Честваме паметта на на 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия
В началото на IV век съимператорите Диоклециан и Максимиан повдигнали жестоки гонения против християните.
Самият Диоклециан заимствал религиозната стратегия на императорите от III век. Като сплотяващ център на римската религиозна система бил общопризнат така наречен талант на императора и неговият облик като олицетворение на Юпитер.
Отказът от удостояване на тези божества се считал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта. Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било мъчно да почитат още две-три нови божества.
Но християните постоянно са отричали съществуването на други богове, с изключение на единия същински Бог. Затова основно към тях били ориентирани ограниченията на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.
Гоненията траели до 311 година и свършили с признаването на християнството, откакто станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди този момент били избити по всевъзможни способи стотици хиляди християни.
Когато Максимиан се върнал с победа от войната с етиоптяните и поискал да принесе благодарствени жертви на идолите, той изпратил на всички места заповед да се съберат людете в Никодимия, с цел да се поклонят на езическите богове.
Антим, еп. Никомидийски, като чул за тая заповед, събрал в черква всички християни и цяла нощ, против Рождество Христово, служел всенощно бдение и св. Литургия и поучавал народа на Христовата религия. Запленени от словата и образеца му доста хора се включили към Църквата. Но този прогрес на християнството тревожел управляващите и те решили да унищожат християнската черква.
Християните били събрани в такова голям брой за свещенодействие на празника Рождество Христово, отпред със своя свещеник Антим. Той бил заслужен и безстрашен човек, денонощно се трудил за душите на вярващите.
Като разбрал това, Максимиан заповядал да натрупат от всички страни към огромната черква сухи пръчки и шубраци и като ги подпалят, да изгорят всички християни, които се намират вътре.
По време на празничното свещенодействие бойци заградили просторния храм и постройките край него, струпали дърва в близост и ги запалили.
Огромни пламъци се издигнали и прониквайки във вътрешността, бързо поглъщали всичко - постройките и хората в тях. Така били изгорени толкоз хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространяването на вярата в Иисус Христос.
Щом това станало известно на епископа, той побързал да кръсти оглашените и като приключил божествената Литургия, причастил със св. Тайни всички християни.
Това станало в 302 година. С това ужасно събитие бил подложен венец на най-жестокото гонение срещу християните, което траяло 10 години и се свършило с възцаряването на император Константин.
