В началото на 90-те години Австралия ще бъде потресена от

В началото на 90-те години Австралия ще бъде потресена от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и доста скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и злокобни серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има доста съществени проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се пробват да открият вярната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия алегоричен гроб се крие още един. Разлагането е към този момент факт и единственият метод за идентификация е посредством зъбна картина.

По-късно правосъдният доктор ще удостовери, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е безапелационен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен разбор на мястото на закононарушението демонстрира и нещо още по-притеснително – втората жертва е била употребена като цел доста след настъпването на гибелта.

На идната година, единствено месец от предходното изобретение, униформените господа ще би трябвало да си напомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже множеството дървета се почистват от личен състав, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на евентуален триумф. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги разпознава като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, голяма прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до цялостна парализа. Смъртта настава след спомагателни прободни рани в гърба и гърдите, които съумяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е претърпяла сериозен побой, черепът ѝ е пукнат на две места, челюстта ѝ е счупена и има спомагателни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите още веднъж нямат отговор. Камерата на екскурзианта е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и притежателя ѝ), а раницата му на 13 март идната година, освен това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, до момента в който полицията разчиства пътеките. Шмидл е следващата изгубена туристка, посрещнала е гибелта си с 8 прободни рани: две са в региона на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ѝ дробове. Откритите облекла не са нейни, само че съвпадали с движимостите на различен загубен екскурзиант – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно търсено име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и макар усиленото търсене, главата ѝ в никакъв случай не е открита. Нойгебауер е убит шест пъти в главата.

Криминалистите от дълго време знаят, че става въпрос за сериен палач, само че гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението би трябвало да се уведоми, изключително откакто съществена цел на изверга са точно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишение на жертвите, освен това за толкоз крато време ще потвърди и нещо друго – килърът става все по-уверен и ще удари още веднъж. Пристигащите туристи поемат разнообразни направления, само че всички употребяват една и съща тактика – търсят си транспорт от Сидни до Мелбърн и автостопът е доста комфортен вид.

Австралия през днешния ден разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, само че обратно във времето не са били толкоз доста, дивата хубост на острова е предразполагаща за туристите, само че и локалните поданици постоянно взимали стопаджии, тъй като хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор сграбчва слушалката – към момента липсват трафик камерите, които да създадат следствията по-лесни. Той сподел, че когато се качил на стоп, водачът се опитал да го убие и най-вероятно сега полицията търси тъкмо неговия „ прочут “. Пол се показал като Бил на телефонистката, тъй като след последната подадена тъжба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В описа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „ нов другар “ извадил въже и оръжие и приготвял изтезанието. Пол осъзнал, че би трябвало да бяга в случай че не желае гората да е последното, което в миналото ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата съумява да стопира друга жена, която го кара незабавно в полицията. По незнайна причина за всички, жалбата по този начин и не била прегледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест би трябвало да тежат жертвите. След договаряния и гаранция за сигурността на пострадалия, австралийските управляващи купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да прегледа фотоси на обвинените. От 13-те фрагмента, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на нападателен татко и майка – родилка. Жената имала 14 деца, измежду които и Милат – той е петото дете в фамилията. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото учебно заведение. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкоз мощна. Младите миряни употребявали джобни ножчета и оръжие, с цел да упражняват своята пукотевица в двора на фамилната къща. На 13-годишна възраст младежът към този момент е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително учебно заведение и единствено 2 години по-късно ще извърши първия си грабеж. Той бил ѝ по-близък от останалите родственици на Иван и още 17-годишна възраст схваща, че брат му е прострелял таксиметров водач, който отказал да съобщи непринудено своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван съумява да избяга, а неговото присъда е издадена на почтен човек. Следващото обвиняване е на 26-годишна възраст. Две туристки подават тъжба за обезчестяване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкоз сакато, че причинителят си потегля напълно умерено от съда и осъзнава, че към този момент е невредим. През 1977-а година повтаря интервенцията и още веднъж няма никакви обвинявания. Следва нов поврат в живота му – брак. Макар и неговата брачна половинка да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този миг на 40 години), тя въпреки всичко намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е завършила откакто бъдещият някогашен брачен партньор изгаря дома на родителите ѝ.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-сетне демонстрирала някаква мисловна активност и си спомнила случая на последните две дами, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „ Човекът с черната мазна коса “. Дамите също удостоверили идентичността на Иван Милат. Идва време за деяние. Полицията подозирала, че дамата също е забъркана с изчезващите туристи и макар ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат полова връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година стартира и последният взлом. Въоръжени служители на реда с бронежилетки обкръжават дома му. Предлагат на обвинения да се съобщи, само че той от самото начало се смее и подиграва на извикания пратеник.

След дълги договаряния и възможното залавяне, къщата е предоставена на управляващите за инспекция. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат в никакъв случай не е ходил до Индонезия, само че неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е единствено дребна част от откритията. В целият парцел се крие туристическа екипировка, в това число и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези скъпи артефакти, хората откриват и съществено количество оръжия от всевъзможен тип. В съда не е доста мъчно на съдията да издаде седем поредно доживотни присъди без право на опрощение, както и спомагателни шест години за опит за ликвидиране на Пол Ониънс.

След като австралийският демон е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката демонстрира, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за килъра. Във вечерните вести ще стане ясно, че се е опитал да избяга дружно с наркотрафикант. Двамата са хванати, само че трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е трансфериран в затвор с оптималната сигурност. До през днешния ден продължава да твърди, че е почтен. В свободното си време написа писма на всички вероятни публицисти. Според правосъдните психолози, скоро няма да има никакъв късмет за признания. Хладнокръвният палач ще мълчи до последно даже преди гибелта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.