На този ден: Роден е Димчо Дебелянов
В Москва е основан Болшой спектакъл
Прочетете още
За начало на театъра се счита март 1776 година, когато губернаторът на Москва княз П. В. Урусов получава позволение от императрица Екатерина II за театрални представления. Князът стартира строителството на театъра, наименуван „ Петровски “ по адреса му на улица „ Петровка “. Сградата обаче изгаря още преди откриването на театъра и князът разпорежда строителството на британския бизнесмен Майкъл (Михаил) Медокс, който построява така наречен „ Болшой Петровски спектакъл “.
Това здание просъществува 25 година, до момента в който не изгаря през 1805 година Поредната нова постройка е издигната от Й. И. Роси на Арбатския площад, само че и тя, бидейки дървена, изгаря през 1812 година по време на нашествието на Наполеон. През 1821 година на първичното място отново стартира строителство на постройка за театъра по план на О. Бове и ректора на Петербургската академия А. Михайлов. Открита е на 6 януари 1825 година и просъществува до 11 март 1853 година, когато я застига същата печална орис – тридневен пожар изпепелява всичко. Сградата, която през днешния ден всички възприемат като съществена забележителност на Москва, е открита на 20 октомври 1856 година по време на коронацията на Александър II.
От лятото на 2005 година главното (историческото) здание на театъра е затворено за реституция. Спектаклите и подготовките се организират в новата постройка, намираща се до главната. Първоначално реконструкцията е планувана да приключи на 1 ноември 2009 година, когато е планувана премиерата на операта на Михаил Глинка „ Руслан и Людмила ”. Реконструкцията е приключена едвам през 2011 година и театърът публично е открит на 28 октомври 2011 година
Учредена е Парижката комуна
Парижката комуна се назовава радикалното революционно ръководство на Париж от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „ Хляб или патрон! “.
Характеризира се като анархистко или социалистическо – според от идеологическите възгледи на коментатора. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.
В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението
Армията на спасението е интернационална мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век и поддържана от протестанти-евангелисти. Учението ѝ е учредено на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за индивида. Главната ѝ квартира се намира в Лондон, само че има представителства в 131 страни. В някои от тях е известна под леко по-различно име. 2020 година Армията на спасението стартира в България.
Това интернационално придвижване разказва себе си като евангелистко и част от християнската черква. Има полувоенна конструкция и е учредено през 1865 година в Обединеното кралство от Катрин Буут и Уилям Буут, който напуща клона на Методистката черква, където е чиновник, с цел да стартира филантропична активност измежду най-ниската класа на обществото в Лондон, за да популяризира християнството и да оказва помощ на нуждаещите се. Според създателя си, Армията на Спасението демонстрира, че е допустимо и належащо, в свят зависещ на материализма, да съществува едно очевидно християнство, радостно и интензивно, търсейки по всевъзможен метод да победи глада в света, бедността и общественото стеснение. Извършва социална, църковна и благотворителна активност.
Задачата на Армията на спасението е да донесе избавление на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.
В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести
Вдигането на тежести е олимпийски спорт, в който състезателите се пробват да вдигнат разнообразни по тежест щанги. Състезанията се организират в две придвижвания – изхвърляне и изтласкване. Всеки играч получава право на 3 опита във всяко придвижване.
Има обособени категории на състезателите. Сумират се най-хубавите резултати от всяко придвижване, с цел да се получи общият резултат. Най-напред този спорт е извънредно за мъже, само че по-късно стартира да се практикува и от дами. Всеки играч би трябвало да има най-малко един сполучлив опит във всяко придвижване, другояче бива дисквалифициран. При идентичен резултат в дуела, по-предно място печели състезателят който първи е достигнал съответния резултат.
Роден са Ян Коменски, Димчо Дебелянов, Лейди Гага и други известни персони.
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в фамилията на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 година, след гибелта на бащата, фамилията се реалокира в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „ Жълтото учебно заведение “, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, в този момент Гимназия с филантропичен профил „ Св. св. Кирил и Методий “, където написа първите си стихотворения, които след това изгаря.
През 1904 година фамилията на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „ Оборище “ 46. През 1906 година в списание „ Съвременност “ са отпечатани първите оповестени произведения на поета: „ На таз, която в нощи безмълвни “, „ Когато вишните цъфтяха “ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов идол е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „ Българска колекция “, „ Съвременник “, „ Нов път “, „ Оса “ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични произведения с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, идната година се реалокира в Историко-филологическия факултет, само че следва единствено две години.
Любознателен по природа, научава френски, съветски, британски език и превежда създатели като Бодлер, Верлен, даже Шекспир.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност.
В края на януари (29 януари) 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада погубен в това стълкновение на 2 октомври 1916 година, към 10 часа сутринта в багра покрай Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на идващия ден в двора на българската черква в Демирхисар (или Валовища, през днешния ден Сидирокастро). За оценки и заслуги през втория интервал на войната посмъртно е награден с боен медал „ За смелост “, IV степен.
През 1931 година по самодейност на литературния кръг „ Живо слово “ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи монумент на поета. При едно от визитите си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила брачен партньор и наследник във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало концепцията за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро по-късно умряла, скулпторът употребявал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „ Майка “ е сложена на гроба на поета през 1934 година
Прочетете още
За начало на театъра се счита март 1776 година, когато губернаторът на Москва княз П. В. Урусов получава позволение от императрица Екатерина II за театрални представления. Князът стартира строителството на театъра, наименуван „ Петровски “ по адреса му на улица „ Петровка “. Сградата обаче изгаря още преди откриването на театъра и князът разпорежда строителството на британския бизнесмен Майкъл (Михаил) Медокс, който построява така наречен „ Болшой Петровски спектакъл “.
Това здание просъществува 25 година, до момента в който не изгаря през 1805 година Поредната нова постройка е издигната от Й. И. Роси на Арбатския площад, само че и тя, бидейки дървена, изгаря през 1812 година по време на нашествието на Наполеон. През 1821 година на първичното място отново стартира строителство на постройка за театъра по план на О. Бове и ректора на Петербургската академия А. Михайлов. Открита е на 6 януари 1825 година и просъществува до 11 март 1853 година, когато я застига същата печална орис – тридневен пожар изпепелява всичко. Сградата, която през днешния ден всички възприемат като съществена забележителност на Москва, е открита на 20 октомври 1856 година по време на коронацията на Александър II.
От лятото на 2005 година главното (историческото) здание на театъра е затворено за реституция. Спектаклите и подготовките се организират в новата постройка, намираща се до главната. Първоначално реконструкцията е планувана да приключи на 1 ноември 2009 година, когато е планувана премиерата на операта на Михаил Глинка „ Руслан и Людмила ”. Реконструкцията е приключена едвам през 2011 година и театърът публично е открит на 28 октомври 2011 година
Учредена е Парижката комуна
Парижката комуна се назовава радикалното революционно ръководство на Париж от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „ Хляб или патрон! “.
Характеризира се като анархистко или социалистическо – според от идеологическите възгледи на коментатора. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.
В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението
Армията на спасението е интернационална мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век и поддържана от протестанти-евангелисти. Учението ѝ е учредено на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за индивида. Главната ѝ квартира се намира в Лондон, само че има представителства в 131 страни. В някои от тях е известна под леко по-различно име. 2020 година Армията на спасението стартира в България.
Това интернационално придвижване разказва себе си като евангелистко и част от християнската черква. Има полувоенна конструкция и е учредено през 1865 година в Обединеното кралство от Катрин Буут и Уилям Буут, който напуща клона на Методистката черква, където е чиновник, с цел да стартира филантропична активност измежду най-ниската класа на обществото в Лондон, за да популяризира християнството и да оказва помощ на нуждаещите се. Според създателя си, Армията на Спасението демонстрира, че е допустимо и належащо, в свят зависещ на материализма, да съществува едно очевидно християнство, радостно и интензивно, търсейки по всевъзможен метод да победи глада в света, бедността и общественото стеснение. Извършва социална, църковна и благотворителна активност.
Задачата на Армията на спасението е да донесе избавление на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.
В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести
Вдигането на тежести е олимпийски спорт, в който състезателите се пробват да вдигнат разнообразни по тежест щанги. Състезанията се организират в две придвижвания – изхвърляне и изтласкване. Всеки играч получава право на 3 опита във всяко придвижване.
Има обособени категории на състезателите. Сумират се най-хубавите резултати от всяко придвижване, с цел да се получи общият резултат. Най-напред този спорт е извънредно за мъже, само че по-късно стартира да се практикува и от дами. Всеки играч би трябвало да има най-малко един сполучлив опит във всяко придвижване, другояче бива дисквалифициран. При идентичен резултат в дуела, по-предно място печели състезателят който първи е достигнал съответния резултат.
Роден са Ян Коменски, Димчо Дебелянов, Лейди Гага и други известни персони.
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в фамилията на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 година, след гибелта на бащата, фамилията се реалокира в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „ Жълтото учебно заведение “, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, в този момент Гимназия с филантропичен профил „ Св. св. Кирил и Методий “, където написа първите си стихотворения, които след това изгаря.
През 1904 година фамилията на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „ Оборище “ 46. През 1906 година в списание „ Съвременност “ са отпечатани първите оповестени произведения на поета: „ На таз, която в нощи безмълвни “, „ Когато вишните цъфтяха “ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов идол е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „ Българска колекция “, „ Съвременник “, „ Нов път “, „ Оса “ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични произведения с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, идната година се реалокира в Историко-филологическия факултет, само че следва единствено две години.
Любознателен по природа, научава френски, съветски, британски език и превежда създатели като Бодлер, Верлен, даже Шекспир.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност.
В края на януари (29 януари) 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада погубен в това стълкновение на 2 октомври 1916 година, към 10 часа сутринта в багра покрай Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на идващия ден в двора на българската черква в Демирхисар (или Валовища, през днешния ден Сидирокастро). За оценки и заслуги през втория интервал на войната посмъртно е награден с боен медал „ За смелост “, IV степен.
През 1931 година по самодейност на литературния кръг „ Живо слово “ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи монумент на поета. При едно от визитите си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила брачен партньор и наследник във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало концепцията за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро по-късно умряла, скулпторът употребявал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „ Майка “ е сложена на гроба на поета през 1934 година
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ