&format=webp)
Смарт дом, глупави рискове: Какво е чувството да си вкараш хакер вкъщи
В началото концепцията беше елементарна – камера пред входната врата, тъй като постоянно пътувате. Робот-прахосмукачка, тъй като чистите, само че кучето, котката или хамстерът непрекъснато пускат косми. Термостатът наложително би трябвало да включва отоплението час преди да се приберете. Малките улеснения, които последователно основават чувството, че домът познава стопанина.
Но 2024 и 2025 година са мощен образец за друго – смарт домът е комфортен единствено до момента в който работи в интерес на индивида. В момента, в който някой различен се включи в него, това се трансформира във входна врата към проблеми, които не звучат уютно: обири на сметки, следене, изнудване, а от време на време даже присъединяване в интернационалните офанзиви.
Самото разбиране „ смарт “, или „ мъдро “ устройство, се оказа подвеждащо. Най-уязвими се оказват точно тези, които не възприемаме като дейни системи – камери, термостати, звънци, прахосмукачки. И тук стартират същинските истории.
През 2025 година европейски компании рапортуват една от най-големите DDoS офанзиви в историята на континента. DDoS, или „ разпределен отвод на услуга “, е механизъм, при който хиляди устройства стартират да изпращат по едно и също време голям брой поръчки към даден сървър, до момента в който той спре да действа. Вместо едно хакерско устройство, офанзивата употребява безусловно хиляди.
За фирмите предварителната защита е сериозно значима, по тази причина А1 предлага на корпоративните клиенти повсеместен набор от решения за киберсигурност, в това число отбрана на крайните устройства (Endpoint Protection), регулярни Pen Test инспекции, 24/7 наблюдаване от оперативния център за сигурност (SOC), както и профилирана отбрана против DDoS офанзиви. Тези услуги разрешават навременно разкриване и блокиране на зловредна интензивност, предотвратяват приключване на данни и обезпечават непрекъсваемост на онлайн услугите – фактори, от които зависи доверието на клиентите и конкурентоспособността на актуалния бизнес.
Ключовият миг в тази ситуация с записания в Европа всеобщ растеж на DDoS офанзиви, обаче е, че тези хиляди устройства не са сървъри или компютри. Това са домашни смарт камери от разнообразни марки, модели и страни.
Според механически разбор, оповестен от платформата за наблюдаване FastNetMon, след огромна офанзива през 2025 година, европейски интернет снабдители са записали неочакван пик от почти 1,5 милиарда мрежови пакета в секунда. Това е трафик, приближаващ от инфектирани домашни камери, които са били включени в интернационален ботнет. Става дума за мрежа от устройства, ръководена отдалечено от нарушители. Ботнетите не са оригиналност, само че през 2024–2025 година за първи път огромни талази офанзиви се движат точно от камери, инсталирани по тераси, входове и детски стаи.
Медии като The Guardian и The Verge разказват съответни случаи на модели камери, които не престават да работят обикновено за притежателя – да излъчват картина, да изпращат вести – само че редом с това вземат участие в масирани офанзиви. Домът наподобява спокоен, градината се вижда на телефона, само че камерата изпраща хиляди мрежови пакети в секунда към сървъри в Германия, Англия и Франция, трансформирайки се в част от интернационална незаконна акция.
Камерата работи за притежателя, само че по едно и също време с това – и за индивида, който я е заразил. За вас тя е средство за сигурност. За хакера – дребна тухла в цифрова стена от офанзиви, която удря цели компании.
В практиката това значи, че камера, която взе участие в ботнет, постоянно стартира да изостава, да „ замръзва “ и да пропуща моменти - притежателите го одобряват за недостатък, само че в действителност това е знак, че огромна част от ресурсите ѝ отиват към офанзивата. А когато камерата е претрупана, тя не засича придвижване, не сигнализира и на процедура може да остави дома без наблюдаване в миг, в който това е най-важно.
Още по-неприятното е, че инфектираната камера може да бъде употребена и за достъп към други устройства в същата мрежа - хакерът влиза през нея и стартира да тества рутера, телефона или компютъра. Тоест камерата освен работи за непозната офанзива, а може да отвори път към личния ви дом.
Роботът, който не чистеше единствено прахуляк
По същото време западните медии описват за друга, не по-малко тревожна история. Тя идва от Съединени американски щати и Канада, където консуматори на робот-прахосмукачки Ecovacs Deebot стартират да оповестяват за необичайно държание: роботът се включва самичък, издава непознати звукови команди, движи се без указания и реагира на дейности, които потребителят не е правил. Първоначално това звучи като заводски недостатък.
Но следствия на ABC News и други американски издания откриват, че част от облачните сметки на Ecovacs са били компрометирани. Не самите роботи в хола, а сметките, през които са ръководени. Това дава на нападателя опция да управлява робота по този начин, като че ли е притежателят: да го придвижва из дома, да задейства камерата за различаване на трудности, да употребява микрофона, да преглежда картата на пространствата и да схваща по кое време няма никой вкъщи.
Този образец чудесно демонстрира какво се случва, когато удобството се трансформира в накърнимост. Продукт, който би трябвало да поддържа дома чист, се трансформира в преносима точка за наблюдаване. Нито компанията, нито потребителите в началото осъзнават мащаба: до момента в който Ecovacs ревизира сървърите си, в интернет към този момент циркулират видеа от същински жилища, снимани от сходни устройства при други пробиви преди години.
Последствията са ясни - в случай че някой овладее акаунта на вашия робот, той получава карта на дома ви, видимост върху навиците ви и даже аудио от пространства, които смятате за частни.
Звънецът, който знаеше повече от притежателя
Ring е артикул на Amazon – смарт звънец с камера, който записва видео, изпраща вести и пази история на придвижването пред входната врата. През 2019–2020 година продуктът добива печална известност, откакто серия от пробиви разрешава на нападатели да приказват с деца през хакнати камери и да следят фамилии без знанието им. Скандалът е необятно отразен в CNN, Washington Post, NBC и други медии.
След тези случаи Amazon стяга ограниченията за сигурност. Но през 2025 година Malwarebytes разказва нов проблем: голям брой консуматори откриват така наречен „ призрачни устройства “ в сметките си – телефони и компютри, които не са техни, само че наподобяват логнати в системата. Опитът да бъдат отстранени води до неточност. Промяна на паролата не взема решение казуса.
Специалисти изясняват, че в случай че акаунтът е злепоставен на облачно равнище, нападателят може да следи видео потока в действително време, да слуша аудиото, да преглежда историята на придвижвания пред входа и да знае по кое време живущите влизат, излизат, какъв брой време отсъстват и дали са сами.
Тук следствията са по-тревожни даже от историята с роботите. Звънецът, който би трябвало да пази входната ти врата, се трансформира в устройство, което разрешава на чужд да следи семейството като на филм. А оттова следствията са повече от тревожни.
Престъпник с достъп до Ring акаунта може да следи точните часове, в които жилището стои празно, да види по кое време децата се прибират сами, да разбере дали излизате с куфари, дали отсъствате за уикенда и какъв брой време ви няма. В няколко докладвани случая в Съединени американски щати пробиви в Ring са употребявани за целеустремен тормоз – нападатели приказват през високоговорителя на звънеца, показват се за полиция или за пощальон.
При други пробиви достъпът е бил употребен за по-прагматични цели – съгласуване на физически кражби, при които нападателите идват, когато камерата им „ алармира “, че всички поданици са напуснали жилището. Ring дава информация, която действително може да бъде употребена за обмисляне на обир, следене или редовно наблюдаване.
„ Полезният “ термостат
Bitdefender е интернационална компания за киберсигурност, основана в Румъния, която постоянно открива уязвимости в известни устройства. През 2024 година тя оповестява за сериозен проблем в Bosch BCC100 – необятно публикуван смарт термостат, употребен в домове, Airbnb жилища и дребни офиси.
Уязвимостта разрешава на нападател в същата Wi-Fi мрежа да подмени софтуера на устройството и да конфигурира личен надзорен код. Това трансформира термостата в самобитна „ врата “, през която атакуващият влиза към всички останали устройства в дома – компютри, камери, рутери и така нататък
Последствията от подобен пробив са елементарни и тежки. Ако някой овладее термостата, той може да придобие достъп до всичко обвързвано към домашната мрежа – е-поща, бизнес файлове, устройства за наблюдаване и диалози. Това е типичен случай, при който най-незабележимият детайл в дома се трансформира в най-опасната точка за офанзива.
Европейски Съюз реагира с нови регулации като Cyber Resilience Act и NIS2, които слагат по-строги условия към производителите и задължават бизнеса да рапортува пробиви в къс период. Но нито една регулация не може да промени ежедневните привички на милиони семейства.
В доста европейски домове рутерът още употребява фабричната ключова дума от eтикета под него - камерите работят с фърмуер, който не е обновяван от деня на покупката, а облачните сметки се споделят сред няколко членове на фамилията без ясна визия кой има достъп. През това време голям брой евтини смарт устройства автоматизирано изпращат трафик към сървъри отвън Европейски Съюз, което прави следенето на пробивите съвсем невероятно.
България: евтините устройства, които работят на висока цена
У нас казусът е даже по-осезаем. Онлайн пазарите са цялостни с камери и аларми без марка, рутери със остарял програмен продукт, смарт звънци от нерегулирани търговци, прахосмукачки с облаци в Китай и термостати с неразбираем генезис.
Български IP адреси постоянно се откриват в интернационалните ботнет офанзиви – устройства, които работят обикновено за притежателя, само че в мрежата към този момент извършват команди на други.
И пробивите стигнат до персоналното пространство: камера за бебето, звънецът на входа или прахосмукачката в хола. Това е директна офанзива против дома.
Няма устройство, което да направи дома 100% предпазен. Но последните две години потвърдиха нещо значимо, точно че рискът не идва от това, че устройствата са „ умни “, а от това, че потребителите им не са готови за следствията на удобството.
Камерата е потребна, до момента в който акаунтът ѝ е под контрола на притежателя. Прахосмукачката е комфортна, до момента в който в профила ѝ не влезе различен. Термостатът си е... термостат, до момента в който не се трансформира в мост към всичко останало.
Хакерите рядко нападат устройствата сами по себе си. Те нападат навиците. Старите пароли, неизползваните ъпдейти, споделените сметки, неналичието на внимание към странните вести са единствено част от хляба им.
И в случай че има нещо, което в действителност може да обърне играта, това не е покупката на по-нова камера или по-скъп звънец, а дисциплината в цифровата хигиена: да сменяме пароли, да обновяваме програмен продукт, да отделяме мрежа за IoT устройствата и да не подминаваме дребните сигнали, които подсказват, че нещо не е наред.
Смарт домът е бъдещето, само че единствено в случай че индивидът остане малко по-умен от устройствата към себе си.
Но 2024 и 2025 година са мощен образец за друго – смарт домът е комфортен единствено до момента в който работи в интерес на индивида. В момента, в който някой различен се включи в него, това се трансформира във входна врата към проблеми, които не звучат уютно: обири на сметки, следене, изнудване, а от време на време даже присъединяване в интернационалните офанзиви.
Самото разбиране „ смарт “, или „ мъдро “ устройство, се оказа подвеждащо. Най-уязвими се оказват точно тези, които не възприемаме като дейни системи – камери, термостати, звънци, прахосмукачки. И тук стартират същинските истории.
През 2025 година европейски компании рапортуват една от най-големите DDoS офанзиви в историята на континента. DDoS, или „ разпределен отвод на услуга “, е механизъм, при който хиляди устройства стартират да изпращат по едно и също време голям брой поръчки към даден сървър, до момента в който той спре да действа. Вместо едно хакерско устройство, офанзивата употребява безусловно хиляди.
За фирмите предварителната защита е сериозно значима, по тази причина А1 предлага на корпоративните клиенти повсеместен набор от решения за киберсигурност, в това число отбрана на крайните устройства (Endpoint Protection), регулярни Pen Test инспекции, 24/7 наблюдаване от оперативния център за сигурност (SOC), както и профилирана отбрана против DDoS офанзиви. Тези услуги разрешават навременно разкриване и блокиране на зловредна интензивност, предотвратяват приключване на данни и обезпечават непрекъсваемост на онлайн услугите – фактори, от които зависи доверието на клиентите и конкурентоспособността на актуалния бизнес.
Ключовият миг в тази ситуация с записания в Европа всеобщ растеж на DDoS офанзиви, обаче е, че тези хиляди устройства не са сървъри или компютри. Това са домашни смарт камери от разнообразни марки, модели и страни.
Според механически разбор, оповестен от платформата за наблюдаване FastNetMon, след огромна офанзива през 2025 година, европейски интернет снабдители са записали неочакван пик от почти 1,5 милиарда мрежови пакета в секунда. Това е трафик, приближаващ от инфектирани домашни камери, които са били включени в интернационален ботнет. Става дума за мрежа от устройства, ръководена отдалечено от нарушители. Ботнетите не са оригиналност, само че през 2024–2025 година за първи път огромни талази офанзиви се движат точно от камери, инсталирани по тераси, входове и детски стаи.
Медии като The Guardian и The Verge разказват съответни случаи на модели камери, които не престават да работят обикновено за притежателя – да излъчват картина, да изпращат вести – само че редом с това вземат участие в масирани офанзиви. Домът наподобява спокоен, градината се вижда на телефона, само че камерата изпраща хиляди мрежови пакети в секунда към сървъри в Германия, Англия и Франция, трансформирайки се в част от интернационална незаконна акция.
Камерата работи за притежателя, само че по едно и също време с това – и за индивида, който я е заразил. За вас тя е средство за сигурност. За хакера – дребна тухла в цифрова стена от офанзиви, която удря цели компании.
В практиката това значи, че камера, която взе участие в ботнет, постоянно стартира да изостава, да „ замръзва “ и да пропуща моменти - притежателите го одобряват за недостатък, само че в действителност това е знак, че огромна част от ресурсите ѝ отиват към офанзивата. А когато камерата е претрупана, тя не засича придвижване, не сигнализира и на процедура може да остави дома без наблюдаване в миг, в който това е най-важно.
Още по-неприятното е, че инфектираната камера може да бъде употребена и за достъп към други устройства в същата мрежа - хакерът влиза през нея и стартира да тества рутера, телефона или компютъра. Тоест камерата освен работи за непозната офанзива, а може да отвори път към личния ви дом.
Роботът, който не чистеше единствено прахуляк
По същото време западните медии описват за друга, не по-малко тревожна история. Тя идва от Съединени американски щати и Канада, където консуматори на робот-прахосмукачки Ecovacs Deebot стартират да оповестяват за необичайно държание: роботът се включва самичък, издава непознати звукови команди, движи се без указания и реагира на дейности, които потребителят не е правил. Първоначално това звучи като заводски недостатък.
Но следствия на ABC News и други американски издания откриват, че част от облачните сметки на Ecovacs са били компрометирани. Не самите роботи в хола, а сметките, през които са ръководени. Това дава на нападателя опция да управлява робота по този начин, като че ли е притежателят: да го придвижва из дома, да задейства камерата за различаване на трудности, да употребява микрофона, да преглежда картата на пространствата и да схваща по кое време няма никой вкъщи.
Този образец чудесно демонстрира какво се случва, когато удобството се трансформира в накърнимост. Продукт, който би трябвало да поддържа дома чист, се трансформира в преносима точка за наблюдаване. Нито компанията, нито потребителите в началото осъзнават мащаба: до момента в който Ecovacs ревизира сървърите си, в интернет към този момент циркулират видеа от същински жилища, снимани от сходни устройства при други пробиви преди години.
Последствията са ясни - в случай че някой овладее акаунта на вашия робот, той получава карта на дома ви, видимост върху навиците ви и даже аудио от пространства, които смятате за частни.
Звънецът, който знаеше повече от притежателя
Ring е артикул на Amazon – смарт звънец с камера, който записва видео, изпраща вести и пази история на придвижването пред входната врата. През 2019–2020 година продуктът добива печална известност, откакто серия от пробиви разрешава на нападатели да приказват с деца през хакнати камери и да следят фамилии без знанието им. Скандалът е необятно отразен в CNN, Washington Post, NBC и други медии.
След тези случаи Amazon стяга ограниченията за сигурност. Но през 2025 година Malwarebytes разказва нов проблем: голям брой консуматори откриват така наречен „ призрачни устройства “ в сметките си – телефони и компютри, които не са техни, само че наподобяват логнати в системата. Опитът да бъдат отстранени води до неточност. Промяна на паролата не взема решение казуса.
Специалисти изясняват, че в случай че акаунтът е злепоставен на облачно равнище, нападателят може да следи видео потока в действително време, да слуша аудиото, да преглежда историята на придвижвания пред входа и да знае по кое време живущите влизат, излизат, какъв брой време отсъстват и дали са сами.
Тук следствията са по-тревожни даже от историята с роботите. Звънецът, който би трябвало да пази входната ти врата, се трансформира в устройство, което разрешава на чужд да следи семейството като на филм. А оттова следствията са повече от тревожни.
Престъпник с достъп до Ring акаунта може да следи точните часове, в които жилището стои празно, да види по кое време децата се прибират сами, да разбере дали излизате с куфари, дали отсъствате за уикенда и какъв брой време ви няма. В няколко докладвани случая в Съединени американски щати пробиви в Ring са употребявани за целеустремен тормоз – нападатели приказват през високоговорителя на звънеца, показват се за полиция или за пощальон.
При други пробиви достъпът е бил употребен за по-прагматични цели – съгласуване на физически кражби, при които нападателите идват, когато камерата им „ алармира “, че всички поданици са напуснали жилището. Ring дава информация, която действително може да бъде употребена за обмисляне на обир, следене или редовно наблюдаване.
„ Полезният “ термостат
Bitdefender е интернационална компания за киберсигурност, основана в Румъния, която постоянно открива уязвимости в известни устройства. През 2024 година тя оповестява за сериозен проблем в Bosch BCC100 – необятно публикуван смарт термостат, употребен в домове, Airbnb жилища и дребни офиси.
Уязвимостта разрешава на нападател в същата Wi-Fi мрежа да подмени софтуера на устройството и да конфигурира личен надзорен код. Това трансформира термостата в самобитна „ врата “, през която атакуващият влиза към всички останали устройства в дома – компютри, камери, рутери и така нататък
Последствията от подобен пробив са елементарни и тежки. Ако някой овладее термостата, той може да придобие достъп до всичко обвързвано към домашната мрежа – е-поща, бизнес файлове, устройства за наблюдаване и диалози. Това е типичен случай, при който най-незабележимият детайл в дома се трансформира в най-опасната точка за офанзива.
Европейски Съюз реагира с нови регулации като Cyber Resilience Act и NIS2, които слагат по-строги условия към производителите и задължават бизнеса да рапортува пробиви в къс период. Но нито една регулация не може да промени ежедневните привички на милиони семейства.
В доста европейски домове рутерът още употребява фабричната ключова дума от eтикета под него - камерите работят с фърмуер, който не е обновяван от деня на покупката, а облачните сметки се споделят сред няколко членове на фамилията без ясна визия кой има достъп. През това време голям брой евтини смарт устройства автоматизирано изпращат трафик към сървъри отвън Европейски Съюз, което прави следенето на пробивите съвсем невероятно.
България: евтините устройства, които работят на висока цена
У нас казусът е даже по-осезаем. Онлайн пазарите са цялостни с камери и аларми без марка, рутери със остарял програмен продукт, смарт звънци от нерегулирани търговци, прахосмукачки с облаци в Китай и термостати с неразбираем генезис.
Български IP адреси постоянно се откриват в интернационалните ботнет офанзиви – устройства, които работят обикновено за притежателя, само че в мрежата към този момент извършват команди на други.
И пробивите стигнат до персоналното пространство: камера за бебето, звънецът на входа или прахосмукачката в хола. Това е директна офанзива против дома.
Няма устройство, което да направи дома 100% предпазен. Но последните две години потвърдиха нещо значимо, точно че рискът не идва от това, че устройствата са „ умни “, а от това, че потребителите им не са готови за следствията на удобството.
Камерата е потребна, до момента в който акаунтът ѝ е под контрола на притежателя. Прахосмукачката е комфортна, до момента в който в профила ѝ не влезе различен. Термостатът си е... термостат, до момента в който не се трансформира в мост към всичко останало.
Хакерите рядко нападат устройствата сами по себе си. Те нападат навиците. Старите пароли, неизползваните ъпдейти, споделените сметки, неналичието на внимание към странните вести са единствено част от хляба им.
И в случай че има нещо, което в действителност може да обърне играта, това не е покупката на по-нова камера или по-скъп звънец, а дисциплината в цифровата хигиена: да сменяме пароли, да обновяваме програмен продукт, да отделяме мрежа за IoT устройствата и да не подминаваме дребните сигнали, които подсказват, че нещо не е наред.
Смарт домът е бъдещето, само че единствено в случай че индивидът остане малко по-умен от устройствата към себе си.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ