Първан Симеонов: Борисов отново се готви да управлява, но е загубил представа за реалността
В началото на акциите за президент и парламент потърсихме мнението на социолога Първан Симеонов, изпълнителен шеф на " Галъп ". Симеонов е лекар по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по публицистика. Преподава политически акции и проучвателен способи в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Ето какво съобщи той пред Actualno.com.
Г-н Симеонов, беседваме при започване на акциите за президент и парламент. Неминуемо те ще протичат не просто редом, а и ще си въздействат една на друга. В този смисъл по какъв начин смятате, че съществуването на едната акция би повлияло на другата?
Първо, това може да повдигне интензивността и по този начин да направи диалога за първи тур годен. Второ, по този метод част от претендентите ще дърпат партийни листи и ще активизират ядрата. Трето, конкуренцията Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " може в допълнение да увеличи резултата на Румен Радев, защото действително видяно и двете партии го поддържат. Много е значимо обаче да се види по какъв начин машинното гласоподаване в два избора ще повлияе на хората – на последните избори имаше отказали се да гласоподават, изключително по-възрастни. Във всеки случай разбъркване на логиката на двата избора има, само че в последна сметка не се случва нещо ненадейно – по този начин или другояче Румен Радев беше спечелилият от митингите и изигра ролята на синхронизиращото звено сред всички партии на митинга, които ще го понесат на продължаващата протестна вълна. Известен колорит е Демократична България, които въпреки всичко издигнаха претендент и не поддържаха сегашния държавен глава, само че това е обикновено – това е остаряла политическа традиция за тях.
Можем ли в този смисъл да приказваме за някакъв вид помрачаване на парламентарните избори от страна на президентските, кой от двата избора е по-привличащ вниманието на гласоподавателя?
Не, несъмнено не. В кръга на шегата, президентските избори се организират един път на пет години. Но и какъв брой да е в кръга на шегата..
Стартира ли акцията за президентския избор с отрицателни послания и обвинявания, сходно на следващата акция за парламент и в случай че да – има ли въпреки всичко опция за излаз от своебразната задочна престрелка?
По-скоро не. Наблюдавам, че Румен Радев прави положителна акция, проф. Анастас Герджиков също, до момента в който Лозан Панов се стреми да се прояви, защото е неузнаваем. От друга страна, Мустафа Карадайъ стяга партийният актив. Тези процеси са относително естествени, нищо изключително няма – още веднъж множеството дребни играчи ще играят отрицателно, защото би трябвало да бъдат видяни.
Можем ли да приказваме за някакъв вид прикриване на претендентите зад инициативни комитети, за какво множеството съществени играчи избягаха от разновидността с партийните претенденти?
Да вземем Демократична България – за тях поддръжката към Лозан Панов бе вид да намерят себе си, а и тъй като в един миг могат да получат обвинявания, че не играят за смяната. Един тип лекичко се прикриват зад Панов, който от своя страна е просто нарисуван претендент за обединяването. Все отново действително той от години приказва напълно политически, а не правосъдно, тъй че разумно бе да се кандидатира за нещо, изключително за президент. ГЕРБ също се прикриват, обикновено, само че с друга цел – те просто не желаят да наподобяват себе си, по този начин да се каже, защото желаят да отварят ветрилото - въпреки всичко са в изолираност. Румен Радев просто по този начин стартира на предишните избори – тогава Българска социалистическа партия беше ненапълно в позицията на ГЕРБ, в която претендентът трябваше да е непартиен, разтварящ ветрилото човек. И ето, още веднъж подигравка на ориста. В този смисъл да, Радев ще търси победа на първи тур, по никакъв начин няма да е леко, само че не е и невероятно.
Ще изиграят ли неприятна смешка преплитащите се икономическа, обществена, политическа и здравна рецесия на кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Съществуват отзиви, че точно те са същинския му конкурент на вота на 14 ноември.
Видимо е, тъй като сега той дава отговор за ръководството на страната. Големият е въпрос е дали това има време да го събори – късият отговор е по-скоро не, въпреки че нищо не трябва да се изключва. Въпросът на обществото в този момент е да продължи да дава негативна оценка на ГЕРБ. Обръщам внимание, че публичното мнение е инерционна система, т.е. с цел да стартира да се натрупа негатив при Радев, ще е належащо още време. Честно казано сега най-вече негатив е насъбран при Слави Трифонов – отговорните да няма държавно управление и да няма непоклатимост наподобяват всички партии на митинга, само че най-много " ИТН ". Радев сякаш се преглежда като стабилизиращия фактор, който някак взе, че сформира що годе устойчиво държавно управление на фона на целия безпорядък. Разбира се, че инфлацията, COVID-19, кораба Vera Su и всички тези рецесии продължат и това неизбежно ще стартира да се натрупа на сметката на Радев, само че не трябва да предпоставяме изборите – всичко се случва. Нека си напомним, че на вота през 2016г. той бе напълно неузнаваем, а за едвам 2-3 седмици обърна всичко и завоюва. В този смисъл дано не разчитаме доста на известност, инерция, летящ старт, любимци и така нататък
Преминаваме към парламентарните избори. На този стадий обрисуват ли се контурите на възможното последващо държавно управление, какво демонстрират вашите последни данни и наблюдения?
Тя линията е една – за и срещу ГЕРБ и Движение за права и свободи, линията, в която живеем в последната година и половина. Българска социалистическа партия извърши „ лъвски скок “ в последните месеци, трансферира от партия на статуквото в партия на митинга, тъй като се оказа в един миг, че без нея не може. Това единствено потвърждава какъв брой нелепи са тези разграничителни линии, само че това е обособена тематика, за нея съм приказвал много. Тези линии направиха по този начин, че сега да нямаме държавно управление. Гледам, че политиците са тръгнали в тази посока, слушам още веднъж да слагат условия, Слави слага условия, Българска социалистическа партия също, въпреки това Борисов отново се готви да ръководи и не си дава сметка за действителното положение на обществото сега. Малко повече натурализъм, прагматизъм и стъпване на земята са нужните три неща за политиците сега.
Към днешна дата допустимо ли е да се стигне до следния процес, при който на гласоподавателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Народът няма да ги изтрае. Възможен е този вид, само че никой не го желае, изключително българските жители, а това не значи малко.
На финала един леко закачлив въпрос – оказва помощ ли на политиците ни смяната на външния тип?
Доколкото смяна е търсенето, то всички се стремят към нея. Промяната на външния тип е въпреки всичко смяна на формата, а народът по-скоро търси смяна на наличието. Много хубаво се получи с очилата на г-ин Панов и цвета на косата на госпожа Манолова, не знам на какво се дължат тези промени, както и външния тип на господин Пеевски, не трябва да се майтапим с последното. При всички положения живеем в доста медийно време, в което имиджите са доста значими и точно такива неща постоянно носят заряд. Вижда се, че главното в политиката е напълно друго – сега се търси и смяна, и непоклатимост – хем някой да продължи смяната, хем някой да обезпечи перспективност и непоклатимост.
Интервю на Ивайло Илиев
Г-н Симеонов, беседваме при започване на акциите за президент и парламент. Неминуемо те ще протичат не просто редом, а и ще си въздействат една на друга. В този смисъл по какъв начин смятате, че съществуването на едната акция би повлияло на другата?
Първо, това може да повдигне интензивността и по този начин да направи диалога за първи тур годен. Второ, по този метод част от претендентите ще дърпат партийни листи и ще активизират ядрата. Трето, конкуренцията Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " може в допълнение да увеличи резултата на Румен Радев, защото действително видяно и двете партии го поддържат. Много е значимо обаче да се види по какъв начин машинното гласоподаване в два избора ще повлияе на хората – на последните избори имаше отказали се да гласоподават, изключително по-възрастни. Във всеки случай разбъркване на логиката на двата избора има, само че в последна сметка не се случва нещо ненадейно – по този начин или другояче Румен Радев беше спечелилият от митингите и изигра ролята на синхронизиращото звено сред всички партии на митинга, които ще го понесат на продължаващата протестна вълна. Известен колорит е Демократична България, които въпреки всичко издигнаха претендент и не поддържаха сегашния държавен глава, само че това е обикновено – това е остаряла политическа традиция за тях.
Можем ли в този смисъл да приказваме за някакъв вид помрачаване на парламентарните избори от страна на президентските, кой от двата избора е по-привличащ вниманието на гласоподавателя?
Не, несъмнено не. В кръга на шегата, президентските избори се организират един път на пет години. Но и какъв брой да е в кръга на шегата..
Стартира ли акцията за президентския избор с отрицателни послания и обвинявания, сходно на следващата акция за парламент и в случай че да – има ли въпреки всичко опция за излаз от своебразната задочна престрелка?
По-скоро не. Наблюдавам, че Румен Радев прави положителна акция, проф. Анастас Герджиков също, до момента в който Лозан Панов се стреми да се прояви, защото е неузнаваем. От друга страна, Мустафа Карадайъ стяга партийният актив. Тези процеси са относително естествени, нищо изключително няма – още веднъж множеството дребни играчи ще играят отрицателно, защото би трябвало да бъдат видяни.
Можем ли да приказваме за някакъв вид прикриване на претендентите зад инициативни комитети, за какво множеството съществени играчи избягаха от разновидността с партийните претенденти?
Да вземем Демократична България – за тях поддръжката към Лозан Панов бе вид да намерят себе си, а и тъй като в един миг могат да получат обвинявания, че не играят за смяната. Един тип лекичко се прикриват зад Панов, който от своя страна е просто нарисуван претендент за обединяването. Все отново действително той от години приказва напълно политически, а не правосъдно, тъй че разумно бе да се кандидатира за нещо, изключително за президент. ГЕРБ също се прикриват, обикновено, само че с друга цел – те просто не желаят да наподобяват себе си, по този начин да се каже, защото желаят да отварят ветрилото - въпреки всичко са в изолираност. Румен Радев просто по този начин стартира на предишните избори – тогава Българска социалистическа партия беше ненапълно в позицията на ГЕРБ, в която претендентът трябваше да е непартиен, разтварящ ветрилото човек. И ето, още веднъж подигравка на ориста. В този смисъл да, Радев ще търси победа на първи тур, по никакъв начин няма да е леко, само че не е и невероятно.
Ще изиграят ли неприятна смешка преплитащите се икономическа, обществена, политическа и здравна рецесия на кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Съществуват отзиви, че точно те са същинския му конкурент на вота на 14 ноември.
Видимо е, тъй като сега той дава отговор за ръководството на страната. Големият е въпрос е дали това има време да го събори – късият отговор е по-скоро не, въпреки че нищо не трябва да се изключва. Въпросът на обществото в този момент е да продължи да дава негативна оценка на ГЕРБ. Обръщам внимание, че публичното мнение е инерционна система, т.е. с цел да стартира да се натрупа негатив при Радев, ще е належащо още време. Честно казано сега най-вече негатив е насъбран при Слави Трифонов – отговорните да няма държавно управление и да няма непоклатимост наподобяват всички партии на митинга, само че най-много " ИТН ". Радев сякаш се преглежда като стабилизиращия фактор, който някак взе, че сформира що годе устойчиво държавно управление на фона на целия безпорядък. Разбира се, че инфлацията, COVID-19, кораба Vera Su и всички тези рецесии продължат и това неизбежно ще стартира да се натрупа на сметката на Радев, само че не трябва да предпоставяме изборите – всичко се случва. Нека си напомним, че на вота през 2016г. той бе напълно неузнаваем, а за едвам 2-3 седмици обърна всичко и завоюва. В този смисъл дано не разчитаме доста на известност, инерция, летящ старт, любимци и така нататък
Преминаваме към парламентарните избори. На този стадий обрисуват ли се контурите на възможното последващо държавно управление, какво демонстрират вашите последни данни и наблюдения?
Тя линията е една – за и срещу ГЕРБ и Движение за права и свободи, линията, в която живеем в последната година и половина. Българска социалистическа партия извърши „ лъвски скок “ в последните месеци, трансферира от партия на статуквото в партия на митинга, тъй като се оказа в един миг, че без нея не може. Това единствено потвърждава какъв брой нелепи са тези разграничителни линии, само че това е обособена тематика, за нея съм приказвал много. Тези линии направиха по този начин, че сега да нямаме държавно управление. Гледам, че политиците са тръгнали в тази посока, слушам още веднъж да слагат условия, Слави слага условия, Българска социалистическа партия също, въпреки това Борисов отново се готви да ръководи и не си дава сметка за действителното положение на обществото сега. Малко повече натурализъм, прагматизъм и стъпване на земята са нужните три неща за политиците сега.
Към днешна дата допустимо ли е да се стигне до следния процес, при който на гласоподавателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Народът няма да ги изтрае. Възможен е този вид, само че никой не го желае, изключително българските жители, а това не значи малко.
На финала един леко закачлив въпрос – оказва помощ ли на политиците ни смяната на външния тип?
Доколкото смяна е търсенето, то всички се стремят към нея. Промяната на външния тип е въпреки всичко смяна на формата, а народът по-скоро търси смяна на наличието. Много хубаво се получи с очилата на г-ин Панов и цвета на косата на госпожа Манолова, не знам на какво се дължат тези промени, както и външния тип на господин Пеевски, не трябва да се майтапим с последното. При всички положения живеем в доста медийно време, в което имиджите са доста значими и точно такива неща постоянно носят заряд. Вижда се, че главното в политиката е напълно друго – сега се търси и смяна, и непоклатимост – хем някой да продължи смяната, хем някой да обезпечи перспективност и непоклатимост.
Интервю на Ивайло Илиев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ