Принцеса Карабу
В мрачната пролетна заран на 3 април 1817 година в село Алмонсбъри в графство Глостършир (Западна Англия) се появила странна жена. Тя изглеждала на към 25-27 години, била мургава, междинна на растеж, с черни очи и кестенява. Непознатата била облечена в черна рокля, носела остарели тежки обувки и чорапи от груба вълна. На главата си имала мрачен шал във формата на тюрбан, по тази причина елементарно можела да бъде взета за мюсюлманка.
Попитали я кого търси, само че тя бързо почнала да приказва на неясен език. Отвели я в локалния подслон за небогати. Най-често казвала думата: „ Карабу “. Изглеждала толкоз плаха, почтена и беззащитна, че на всички им дожаляло за нея. Местният арбитър Уоръл и брачната половинка му решили, че „ Карабу “ е името на непознатата.
На идната заран в хотела, където я настанили, пристигнал локалният духовник. Той донесъл цялостен куп книги, описващи екзотични страни. Много от тях били с цветни картинки. Жената се спряла на тази, където бил изобразен Китай. С жестове обяснила, че тези места са й познати.
След обяда тайнствената чужденка била откарана в Бристол. Кметът персонално се срещнал с нея, били поканени и членове на Кралското географско сдружение. Тези съществени господа обаче по този начин и не разбрали от кое място идва и какъв език приказва.
В това време слухът за тайнствената жена стигнал чак до Лондон. Къщата на съдията Уоръл, където настанили за непрекъснато странната жена, се трансформирала надали не в обект на поклонение. Идвали освен англичани, само че и чужденци, с цел да видят тайнствената Карабу. Само едно огорчавало гостите: никой не можел да разбере езика й.
Но един път в къщата на съдията пристигнал някакъв португалски моряк на име Мануел Айсон, който бил плавал из доста морета и океани. Той декларирал, че схваща езика на непознатата. Това бил необичаен акцент, който се употребявал в Суматра и някои дребни острови на Източна Индия.
Скоро се появил още един странник, който бил кръстосвал надлъж и нашир водите на Югоизточна Азия. Той удостоверил истинността на думите на португалеца, съумял да беседва с Карабу и да научи историята й.
Оказало се, че младата жена е от благородно семейство, живеещо на остров Явасу в Индийския океан. Баща й бил китаец, а майката – малайзийка, която починала при нахлуване на канибалско племе. Веднъж Карабу се разхождала в градината на двореца си на остров Явасу, само че била отвлечена от пирати под командването на жестокия Чи Мин. Веднъж пиратският транспортен съд се озовал покрай британските крайбрежия. Смелото момиче скочило във водата и доплувало до брега. При локалните риболовци разменила скъпите си облекла за храна и, също така, получила остаряла пола, шал, чорапи, обувки. В това облекло стигнала до Глостършир.
И тъй като станало ясно, че е от доблестен жанр, почнали да я назовават „ принцеса Карабу “. Чужденката разказала на англичаните за обичаите на своята страна, обяснила смисъла на някои думи от нейния език, посочила по какъв начин се пишат. Образци от писмеността на далечния остров Явасу били изпратени в Оксфорд. Учените предположили, че това е тип явански език, публикуван на остров Суматра. Принцеса Карабу ставала все по-известна. Портретите й се появили във вестниците.
Така, след 10 седмици на всеобщо удивление, в къщата на съдията един ден се появила някоя си госпожа Нийл. Тя декларирала, че чужденката, за която всички приказват, въобще не е никаква чужденка. Името й било Мери Уилкокс, щерка на обущар. Била омъжена, брачният партньор й се казвал Бейкър. Тя известно време наемала стая в дома й, а преди този момент работила като слугиня в няколко къщи. Поканили „ чужденката “ и, когато видяла госпожа Нийл, тя си признала всичко. На чист британски „ принцеса Карабу “ споделила, че е мамила всички в продължение на 10 седмици и в действителност е щерка на обущар от Девъншир. Била омъжена за Франсис Бейкър и даже родила дете, което умряло като бебе. Съпругът й отпътувал на работа във Франция и липсващ.
Мери почнала да работи в едно семейство, споделила, че е родена в Индия и учила девойките на работодателите си на език, който сама измислила. Преместила се в Бристол през 1817 година, с цел да замине за Америка. Докато чакала транспортен съд, наела стая при госпожа Нийл. Но когато корабът се появил, капитанът изискал 5 лири. За Мери това били доста пари.
Корабът отпътувал, а Мери Уилкокс останала в Англия. Неугасимата фикция пресъздала в съзнанието на младата жена облика на принцеса Карабу от далечния, сантиментален остров Явасу. И всичко се оказало необикновено елементарно. Богати и уважавани хора повярвали на самозванката и тя се озовала в центъра на вниманието.
Докато прекарвала дълги часове в библиотеката на съдията, научила много неща за нравите и обичаите в Югоизточна Азия. Много й помогнали пътешественици, които на собствен ред желали да блеснат като специалисти по езици и география. Някои даже споделили, че схващат езика, който в никакъв случай не съществувал.
Когато всичко се разкрило, съпрузите Уоръл се оказали в деликатна обстановка. Цялата тази машинация можела да ги показа в комичен тип. Затова на 28 юни 1817 година измамницата била натоварена на транспортен съд и изпратена за Америка. Съпровождали я две дами, била й дадена и огромна сума пари.
Едва през 1824 година Мери Уилкокс се завърнала в Англия. Омъжила се, родила щерка и почнала да оказва помощ за прехраната на фамилията си, като доставяла пиявици на локалните лечебни заведения.
„ Принцеса Карабу “ умряла безшумно и неусетно през януари 1865 година на възраст 74 или 75 години.
