Европа усеща ефекта на кризата: Европейците стават все по-бедни
В началото на годината Европа изпадна в криза, което ускори чувството за условен стопански, политически и боен крах, почнал при започване на века.
Понастоящем европейците са изправени пред новата икономическа действителност, която се готвеше отдавна – те обедняват. Един от факторите за това е застаряващото население на континента, което избира сигурността на работното място и свободното време пред по-високите заплати, което води до слаб стопански напредък и продуктивност.
Ситуацията се утежни от Ковид пандемията и продължителния спор сред Русия в Украйна. Тези рецесии нарушиха международните вериги на доставки и доведоха до внезапно повишаване на цените на силата и храните, което задълбочи дългогодишните стопански проблеми.
Реакциите на държавните управления в отговор на рецесиите, въпреки и ориентирани към опазване на работните места, в последна сметка задълбочиха казуса, като насочиха дотациите най-вече към работодателите, оставяйки потребителите без задоволителна финансова поддръжка, когато се сблъскат с ценови шокове. За разлика от тях Съединени американски щати приложиха ограничения за директно подкрепяне на жителите, което спомогна за поддържане на потребителските разноски.
Съединени американски щати против Европа
Един от стълбовете, които обичайно можеха да поддържат Европа в такива моменти, беше нейната голяма експортна промишленост. Въпреки това бавното възобновяване на Китай, който е значим пазар за Европа, подкопа растежа на износа на континента. Високите разноски за сила и бурната инфлация от 70-те години насам притъпиха ценовото преимущество на европейските производители на интернационалните пазари, което направи уязвима мощната взаимозависимост на континента от износа.
В резултат на това частното ползване в еврозоната е намаляло с към 1% от края на 2019 година след поправяне с инфлацията, до момента в който в Съединени американски щати то се е нараснало с близо 9%. Реалните заплати в Европа също са намалели от 2019 година насам, до момента в който в Съединени американски щати през същия интервал се следи растеж.
Този стопански спад има далечни последствия и за междинната класа. Много европейци прибягват до изобретателни решения, с цел да спестят пари от ежедневна нужда, като да вземем за пример употребяват приложения за закупуване на хранителни артикули с понижение покрай периода им на валидност. Разходите за хранителни артикули от висок клас са намалели, а германците употребяват по-малко месо на човек заради нарасналите цени.
Икономическата застоялост в Европа се отрази и на нейната прелест за бизнеса, като компании за потребителски артикули като Procter & Gamble и първокласни империи като LVMH от ден на ден осъществят по-голяма част от продажбите си в Северна Америка, където потребителските разноски са по-устойчиви.
Освен това разликата в икономическото произвеждане на глава от популацията сред Съединени американски щати и Европейски Съюз се е нараснала, като европейските страни са станали по-бедни на глава от популацията спрямо всички американски щати като се изключи Айдахо и Мисисипи. Прогнозите са тази наклонност да продължи, като икономическият артикул на глава на популацията в Европа може да се приближи до този на Япония и Еквадор през днешния ден.
През април основният икономист на Английската централна банка Хю Пил предизвести жителите на Обединеното кралство, че би трябвало да одобряват обстоятелството, че са по-бедни, и да спрат да упорстват за по-високи заплати. “ “, сподели той, като съобщи, че стремежът да се компенсират растящите цени с по-високи заплати единствено ще подхрани още повече инфлацията.
Хората желаят да си почиват, а не да печелят повече
Тъй като европейските държавни управления би трябвало да усилят разноските за защита и поради възходящите разноски за заеми, икономистите чакат налозите да се усилят, което ще усили натиска върху потребителите.
Данъците в Европа към този момент са високи спрямо тези в другите богати страни и се равняват на към 40-45% от Брутният вътрешен продукт спрямо 27% в Съединени американски щати. Американските служащи прибират съвсем три четвърти от заплатите си, в това число налозите върху приходите и обществените осигуровки, до момента в който френските и немските служащи резервират единствено половината.
Като цяло напрежението върху обществените страни в Европа става все по-очевидно, защото по-високите равнища на синдикализация в целия континент обръщат наклонността на спад, траяла десетилетия. Въпреки това доста служащи се застъпват за повече свободно време вместо за по-високо възнаграждение, което може да не докара до увеличение на приходите им.
За да се оправят с икономическите провокации, някои специалисти допускат, че европейските държавни управления може да се наложи да усилят налозите, които така и така са относително високи, което в допълнение ще окаже напън върху потребителите. Освен това повишението на лихвените проценти натоварва европейските системи за обществена отбрана, които оферират известни здравни услуги и пенсии.
В умозаключение може да се каже, че икономическият крах на Европа е еволюционен развой, остър от последните рецесии. Настоящата обстановка се отрази на частното ползване, заплатите и общия стопански напредък. Правителствата и предприятията се борят със комплицирания въпрос по какъв начин да поддържат и съживяват европейската стопанска система в изискванията на тези провокации.
Източник:
