Тракийски легенди в злато разказват в Берген
В музея " Бригенс " в старинния норвежки град Берген е открита изложбата " Легенди в злато. Тракийски съкровища от България ", проведена от Министерството на културата на Република България, Националния исторически музей и Градския музей Берген.
Изложбата показва за първи път пред норвежка аудитория богатото културно завещание на античните жители на българските земи.
Наред с най-прочутите тракийски съкровища (Панагюрското, Боровското, Летнишкото и др.), трансформирали се в емблеми на тракийското изкуство, в изложбата са включени и движими културни полезности, които за първи път се демонстрират отвън България.
Това са богатите погребални блага от владетелския гроб в Далакова могила при с. Тополчане, Сливенско, приложения за каляска от с. Свирачи, Ивайловградско, бронзова глава на император Пупиен от Нове (Свищов), съкровището от м. Корея, Свищов, златни приложения от гарнитура за конска екипировка от с. Ивански, Шуменско, червенофигурни рисувани вази от Аполония Понтика (дн. Созопол), от тракийската гробница при с. Калояново, Сливенско и други
Изложбата " Легенди в злато. Тракийски съкровища от България " е композирана като приказно премеждие - исторически роман за траките, в което са вплетени научни дирения, разчупени с налични повествования.
Темата дефинира и подбора на експонатите, които предават не " всекидневния живот ", а върховите постижения на един народ, чиято просвета е оставила своите следи в духовността на Югоизточна Европа и на античния свят. Тогава, когато Европа, по думите на Херодот, се е състояла единствено от Елада, Тракия и Македония, Балканите се оформят като голяма контактна зона, в която се срещат и взаимодействат носителите на разнообразни култури. Съприкосновението сред писаните и неписаните ценности-добродетели отличава индивида на източно-европейската античност.
За да се избегне подробният линеен разказ, зависещ на прецизното следване на хронологическата поредност, за сметка на неговата концептуална устременост, подбраните експонати са обособени в проблематични кръгове, които са заложени в смисъла на заглавието. Създаденият интерпретативен подтекст на експозицията, подсилен от богат илюстративен материал, реконструкции и текстове, надвишава изкуствоведския или археологическия прочит на включените полезности. По подобен метод изложбата предлага неконвенционален взор към механизмите на интерактивността, която е в основата на културния продан на облици и хрумвания, на въздействието и пречупването им през призмата на другата среда, в която те действат.
Търсеното подстрекателство е, че историята на древността не се прави от два или три огромни центъра, тя е мозайка от разнообразни багри.
Хронологическите рамки на изложбата обгръщат интервала от средата на ІІ хиляди прочие Хр. до ІV в. сл. Хр. Уводната част е отдадена на ранните владетели на Микенска Тракия. От Омировия епос (VІІІ в. прочие Хр.) насетне Тракия на легендите е персонифицирана в облиците на царе, царе-жреци и предсказатели, на певци-поети и посветители-учители, каквито са Орфей, Музей, Тамирис, Линос, Евмолп, Залмоксис, Терей, Финей, Ликург, Диомед, Резос.
Следващият тематичен кръг обгръща исторически засвидетелстваните владетели на най-големите тракийски царства (от които с най-ясно проследима династическа линия е това на одрисите). Античните писмени извори, епиграфските и нумизматичните монументи, както и археологическите комплекси, обрисуват техните функционалности. Те са по едно и също време политически владетели и военачалници, само че и жреци, които извършват главния космо- и антропогоничен ритуал на Смъртта и Новото раждане.
Фигуралните подиуми върху изделията на тракийската торевтика предават ценностните тествания, през които царят-жрец би трябвало да премине (най-често кодирани като лов на глиган/лъв), осъществяваните от него свещенодействия или приемането на знаците (инсигниите) на властта от Великата богиня-майка. В този раздел на експозицията, систематизираният облик на аристократа-конник, боец и сановник, както и обществените и доктриналните му функционалности, условно се показват посредством реорганизация, включваща детайли от въоръжение (шлем, ризница, наколенници, мечове), инсигнии (златен нагръдник, приложения за ризница, торкви, пръстени и др.) и обредни съдове.
Сценичната възстановка на внушителната архитектура на откритата в могилата Голяма Косматка гробница - светилище, в която е експонирана витрината с богатите погребални блага, основава опция за разрастване и обогатяване на експозиционния роман с паралелите сред митологичния модел Орфей и действителната историческа персона Севт ІІІ.
В третия модул, отдаден на елинската колонизация, се разкрива методът, по който литературната историческа памет на елините вкарва, обработва и трансформира тракийската действителност посредством легенди, митове и облици. Чрез златни, сребърни и керамични съдове се подчертава на северната, " хиперборейска " иконография на тракийската религия и обредност.
В централната зона на експозиционното пространство се показват обредните сервизи на тракийските царе и аристократи, които са част от тъй наречените " заровени съкровища ". Този модул освен се сплотява всички тематики, разгърнати по периферията, само че и подчертава върху най-атрактивните монументи на тракийската торевтика - Панагюрското, Боровското и Рогозенското съкровища.
Богатите погребални блага от Маломирово-Златиница удостоверяват описаната от античните създатели и засвидетелствана на терен обилна погребална гала, с която се изпращали знатните траки. Темата за погребалните обреди, показана и в останалите модули на изложбата като илюстрация на разнообразни аспекти от тракийската просвета, съставлява натурален свършек на експозиционния роман до времето, когато земите на антична Тракия стават част от Римската империя.
Последният тематичен кръг обгръща тракийската просвета през римската ера. Чрез мраморни, бронзови и сребърни портрети, парадно въоръжение и инсигнии е показан облика на императора и императорския фетиш, който предава новата позиция на владетеля в тракийските земи. Наред с формалната градска просвета, особено внимание е отделено на локалните обичаи, изразени посредством богатите погребални блага, бронзовите и сребърни приложения на тракийски колесници и мраморни оброчни плочи.
Експозиционният роман естествено приключва с фигурата на Тракийския конник - основния господ на траките през римската ера, който сплотява функционалностите на старите тракийски богове в новото време на културен и набожен синкретизъм.
Изложбата цели да предизвика по атрактивен метод интереса на феновете в актуалното, наситено с информация общество, да разпространява България освен като туристическа дестинация, само че и да задълбочи визията и разбирането за нейното минало и настояще.
В експозицията вземат участие 12 български музея - НИМ, РАМ Пловдив, РИМ Враца, РИМ Сливен, РИМ Русе, РИМ Пазарджик, РИМ Шумен, РИМ Ловеч, РИМ Плевен, Исторически музей " Искра " Казанлък, Автомагистрала Созопол, ИМ Свищов.
Куратори на изложбата са доктор Елка Пенкова и доктор Любава Георгиева от НИМ. Самата галерия е финансирана по Двустранния фонд за съдействие по Програми БГ08 и БГ11 и е разумно продължение на сполучливото партньорство сред Република България и Кралство Норвегия в региона на опазването на културно-историческото завещание, открито от няколко години.
Изложбата показва за първи път пред норвежка аудитория богатото културно завещание на античните жители на българските земи.
Наред с най-прочутите тракийски съкровища (Панагюрското, Боровското, Летнишкото и др.), трансформирали се в емблеми на тракийското изкуство, в изложбата са включени и движими културни полезности, които за първи път се демонстрират отвън България.
Това са богатите погребални блага от владетелския гроб в Далакова могила при с. Тополчане, Сливенско, приложения за каляска от с. Свирачи, Ивайловградско, бронзова глава на император Пупиен от Нове (Свищов), съкровището от м. Корея, Свищов, златни приложения от гарнитура за конска екипировка от с. Ивански, Шуменско, червенофигурни рисувани вази от Аполония Понтика (дн. Созопол), от тракийската гробница при с. Калояново, Сливенско и други
Изложбата " Легенди в злато. Тракийски съкровища от България " е композирана като приказно премеждие - исторически роман за траките, в което са вплетени научни дирения, разчупени с налични повествования.
Темата дефинира и подбора на експонатите, които предават не " всекидневния живот ", а върховите постижения на един народ, чиято просвета е оставила своите следи в духовността на Югоизточна Европа и на античния свят. Тогава, когато Европа, по думите на Херодот, се е състояла единствено от Елада, Тракия и Македония, Балканите се оформят като голяма контактна зона, в която се срещат и взаимодействат носителите на разнообразни култури. Съприкосновението сред писаните и неписаните ценности-добродетели отличава индивида на източно-европейската античност.
За да се избегне подробният линеен разказ, зависещ на прецизното следване на хронологическата поредност, за сметка на неговата концептуална устременост, подбраните експонати са обособени в проблематични кръгове, които са заложени в смисъла на заглавието. Създаденият интерпретативен подтекст на експозицията, подсилен от богат илюстративен материал, реконструкции и текстове, надвишава изкуствоведския или археологическия прочит на включените полезности. По подобен метод изложбата предлага неконвенционален взор към механизмите на интерактивността, която е в основата на културния продан на облици и хрумвания, на въздействието и пречупването им през призмата на другата среда, в която те действат.
Търсеното подстрекателство е, че историята на древността не се прави от два или три огромни центъра, тя е мозайка от разнообразни багри.
Хронологическите рамки на изложбата обгръщат интервала от средата на ІІ хиляди прочие Хр. до ІV в. сл. Хр. Уводната част е отдадена на ранните владетели на Микенска Тракия. От Омировия епос (VІІІ в. прочие Хр.) насетне Тракия на легендите е персонифицирана в облиците на царе, царе-жреци и предсказатели, на певци-поети и посветители-учители, каквито са Орфей, Музей, Тамирис, Линос, Евмолп, Залмоксис, Терей, Финей, Ликург, Диомед, Резос.
Следващият тематичен кръг обгръща исторически засвидетелстваните владетели на най-големите тракийски царства (от които с най-ясно проследима династическа линия е това на одрисите). Античните писмени извори, епиграфските и нумизматичните монументи, както и археологическите комплекси, обрисуват техните функционалности. Те са по едно и също време политически владетели и военачалници, само че и жреци, които извършват главния космо- и антропогоничен ритуал на Смъртта и Новото раждане.
Фигуралните подиуми върху изделията на тракийската торевтика предават ценностните тествания, през които царят-жрец би трябвало да премине (най-често кодирани като лов на глиган/лъв), осъществяваните от него свещенодействия или приемането на знаците (инсигниите) на властта от Великата богиня-майка. В този раздел на експозицията, систематизираният облик на аристократа-конник, боец и сановник, както и обществените и доктриналните му функционалности, условно се показват посредством реорганизация, включваща детайли от въоръжение (шлем, ризница, наколенници, мечове), инсигнии (златен нагръдник, приложения за ризница, торкви, пръстени и др.) и обредни съдове.
Сценичната възстановка на внушителната архитектура на откритата в могилата Голяма Косматка гробница - светилище, в която е експонирана витрината с богатите погребални блага, основава опция за разрастване и обогатяване на експозиционния роман с паралелите сред митологичния модел Орфей и действителната историческа персона Севт ІІІ.
В третия модул, отдаден на елинската колонизация, се разкрива методът, по който литературната историческа памет на елините вкарва, обработва и трансформира тракийската действителност посредством легенди, митове и облици. Чрез златни, сребърни и керамични съдове се подчертава на северната, " хиперборейска " иконография на тракийската религия и обредност.
В централната зона на експозиционното пространство се показват обредните сервизи на тракийските царе и аристократи, които са част от тъй наречените " заровени съкровища ". Този модул освен се сплотява всички тематики, разгърнати по периферията, само че и подчертава върху най-атрактивните монументи на тракийската торевтика - Панагюрското, Боровското и Рогозенското съкровища.
Богатите погребални блага от Маломирово-Златиница удостоверяват описаната от античните създатели и засвидетелствана на терен обилна погребална гала, с която се изпращали знатните траки. Темата за погребалните обреди, показана и в останалите модули на изложбата като илюстрация на разнообразни аспекти от тракийската просвета, съставлява натурален свършек на експозиционния роман до времето, когато земите на антична Тракия стават част от Римската империя.
Последният тематичен кръг обгръща тракийската просвета през римската ера. Чрез мраморни, бронзови и сребърни портрети, парадно въоръжение и инсигнии е показан облика на императора и императорския фетиш, който предава новата позиция на владетеля в тракийските земи. Наред с формалната градска просвета, особено внимание е отделено на локалните обичаи, изразени посредством богатите погребални блага, бронзовите и сребърни приложения на тракийски колесници и мраморни оброчни плочи.
Експозиционният роман естествено приключва с фигурата на Тракийския конник - основния господ на траките през римската ера, който сплотява функционалностите на старите тракийски богове в новото време на културен и набожен синкретизъм.
Изложбата цели да предизвика по атрактивен метод интереса на феновете в актуалното, наситено с информация общество, да разпространява България освен като туристическа дестинация, само че и да задълбочи визията и разбирането за нейното минало и настояще.
В експозицията вземат участие 12 български музея - НИМ, РАМ Пловдив, РИМ Враца, РИМ Сливен, РИМ Русе, РИМ Пазарджик, РИМ Шумен, РИМ Ловеч, РИМ Плевен, Исторически музей " Искра " Казанлък, Автомагистрала Созопол, ИМ Свищов.
Куратори на изложбата са доктор Елка Пенкова и доктор Любава Георгиева от НИМ. Самата галерия е финансирана по Двустранния фонд за съдействие по Програми БГ08 и БГ11 и е разумно продължение на сполучливото партньорство сред Република България и Кралство Норвегия в региона на опазването на културно-историческото завещание, открито от няколко години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ