В началото на 40-те години колекционер на книги плаща на

...
В началото на 40-те години колекционер на книги плаща на
Коментари Харесай

Всичко освен щастието е невроза ~ Анаис НИН

В началото на 40-те години колекционер на книги заплаща на Хенри Милър да напише сексуален разказ, само че схващанията за същинската стойност на изкуството подтикват Милър да трансферира тази задача на любовницата си Анаис Нин. И това е преломен миг освен за жанра еротика, а и за литературата на XX век като цяло. Самата тя дефинира стила си като „ език на сетивата “, а себе си кръщава шеговито „ съдържателка на снобско-издателски обществен дом “.

Неспособна да отдели възприятията, любовта и персоналния темперамент от пристрастеността, Анаис Нин отваря кутията на Пандора към загадките на женската страст и вкарва нов облик на дамата в еротиката – на дамата като протагонист, като стопанин на личните си полови прекарвания. Анаис се осмелява да приказва за желанията на нежния пол по метод, по който различен не го е правил преди нея.

Американската писателка от френско-кубински генезис издава романи, разкази, критически студии, есета, само че се прочува най-много с дневниците си, които води в продължение на към 60 години. Те оглеждат златния век на арт деко, дадаизма, сюрреализма, джаза, екзистенциализма, та чак до лудостта на 60-те, описват истории с известни артисти, художници, писатели, музиканти, философи, битници, бохеми...

Анаис Нин основава една дребна, затворена галактика, в която единствено свободата има значение, а любовта е единствената валута.

Преди зазоряване постоянно е най-тъмно. В живота на всеки човек идва миг, когато изпада в извънредно рисково състояние и би трябвало да поеме огромни опасности. За всеки търсъч настава време, когато надълбоко в сърцето си знае, че отказвайки да поеме риска, ще се обрече на несъвършен живот. Но в случай че направи скока, който е обвързван с доста страхове, само че и с доста кураж, ще попадне в една напълно нова страна. Страна на благоприятни условия, благополучие и независимост. Погледни надълбоко в себе си и се вслушай във вътрешния си глас. Повярвай му и дано той да те води.

Животът се свива и уголемява съразмерно на смелостта ни.

Каква неточност вършим единствено, очаквайки някой различен да сътвори света на нашите фантазии, вместо сами да се захванем с това!

Мечтите минават в действителността посредством дейности. От дейностите произтичат нови мечти; и от тази взаимосвързаност произтича най-висшата форма на живот.

Да се въздържаш да живееш, значи да си приключен... колкото повече даваш на живота, толкоз повече той ти дава на теб.

Животът е прочут на тези, които страдат, губят, търпят неволи и провали, с цел да победят.

Всеки има правото да опитва с живота си. И да направи неточности, те също ще са верни.

Всички писатели скриват повече, в сравнение с откриват. Артистът е единственият, който знае, че светът е субективно създание, в което има избор, който може да бъде изработен, има селекция от детайли. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да притегли и други в него. Надява се да наложи своето персонално виждане и да го показа с останалите. А в случай че второто равнище не е достигнато, то храбрият създател продължава все пак.

Единствено в творчеството има опция за съвършенство.

Всичко с изключение на щастието е невроза.

Не позволявайте на никой облак да закрие цялото небе.

Екстазът е миг на екзалтираност от цялостността!

За тебе и за мене – най-върховните моменти, най-силната приятност е не когато нашият разум господства, а когато го губим.

Да лъжеш, несъмнено, значи да докарваш до лудост.

Когато ме питаха за истината за мене, бях уверена, че не става въпрос за истината, която те желаеха да знаят, а илюзията, с която те можеха да понесат да живеят.

Нуждата от измислицата евентуално е родена поради табуто върху избрани откровения. Тя е освен фикция, само че и отговор на рестриктивните мерки в обясненията на хората.

Жените постоянно мислят, че в случай че имат моите обувки, моите рокли, моите фризьори и грим, това ще има същия резултат. Те не схващат нищо за магията, която е нужна. Не знаят, че аз не съм красива, а единствено се появявам такава в избрани моменти.

Когато създаваш свят, допустим за себе си, ти създаваш свят, допустим за останалите.

Според мен приключенията на разсъдъка – всяко отклоняване на мисълта, всяко придвижване, колорит, развиване, изобретение е източник на жизненост и забавление.

Ние не израстваме безусловно, хронологично. Понякога неравномерно израстваме в едно направление, само че не и в друго. Израстваме отчасти. Ние сме относителни. Развити сме в една сфера, само че недозрели в друга. Миналото, сегашното и бъдещето се смесват и ни дърпат обратно, напред или ни застопоряват в съвремието. Ние сме направени от пластове, кафези и условия.

Някои неща постоянно се раждат от крайностите: огромното изкуство се ражда от огромния гнет, огромната самотност или огромните забрани и постоянно ги уравновесява.

Самосътворилият се свят е цялостен с чудовища и демони.

Никой различен с изключение на влюбената жена не вижда висшото великолепие на мъжете.

Любовта в никакъв случай не умира от естествена гибел. Умира, тъй като не знаем по какъв начин да допълним нейния източник. Умира от слепота, неточности и изменничества. Тя умира от заболявания и рани, тя умира от отмалялост.

Имах възприятието, че кутията на Пандора съдържа загадките на женската страст, която е толкоз друга от мъжката, че не може да се опише с думи. Словесността на секса още не е измислена. Тази на усещанията към момента следва да бъде изучена.

Сексът губи цялата си мощ и чудо, когато стане обстоен, машинален, преувеличен и се трансформира в автоматизирана фикс идея. Само единният пулс на секса и сърцето могат да провокират възторг.

Аз, с цялото си схващане, избрах мъж, който подтиква силата ми, който има големи условия към мен, който не се съмнява в моята храброст и устойчивост, който не има вяра, че съм наивна и почтена, който има куража да се държи с мен като с жена.

Не можеш да спасиш хората – можеш единствено да ги обичаш.

Възрастта в прочут смисъл не те пази от Любовта, само че Любовта те пази от Възрастта.

Хората, които живеят същински, не се опасяват от края.

Снимки: Pinterest, Clocktower - Radio

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР