В началото на 90-те години на миналия век в Перу

В началото на 90-те години на предишния век в Перу стартира по този начин наречената приватизация, която се концентрира върху познатия неолиберализъм, опитваща се да отстрани остарялото социалистическо ръководство, пристигнало през 70-те години от военното държавно управление. Новите промени разрешават на страната да продава нефт, ел. сила и телекомуникациите си, както и своите миньорски компании.

Сред предлаганите парцели се появява и още един забавен парцел, намиращ се до Ла Ороя – комплекс за обработка на боклуци. Американското издание Newsweek даже ще пусне една изключително забавна публикация със заглавие:

„ Ако някой се интересува, пъкълът се продава. “

Евентуалният коповач е Доу Рън Перу – дъщерна компания на Herculaneum в Мисури. Сметището е закупено за сумата от 247 милиона $ и са отделени още 120 милиона $ за модернизиране, с което ще се понижи замърсяването.

Местните поданици не са доста очаровани от новия притежател и вложените старания, в града влизат много вложения при започване на 2000 година Стартира се стратегия, която да понижи натравянето с олово в кръвта на локалните поданици. Подобрява се хигиената в заводите и се приказва за здравни промени, засягащи най-много децата в региона. Замърсяването на въздуха с олово в града е по-висок от 50% и съгласно анализите на компанията е съдействала съществено за равнищата на олово в кръвта, давайки отражение върху най-малките.

Подобренията от новите притежатели са налични, само че въобще не водят до смяна в крайния резултат и още веднъж има замърсяване.

Статистиката даже демонстрира, че като че ли обстановката излиза от надзор. Напрежението от страна на обществото продължава да се покачва до степен, в която Ла Ороя е сложена в линията на 10-те най-замърсени градове в света. През зимата на 2006 година се написа още една публикация за компанията, която е почнала ръководството. Обръща се внимание на всичко, което се случва във въпросния комплекс и най-много върху протестантските мисионери от Съединени американски щати, които получават зов за помощ от локалните евангелисти през 2002 година Тяхното обединяване води до нова задача, която преглежда здравето на децата в града.

И каква е тайната, Доу Рън в никакъв случай не съблюдават обещанията си няма съвсем никакви усъвършенствания върху цялата конструкция. В началото на финансовата рецесия през 2008 година ще пристигна и идващият удар – компанията афишира фалит. Перу съумява да си върне местоположението и да сложи американската компания като един от най-големите си кредитори. До края на 2017 година има към 1600 жителя на Ла Ороя, най-вече деца, които завеждат каузи против страната и във федералния съд в Мисури за щета и редица други проблеми. Въпреки опитите на компанията да избяга от отговорност, делата не престават да се влачат до 2020 година

Тайната зад всичко това се крие в американското опазване на здравето. Съединени американски щати понижава добива на олово на лична територия, само че това води до увеличение на добива в Перу и Южна Корея, както и Китай, които имат доста по-ниски стандарти на опазване на здравето и не се грижат толкоз интензивно за своите лични служащи. Между 2000 и 2010 година ще стане ясно, че Китай е нараснал към 4 пъти добива от 1 на 4 милиона тона за година, това е повече от 2-3 от продукцията в международен мащаб. Китай става и първият максимален експортьор на олово в Съединени американски щати. Протестите в Китай, проучването на учените, медиите и всички останали, които стачкуват, просто умират сред редовете и в никакъв случай няма отговор за случилото се.

Затварянето на сметищата в Съединени американски щати при започване на 2000 година ще докара до рецеклиране на оловните акумулатори някъде другаде. Този проблем не е нов и някъде през 80-те години се оказва, че рециклиращата промишленост на Съединени американски щати е в колапс. Старите акумулатори от Съединени американски щати стартират да се появяват в Индия, Мексико, Южна Корея, Венецуела и Тайван.

През 1990 година се появява и епизод на PBS – Frontline, който демонстрира, че действително няма доста огромен надзор върху търговията с рискови материали. Журналистите стартират да описват по какъв начин батериите, които доближават в Тайван, бързо рефлектират върху здравето на близките. На конвенцията в Базел се повдига върпоса за тази технология и стартира да се мисли за регулации, само че единствено един значим детайл минава в изключенията – батериите с олово в себе си.

Една от най-големите територии, които се радват на американски акумулатори, е Мексико. Износът доближава близо 4300 метрични тона на олово в първите години, а до 2010 година приказваме за близо 200 хиляди метрични тона на олово. Второстепенните точки са Пенсилвания, Тексас и други американски територии, където въпросният детайл може да се рециклира. В Мексико оперира компанията Johnson Controls, които към този момент имат рециклирано олово и са подготвени да създават акумулатори, само че даже и производството е тъкмо толкоз рисково, колкото и преработването.

Скоро се предлага и стандарт за опазването на здравето при всички толкоз рискови специалности. Изненадата е, че стандартът при обработка на олово не се трансформира, в Мексико даже се понижава. В Съединени американски щати има покачвания, които стопират рабтата на някои заводи и това кара Съединени американски щати да изнася отпадъка си другаде. Различни организации се борят по всевъзможен метод, с цел да спрат износа и да накарат множеството страни да намерят по-разумен метод. Натискът води до контролиране на изискванията, за следващ път, както и за лимитиране на износа, само че какво следва от това?

След като има задоволително проблеми в по-развитите страни, батериите отпътуват за третия свят и то във заводи, където няма даже безвредните детайли за преработване и сигурност. Някои страни имат много проблеми и по този начин покрай Хаина в Доминиканската република се доближава до зараза от оловно натравяне, където повече от 90% от жителите са изложени на рискови равнища. Локацията е разказана като Доминиканския Чернобил.

През 2007 година Световната Здравна организация схваща за епидемията отвън Дакар, Синегал. Местните поданици са събирали оловни остатъци от батериите и са се опитвали да ги рециклират. Децата постоянно си играят в пясъка и това е главното им занятие. Понякога възрастните носят боклуците в своите торби и дисаги.

В резултат на това се стига до гибелта на 18 деца през 2007-2008 година През 2015 година Филис Омидо, кенийка, който печели премията Голдман за екология, съумява да затвори вторично бонущи, което разболява сина ѝ. По време на митингите е задържана и изпратена в затвор, тъй като атакува двама души от защитата.

И с какво е толкоз рисково оловото и по какъв начин работи като отрова върху околната среда? Известно е с това, че може да унищожи съзнанието на един човек, да докара до хронични болести и други проблеми за цялостен живот. Едно от три деца страда от високи равнища на олово в кръвта си.

Изследователите следят проучванията и от разнообразни зони, където се обработва олово. Въпреки това, оловото продължава да се употребява и ще продължи, когато идват електрическите автомобили, електрическите колела и всевъзможни други дребни системи. Тази промишленост няма да изчезне, само че с нея няма да изчезнат и проблемите, в случай че не се открие някакво решение в подобряването на технологията.