще поносим загуби поради засушаванията; в Южна Европа ще има дефицит на вода и като цяло на Стария континент ще има наводнения и повишаване на морското ниво.
В ревюто си Николай Петков обърна внимание на това какво следва да се направи оттук насетне. Ще са нужни средства за смекчавания на последствията от климатичните промени с по този начин наречените практики за климатична акомодация. Като образец за акомодация Петков даде градското озеленяване. С него може да се избегне нагряването на улиците по време на най-горещите дни. По-конкретно без озеленяване една улица може да се нагрее до 50 градуса, а със зелени дръвчета - единствено до 26 градуса.
Петков приключи оптимистично - най-лошите последствия от климатичните промени към момента могат да бъдат избегнати, само че би трябвало да действаме доста пламенно, защото пред нас има бързо затварящ се времеви прозорец. Ето за какво би трябвало да реагираме в границите на идващото десетилетие, като до 2030 година понижим въглеродните излъчвания с най-малко 50 %. Така можем да ограничим световното стопляне до градус и половина.
Апостол Дянков от WWF България показа в резюме какви са новите ограничения (от 8-ми март) на Европейската комисия за справяне с климатичните промени. Освен диверсификация на газовите доставки - ВЕИ и водород, планът “REPowerEU ” включва: 1. понижаване на използването на газ и изкопаеми горива в домовете, обществените здания и промишлеността; 2. ускорение на вложенията в енергийно възобновяване на здания (с фокус върху всеобщото внедряване на термопомпи) ВЕИ (включително и покривни ВЕИ); 3. фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород. С тези ограничения предстоящият резултат е понижаване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ.
Предвид последните събития - войната в Украйна, Апостол Дянков означи, че ще ни се наложи да съкратим метана чрез вноса на изкопаем газ в Европейския съюз. Това ще форсира смяната в политиките, които няма да са свързани единствено с появяването на различни енергоизточници. Тук Дянков обърна внимание, че в България пък има голям капацитет за енергийна успеваемост в публични, битови на обособени семейства, който към момента не е осъществен. Ето за какво ще се търси доста увеличение на енергийната успеваемост, всеобщо въвеждане на покривни фотоволтаици, което точно ще ни обезпечи енергийна самостоятелност и фокус върху производството на възобновими енергоносители – биометан и зелен водород.
В Европейски Съюз сега са фокусирани върху три стъпки, които ще им оказват помощ да реализират Цел 55% или 55% понижаване на излъчванията на парникови газове.Става дума за следните три провокации: Първо - налагане на въглеродни мита върху сила и първични материали (цимент, алуминий, торове, стомана) - мярка, препотвърдена на Съвета на министрите на финансите на 15-и март; второ - промяна и разширение на европейската скица за търговия с излъчвания (ETS/EСТЕ) – все още към 40% от излъчванията се покриват от схемата, която обгръща енергийния бранш, промишлеността и авиацията.
Дали ще бъдат включени и други типове превоз, както и отоплението на постройките, по думите на Дянков е в развой на разискване, защото би трябвало да се намерения и за най-енергийно бедните.
Третото предизвикателство е основаването на Нов Социален климатичен фонд (SCF). Той ще би трябвало да подкрепя най-уязвимите от енергийния преход семейства и дребни бизнеси, като разпределението на средствата ще става през национални Социални климатични проекти. Към момента размерът на този фонд още е в развой на разискване и същото важи за разпределението на средствата и задачите и методите на подкрепяне.
В същото време Европейската зелена договорка е изправена пред редица опасности, свързани с войната в Украйна. Нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс слага под въпрос някои от датите на страни членки, когато те би трябвало да се откажат от употребана на въглищата. Освен това със започването на войната в Украйна, Френското председателство на Европейски Съюз преглежда незабавни оферти за доста интензифициране на производството на зърно в Европейски Съюз, за сметка на естествени територии и занижаване на екологичните критерии. Не на последно място е доста евентуално предстоящото предложение на Европейски Съюз за закон за възобновяване на природата, който трябваше да бъде оповестен на 23 март т.г., да бъде забавено.
Въпреки последния отрицателен сюжет уредниците на конференцията предлагат Европейски Съюз бързо да одобри амбициозния пакет “Подготвени за цел 55 ”. След това те чакат Европейски Съюз да създаде Социален климатичен фонд с задоволителен финансов запас, който да адресира казуса с енергийната беднотия. На последващо място те чакат в България да се рестартира Съветът за Зелената договорка, както и да се одобри за национална цел климатичната индиферентност и декарбонизацията на икономическите браншове до 2050 година.
Според доктор Мария Трифонова - учител в Стопанския факултет на Софийския университет България не употребява оптимално европейските механизми, с цел да се приготви задоволително добре за климатичните провокации. У нас към момента не е ясно за по кое време сме поели уговорката да затворим въглищните си централи и да си изградим публично споделена визия за развиването на района. В същото време в новия отчет от март за „ Готови за задачата от 55% “ има нови условия. Мерките ще са с по-широк обсег - ще включват излъчванията на постройките и транспортните средства. Освен това началото на новите механизми ще е от 2025 година, като ще има тестов интервал от 2024 година.
Не на последно място от страните членки ще се изисква да рапортуват постоянно за положението на енергийната и транспортната беднотия в страната си и по какъв начин се ползват плануваните в тези случаи ограничения за по този начин наречения обществен климат. В България енергийните разноски съставляват над 10% от потребителската кошница, а 28% от популацията на страната не се отоплява съответно, защото няма финансова опция да си го разреши. Най-уязвимите групи са най-зависими от потреблението на въглища и са с стеснен достъп до финансова помощ, тъй че да могат да преминат към различен енергиен източник.
Накрая на конференцията Симеон Горов от " За Земята " показа вероятни други възможности на съветския газ, които обаче са неизгодни спрямо възобновимите енергийни източници и ускореното осъществяване на Зелената договорка. Накратко: различният полутечен газ през терминали е доста по-скъп, с по-голям екологичен отпечатък. Освен това втечненият газ е стеснен. Находището " Шах Дениз " в Азербайджан, да вземем за пример, се чака да стигне за към 4 години, в случай, че Европа внася от него годишно по към 300 милиарда кубични метра. Опцията импорт от Иран също не е работеща съгласно Горов, тъй като това е страна под ембарго и близка до Москва.
В същото време Горов залага на възобновимите енергийни източници (ВЕИ), тъй като един път конфигурирани, те имат неведнъж по-дълъг живот от изкопаемите горива. Те се основават и на нови технологии - събитие, което въобще не е за занемаряване. Горов напомни, че Европа исторически постоянно е черпила мощ и значителност от софтуерното си предимство, тъй че и този път не би трябвало да изневерява на себе си, а да трансформира реализирането на Зелената договорка в своята Голяма цел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ