Руско-грузинската война от 2008 г. - прелюдията към конфликта в Украйна
В началото на август 2008 година, откакто грузинският президент Михаил Саакашвили взема решение да изпрати войски в сепаратистката провинция Южна Осетия, Русия застава в нейна отбрана.
Започва петдневен спор, при който съветските войски навлизат на територията на Грузия и доближават съвсем до столицата на страната Тбилиси.
Агресивната реакция на Москва след дълго тлеещото напрежение в връзките ѝ с Грузия е поръчка за завръщането на Русия като военна мощ за първи път след разпада на Съветския съюз през 1991 година
Този спор значително проправя и пътя за утежняването на връзките и с друга някогашна руска република - Украйна, през 2014 година Кулминацията на този спор се следи през днешния ден от целия свят, на фона на съветската военна инвазия на украинска територия.
Сепаратистките проблеми в Грузия
Корените на спора сред Русия и Грузия датират от началото на 90-те години на предишния век, когато и двете страни афишират своята самостоятелност след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
В Грузия, ситуирана на юг от Русия на източния бряг на Черно море, избухва революция, когато две от провинциите ѝ - Южна Осетия в Източна Грузия и Абхазия, на северозападния бряг, се пробват да разгласят личната си самостоятелност. Тогава Русия поддържа желанията на двете разколнически територии.
Прекратяването на огъня през 1994 година поставя завършек на въоръжените конфликти в страната, само че напрежението продължава да кипи в двете отделили се провинции, които, въпреки и официално, остават в рамките на Грузия.
Те са дом на разнообразни етнически групи (осетинци и абхазци), които са били частично самостоятелни при започване на 20 век, след Октомврийската гражданска война, и в края на века желаят да получат тези права още веднъж.
Грузия и Запада
В края на 90-те години на предишния век Европейският съюз и Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) стартират да уголемяват въздействието си в Източна и Централна Европа. Повечето страни от района са били част от Варшавския контракт преди края на Студената война.
Русия и нейният президент Владимир Путин (избран за първи път през 2000 г.) обаче смятат тези територии за буферна зона сред Москва и западния свят.
Грузия, от своя страна, желае да разшири взаимоотношенията си със Запада и даже се причислява към водената от Съединени американски щати коалиция, която се бие във войната в Ирак през 2003 година Тези настроения се ускоряват след избора на прозападния президент Михаил Саакашвили през 2004 година
За Русия тази наклонност се оказва неприемлива и прекратяването ѝ се трансформира в приоритет за ръководещите в Кремъл. Путин желае да резервира своята сфера на въздействие, защото, в случай че допусне Грузия да се причисли към НАТО, нейният образец може да бъде последван и от други някогашни руски републики.
Дипломатическото напрежение ескалира във война
Сакаашвили също се пробва да потуши сепаратизма в Грузия, което извежда дългогодишния спор в Южна Осетия още веднъж на напред във времето. Напрегнатите връзки на Грузия със северната ѝ съседка се утежняват в края на 2006 година, когато държавното управление на Сакаашвили упреква Путин в поддръжка на сепаратистката идея.
След като Грузия арестува четирима съветски военни по съмнения в шпионаж, Русия дава отговор със наказания против грузинския бизнес и депортира няколко грузински жители.
По това време Грузия е на път да се причисли към НАТО, само че към момента не е обект на съглашението за групова защита на организацията, като Русия вижда опция да осуети проектите на своите съседи и да показва военната си мощ в района.
На 8 август 2008 година, след месеци на обвинявания и провокации сред двете страни и поредност от конфликти сред южноосетинските милиции и грузинските военни елементи, Сакаашвили дава заповед на грузинската войска да превземе южноосетинската столица Цхинвали.
Русия реагира бързо, като реалокира войските си към границата и нанася серия въздушни удари по грузинските позиции в Южна Осетия и Абхазия.
Съединените щати, Англия и НАТО приканват за преустановяване на огъня. Но по този начин или другояче, спорът продължава единствено пет дни, защото Русия бързо поема контрола над Цхинвали и трансферира своите войски през Осетия в Грузия, спирайки единствено на към 50 километра от столицата Тбилиси.
Последиците на войната
Освен дипломатическите старания и изпратената филантропична помощ, интернационалната общественост не поставя кой знае какви старания за потушаването на спора. По това време НАТО и Съединени американски щати не са склонни да оправят директни провокации към Русия.
След като съветското военно командване стопира настъплението си към Грузия, на 12 август сраженията са прекъснати, което поставя завършек на войната сред Русия и Грузия. Според формалния отчет на Европейския съюз, оповестен през 2009 година, близо 850 души са били убити по време на петдневния спор, до момента в който 35 000 грузинци остават без дом.
В отчета се показва още, че Грузия е инициирала войната с военното нахлуване в Южна Осетия, само че Русия, от своя страна, е реагирала прекомерно и нереципрочно, вследствие на което е предизвикала съседа си за дълъг интервал от време.
Въпреки че Русия публично признава Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни страни след войната, образецът ѝ не е последван от съвсем нито една друга страна, като се изключи обичайните ѝ съдружници в лицето на Венецуела, Никарагуа и Сирия. Междувременно, Грузия поставя още повече старания да се откъсне от съветското въздействие след спора и подписва съглашение за асоцииране с Европейски Съюз през 2014 година
Най-трайната последица от войната сред Русия и Грузия обаче се демонстрира шест години след края на спора при развиването на обстановката в Украйна. През 2014 година подкрепяни от Кремъл сили завладяват контрола над Кримския полуостров и елементи от района на Донбас.
Липсата на задоволително ясна интернационална позиция в отбрана на Грузия от страна на интернационалната общественост през 2008 година вдъхва убеденост на Москва, че и в Украйна нейните упоритости няма да срещнат остра опозиция от страна на Европейски Съюз и НАТО.
Ппрез 2014 година обаче, след завземането на Крим, на Москва бяха наложени серия от интернационалните наказания. Тлеещият близо 8 години спор ескалира в края на 2021 година и началото на 2022 година, с цел да се стигне до съветската инвация в Украйна, която стартира на 24 февруари.
Но съгласно редица дипломати, наблюдаващи и военни специалисти, предвестител на събитията в Крим и Донбас е точно руско-грузинската война от лятото на 2008 година
Започва петдневен спор, при който съветските войски навлизат на територията на Грузия и доближават съвсем до столицата на страната Тбилиси.
Агресивната реакция на Москва след дълго тлеещото напрежение в връзките ѝ с Грузия е поръчка за завръщането на Русия като военна мощ за първи път след разпада на Съветския съюз през 1991 година
Този спор значително проправя и пътя за утежняването на връзките и с друга някогашна руска република - Украйна, през 2014 година Кулминацията на този спор се следи през днешния ден от целия свят, на фона на съветската военна инвазия на украинска територия.
Сепаратистките проблеми в Грузия
Корените на спора сред Русия и Грузия датират от началото на 90-те години на предишния век, когато и двете страни афишират своята самостоятелност след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
В Грузия, ситуирана на юг от Русия на източния бряг на Черно море, избухва революция, когато две от провинциите ѝ - Южна Осетия в Източна Грузия и Абхазия, на северозападния бряг, се пробват да разгласят личната си самостоятелност. Тогава Русия поддържа желанията на двете разколнически територии.
Прекратяването на огъня през 1994 година поставя завършек на въоръжените конфликти в страната, само че напрежението продължава да кипи в двете отделили се провинции, които, въпреки и официално, остават в рамките на Грузия.
Те са дом на разнообразни етнически групи (осетинци и абхазци), които са били частично самостоятелни при започване на 20 век, след Октомврийската гражданска война, и в края на века желаят да получат тези права още веднъж.
Грузия и Запада
В края на 90-те години на предишния век Европейският съюз и Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) стартират да уголемяват въздействието си в Източна и Централна Европа. Повечето страни от района са били част от Варшавския контракт преди края на Студената война.
Русия и нейният президент Владимир Путин (избран за първи път през 2000 г.) обаче смятат тези територии за буферна зона сред Москва и западния свят.
Грузия, от своя страна, желае да разшири взаимоотношенията си със Запада и даже се причислява към водената от Съединени американски щати коалиция, която се бие във войната в Ирак през 2003 година Тези настроения се ускоряват след избора на прозападния президент Михаил Саакашвили през 2004 година
За Русия тази наклонност се оказва неприемлива и прекратяването ѝ се трансформира в приоритет за ръководещите в Кремъл. Путин желае да резервира своята сфера на въздействие, защото, в случай че допусне Грузия да се причисли към НАТО, нейният образец може да бъде последван и от други някогашни руски републики.
Дипломатическото напрежение ескалира във война
Сакаашвили също се пробва да потуши сепаратизма в Грузия, което извежда дългогодишния спор в Южна Осетия още веднъж на напред във времето. Напрегнатите връзки на Грузия със северната ѝ съседка се утежняват в края на 2006 година, когато държавното управление на Сакаашвили упреква Путин в поддръжка на сепаратистката идея.
След като Грузия арестува четирима съветски военни по съмнения в шпионаж, Русия дава отговор със наказания против грузинския бизнес и депортира няколко грузински жители.
По това време Грузия е на път да се причисли към НАТО, само че към момента не е обект на съглашението за групова защита на организацията, като Русия вижда опция да осуети проектите на своите съседи и да показва военната си мощ в района.
На 8 август 2008 година, след месеци на обвинявания и провокации сред двете страни и поредност от конфликти сред южноосетинските милиции и грузинските военни елементи, Сакаашвили дава заповед на грузинската войска да превземе южноосетинската столица Цхинвали.
Русия реагира бързо, като реалокира войските си към границата и нанася серия въздушни удари по грузинските позиции в Южна Осетия и Абхазия.
Съединените щати, Англия и НАТО приканват за преустановяване на огъня. Но по този начин или другояче, спорът продължава единствено пет дни, защото Русия бързо поема контрола над Цхинвали и трансферира своите войски през Осетия в Грузия, спирайки единствено на към 50 километра от столицата Тбилиси.
Последиците на войната
Освен дипломатическите старания и изпратената филантропична помощ, интернационалната общественост не поставя кой знае какви старания за потушаването на спора. По това време НАТО и Съединени американски щати не са склонни да оправят директни провокации към Русия.
След като съветското военно командване стопира настъплението си към Грузия, на 12 август сраженията са прекъснати, което поставя завършек на войната сред Русия и Грузия. Според формалния отчет на Европейския съюз, оповестен през 2009 година, близо 850 души са били убити по време на петдневния спор, до момента в който 35 000 грузинци остават без дом.
В отчета се показва още, че Грузия е инициирала войната с военното нахлуване в Южна Осетия, само че Русия, от своя страна, е реагирала прекомерно и нереципрочно, вследствие на което е предизвикала съседа си за дълъг интервал от време.
Въпреки че Русия публично признава Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни страни след войната, образецът ѝ не е последван от съвсем нито една друга страна, като се изключи обичайните ѝ съдружници в лицето на Венецуела, Никарагуа и Сирия. Междувременно, Грузия поставя още повече старания да се откъсне от съветското въздействие след спора и подписва съглашение за асоцииране с Европейски Съюз през 2014 година
Най-трайната последица от войната сред Русия и Грузия обаче се демонстрира шест години след края на спора при развиването на обстановката в Украйна. През 2014 година подкрепяни от Кремъл сили завладяват контрола над Кримския полуостров и елементи от района на Донбас.
Липсата на задоволително ясна интернационална позиция в отбрана на Грузия от страна на интернационалната общественост през 2008 година вдъхва убеденост на Москва, че и в Украйна нейните упоритости няма да срещнат остра опозиция от страна на Европейски Съюз и НАТО.
Ппрез 2014 година обаче, след завземането на Крим, на Москва бяха наложени серия от интернационалните наказания. Тлеещият близо 8 години спор ескалира в края на 2021 година и началото на 2022 година, с цел да се стигне до съветската инвация в Украйна, която стартира на 24 февруари.
Но съгласно редица дипломати, наблюдаващи и военни специалисти, предвестител на събитията в Крим и Донбас е точно руско-грузинската война от лятото на 2008 година
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ