В началото на 20 век подполковник Томас Едуард Лорънс, известен

В началото на 20 век подполковник Томас Едуард Лорънс, прочут още като Лорънс Арабски, написа, че Крак де Шевалие „ е може би най-добре непокътнатият и най-възхитителен палат на света, и един от най-изразителните здания, свързани с кръстоносните походи в Сирия. “

Замъкът Крак де Шевалие

Крак де Шевалие (буквално „ Замъкът на кюрдите “), издигнат през 1170, употребява даже местоположението си като предпазен детайл, тъй като е издигнат на върха на рид. Материалът, от който е съградена постройката, е варовик, само че зидарията е толкоз фина, че хоросанът колкото да се вижда. Пред основния вход на замъка едно време е имало оградено предградие, само че през днешния ден от него няма и диря. От южната му страна има малко барикада, към което кръстоносците са могли да построят стени и кули. Не е ясно по какъв начин е било защитавано по време на борбите през 1271 година – може би е било заобиколено с дървена палисада. Хълмът, на който е издигнат замъкът, е обвързван със прилежащия рид чрез мост, по който бойните машини да могат да минават елементарно. Там отбраната е и най-силна – с дебели стени и повече кули.

Вътрешността на Крак де Шевалие

Между 1142 и 1170 основният вход на замъка е бил сред две кули в източната част като има и задна врата в северозападната кула. Във вътрешността можем да се разходим из двор, заварден от сводести камери. Заради терена, върху който е издигнат замъка, той има неправилна форма, като е обкръжен със стръмни баири от всички страни с изключение на една.

Крак де Шевалие претърпява възобновяване през 13 век – тогава се построяват нови стени към вътрешния двор като се оставя тясно пространство сред тях, през което да може да се стреля по нападатели. Замакът е в допълнение укрепен като са издигнати и още четири огромни кули. В тях са настанявани рицарите, към 60 на брой, като северозападната кула е била предопределена за техния лидер. На изток, където стените са най-слаби, има открита цистерна, която да служи като типичния за замъците трап, както и източник на вода.

В северната част на двора е края на еспаландата (дълго намерено място за разходки). Тя е едно равнище над двора, а под нея се намират хранилища, които могат да се употребяват и за бункери за скривалище. В западната част на двора е така наречен Зала на рицарите.

Залата на рицарите

Помещението в началото е издигнато през 12 век, само че интериорът му също е изменен при последвалите реновации. Плетениците и деликатните орнаменти приказват за комплицирана реализация на готическа архитектура, най-вероятно от 30-те години на 13 век.

Западната част на параклиса

Параклисът най-вероятно е издигнат още веднъж откакто се унищожава от земетресение през 1170. От истинската сграда са останали единствено източната част, където има дребна апсида (полусферичен купол), и обособени места от южната. Той е дълъг към 22 метра и е необятен 8,5 като основният вход е от юг с един по-малък вход на север. През 1935 година е открит още един параклис, пред основния вход на замъка, само че той по-късно бива погубен.

Дим от Крак де Шевалие по време на гражданската война в Сирия

През 1929 се появява предложение надзор върху замъка да поеме Франция. Така и става – на 16 ноември 1933 Крак де Шевалие попада под грижите на Академията по изящни изкуства (Académie des Beaux-Arts). Започват ремонтни работи, които включват 120 души и лишават към 2 години. След като обновяването завършва, замъкът става една от главните туристически атракции в Леванта. Френското въздействие над Сирия и Ливан завършва през 1946 с оповестяването на независимостта на Сирия. След това замъкът става част от културното завещание на ЮНЕСКО и към този момент е владеене на локалното държавно управление.

По време на Гражданската война в Сирия, Крак де Шевалие е бомбардиран няколко пъти – през 2012 от Сирийската арабска войска, през юли 2013 при блокада на град Хомс (където се намира замъка) и още веднъж през август същата година. Сирийската арабска войска възвръща надзор на 20 март 2014 година и оттогава ЮНЕСКО и държавното управление вършат действия в посока реконструкцията на тази дългогодишна забележителност.