,fit(480:270))
„Майка ми от 30 години ми напомня за обещание, което съм ѝ дала като млада, но не мога да изпълня“ По женски
В момента съм на 46 години. Аз съм многодетна майка с пет деца. Най-малките, близнаци, неотдавна навършиха една година. Работила съм за малко, в самото начало на връзката ни със брачна половинка ми. След това се посветих на дома и децата.
Когато приключих учебно заведение и влязох в университета, дадох обещание на майка ми, че ще изкарам пари и ще я изпратя в Емирствата. Завърших химия, а в последния курс се срещнах с бъдещия си брачен партньор. Така и не съумях да печеля пари за пътуването на майка ми. Със брачна половинка ми нито един път не сме излизали в чужбина и към този момент това ни устройва.
На всеки фамилен празник майка ми си спомня за това заричане. Вече съм ѝ обяснявала нашата обстановка, а тя сподели, че сама не би отишла, а и здравословното ѝ положение към този момент не ѝ разрешава да пътува далеко и да се разхожда дълго. Но обстановката си остава неразрешена…
Яна, 46 години Психологът дава отговор:
Здравейте, Яна! Представям си какъв брой неудобно и неприятно ви е да чувате всякога сходни упреци. Вероятно изпитвате по едно и също време възприятие за виновност, скука и засегнатост към майка си. Това са изцяло закономерни прекарвания. Нека разгледаме обстановката, доколкото е допустимо от късото изложение в писмото ви.
На 16-17 години, като вчерашна ученичка, вие сте изразили пред майка си желанието да я зарадвате с странствуване. Може би това се е случило в миг на еуфория от сполучливото приемане в университета, от края на значим стадий от „ детския “ живот и началото на нов, зрял стадий. Целият свят е бил в краката ви, бъдещето - нестабилно, само че оптимистично. Това е изцяло естествено положение за първокурсник.
Какво ли не обещаваме на себе си и на другите в младостта, изключително в моменти на прочувствен напредък!
Всеки възрастен човек схваща, че това е самобитна линия на възрастта, когато е наложително да се вършат проекти и да се мечтае. Но в действителността нещата могат да се развият по друг метод - не по-добре или по-зле, а просто друго.
Вие имате пет деца! Вие сте голям воин, че сте се решили на това, и несъмнено, това е голям труд - да се грижиш за деца. Да се влагат запаси в младото потомство е вярно и закономерно. Убедена съм, че всеки съответен човек би се отнесъл с почитание към това, което вършиме, и към обстоятелството, че опциите ви са лимитирани - а тези, които имате, е значимо да влагате във възпитанието, здравето и развиването на децата.
Защо тогава, макар всички тези условия, за майка ви е толкоз значимо да ви укорява за заричане, обещано в тийнейджърска възраст? Сега тя е в преклонна възраст, само че преди 30 или 25 години, когато към този момент сте станали независима, не е ли можела сама да реализира фантазията си да отлети до Дубай? Да приемем, че тогава е била по-здрава, работила е и е печелила. Да поемеш отговорност за осъществяването на личното си предпочитание е изцяло зряла постъпка.
Но даже и да не е имала опция тогава, а в този момент „ сама не би отишла, а и здравословното ѝ положение към този момент не ѝ разрешава да пътува далеко и да се разхожда дълго “, то също толкоз зряло би било да одобри, че това предпочитание не се е осъществило. Да, случва се. Всеки от нас има нещо в живота си, което не е получил. Това е обикновено.
Напомняйки ви за този „ дълг “, и то обществено, майка ви провокира у вас възприятие за виновност и позор. За доста хора това са били нормални лостове за напън, образование и въздействие. Самите те са били възпитавани по този метод. Защо го прави - можем единствено да гадаем.
Възможно е тя да ви е отглеждала „ за старините си “ и ѝ е мъчно да одобри, че отдавате силите, времето и средствата си на децата. Може би това е метод да притегли внимание на масата. Възможно е да ѝ харесва да се усеща афектирана - в ролята на жертва има значително бонуси и вторични изгоди.
Какъвто и да е казусът, можете да опитате да поговорите с нея в спокойна конюнктура, употребявайки „ Аз-послания “: разкажете ѝ по какъв начин реагирате на нейните напомняния, че това ви разстройва, и я попитайте (без обвинявания, а с любопитство) за какво продължава да ги повтаря, откакто това към този момент не е настоящо за нея и вашата обстановка ѝ е ясна.
Можете да я попитате с какво бихте могли да я зарадвате от това, което ви е налично – взаимна разходка или среща в кухнята на чай и диалог уединено, букет цветя, посещаване на спектакъл или кино, взаимно гледане на филм вкъщи, или нещо друго, което е допустимо за вас и ще задоволи нейната потребност от внимание (ако, несъмнено, казусът е в това). Ако нищо не помогне и майка ви избра позицията на афектирана, спомнете си, че не можете да носите отговорност за нейните страсти и от ваша страна сте създали всичко допустимо.
За да ви оказа помощ вътрешно да се освободите от наложения ви „ дълг “ и да не реагирате на напомнянията на майка ви, предлагам да отговорите на няколко въпроса. Как бихте реагирали вие, като майка, в случай че по-голямото ви дете на 16-17 години в миг на вдъхновение ви обещае пътешестване? Бихте ли го счели просто за прочувствена демонстрация на любовта му към вас тук и в този момент, или бихте сметнали, че към този момент ви е „ длъжно “?
Смятате ли, че всяко предпочитание на майка ви би трябвало безусловно да бъде изпълнено? И че това е ваша, а не нейна отговорност още от тийнейджърските ви години?
Какво бихте посъветвали близка другарка, в случай че тя беше на ваше място, а вие трябваше да ѝ дадете съвет?
Смятате ли, че децата ви са ви длъжни за това, че сте ги родили, хранили, обличали и възпитавали? Ако отговорът е „ не “, тогава с какво вашите връзки с тях се разграничават от тези с майка ви?
Предлагам ви също да извършите едно упражнение за експозиция.
Отделете малко време, когато никой няма да ви безпокои и сте сама в стаята, банята или кухнята. Мислено си представете нормалната сцена, в която майка ви още веднъж ви укорява на масата, само че този път вие реагирате по друг метод. Например, обърнете всичко на смешка, престорете се, че не забелязвате, или просто сменете тематиката, като ѝ предложите „ отплата “ под формата на посещаване в аквапарк или някъде другаде. Конкретният вид зависи от характера на майка ви. Целта е не да се скарате, а да измененията сюжета „ упрек-вина “. Първо го направете вътрешно (може да репетирате пред огледалото), а по-късно и в действителна обстановка.
Желая ви триумф и бъдете добра към себе си! Снимки: Freepik
Когато приключих учебно заведение и влязох в университета, дадох обещание на майка ми, че ще изкарам пари и ще я изпратя в Емирствата. Завърших химия, а в последния курс се срещнах с бъдещия си брачен партньор. Така и не съумях да печеля пари за пътуването на майка ми. Със брачна половинка ми нито един път не сме излизали в чужбина и към този момент това ни устройва.
На всеки фамилен празник майка ми си спомня за това заричане. Вече съм ѝ обяснявала нашата обстановка, а тя сподели, че сама не би отишла, а и здравословното ѝ положение към този момент не ѝ разрешава да пътува далеко и да се разхожда дълго. Но обстановката си остава неразрешена…
Яна, 46 години Психологът дава отговор:
Здравейте, Яна! Представям си какъв брой неудобно и неприятно ви е да чувате всякога сходни упреци. Вероятно изпитвате по едно и също време възприятие за виновност, скука и засегнатост към майка си. Това са изцяло закономерни прекарвания. Нека разгледаме обстановката, доколкото е допустимо от късото изложение в писмото ви.
На 16-17 години, като вчерашна ученичка, вие сте изразили пред майка си желанието да я зарадвате с странствуване. Може би това се е случило в миг на еуфория от сполучливото приемане в университета, от края на значим стадий от „ детския “ живот и началото на нов, зрял стадий. Целият свят е бил в краката ви, бъдещето - нестабилно, само че оптимистично. Това е изцяло естествено положение за първокурсник.
Какво ли не обещаваме на себе си и на другите в младостта, изключително в моменти на прочувствен напредък!
Всеки възрастен човек схваща, че това е самобитна линия на възрастта, когато е наложително да се вършат проекти и да се мечтае. Но в действителността нещата могат да се развият по друг метод - не по-добре или по-зле, а просто друго.
Вие имате пет деца! Вие сте голям воин, че сте се решили на това, и несъмнено, това е голям труд - да се грижиш за деца. Да се влагат запаси в младото потомство е вярно и закономерно. Убедена съм, че всеки съответен човек би се отнесъл с почитание към това, което вършиме, и към обстоятелството, че опциите ви са лимитирани - а тези, които имате, е значимо да влагате във възпитанието, здравето и развиването на децата.
Защо тогава, макар всички тези условия, за майка ви е толкоз значимо да ви укорява за заричане, обещано в тийнейджърска възраст? Сега тя е в преклонна възраст, само че преди 30 или 25 години, когато към този момент сте станали независима, не е ли можела сама да реализира фантазията си да отлети до Дубай? Да приемем, че тогава е била по-здрава, работила е и е печелила. Да поемеш отговорност за осъществяването на личното си предпочитание е изцяло зряла постъпка.
Но даже и да не е имала опция тогава, а в този момент „ сама не би отишла, а и здравословното ѝ положение към този момент не ѝ разрешава да пътува далеко и да се разхожда дълго “, то също толкоз зряло би било да одобри, че това предпочитание не се е осъществило. Да, случва се. Всеки от нас има нещо в живота си, което не е получил. Това е обикновено.
Напомняйки ви за този „ дълг “, и то обществено, майка ви провокира у вас възприятие за виновност и позор. За доста хора това са били нормални лостове за напън, образование и въздействие. Самите те са били възпитавани по този метод. Защо го прави - можем единствено да гадаем.
Възможно е тя да ви е отглеждала „ за старините си “ и ѝ е мъчно да одобри, че отдавате силите, времето и средствата си на децата. Може би това е метод да притегли внимание на масата. Възможно е да ѝ харесва да се усеща афектирана - в ролята на жертва има значително бонуси и вторични изгоди.
Какъвто и да е казусът, можете да опитате да поговорите с нея в спокойна конюнктура, употребявайки „ Аз-послания “: разкажете ѝ по какъв начин реагирате на нейните напомняния, че това ви разстройва, и я попитайте (без обвинявания, а с любопитство) за какво продължава да ги повтаря, откакто това към този момент не е настоящо за нея и вашата обстановка ѝ е ясна.
Можете да я попитате с какво бихте могли да я зарадвате от това, което ви е налично – взаимна разходка или среща в кухнята на чай и диалог уединено, букет цветя, посещаване на спектакъл или кино, взаимно гледане на филм вкъщи, или нещо друго, което е допустимо за вас и ще задоволи нейната потребност от внимание (ако, несъмнено, казусът е в това). Ако нищо не помогне и майка ви избра позицията на афектирана, спомнете си, че не можете да носите отговорност за нейните страсти и от ваша страна сте създали всичко допустимо.
За да ви оказа помощ вътрешно да се освободите от наложения ви „ дълг “ и да не реагирате на напомнянията на майка ви, предлагам да отговорите на няколко въпроса. Как бихте реагирали вие, като майка, в случай че по-голямото ви дете на 16-17 години в миг на вдъхновение ви обещае пътешестване? Бихте ли го счели просто за прочувствена демонстрация на любовта му към вас тук и в този момент, или бихте сметнали, че към този момент ви е „ длъжно “?
Смятате ли, че всяко предпочитание на майка ви би трябвало безусловно да бъде изпълнено? И че това е ваша, а не нейна отговорност още от тийнейджърските ви години?
Какво бихте посъветвали близка другарка, в случай че тя беше на ваше място, а вие трябваше да ѝ дадете съвет?
Смятате ли, че децата ви са ви длъжни за това, че сте ги родили, хранили, обличали и възпитавали? Ако отговорът е „ не “, тогава с какво вашите връзки с тях се разграничават от тези с майка ви?
Предлагам ви също да извършите едно упражнение за експозиция.
Отделете малко време, когато никой няма да ви безпокои и сте сама в стаята, банята или кухнята. Мислено си представете нормалната сцена, в която майка ви още веднъж ви укорява на масата, само че този път вие реагирате по друг метод. Например, обърнете всичко на смешка, престорете се, че не забелязвате, или просто сменете тематиката, като ѝ предложите „ отплата “ под формата на посещаване в аквапарк или някъде другаде. Конкретният вид зависи от характера на майка ви. Целта е не да се скарате, а да измененията сюжета „ упрек-вина “. Първо го направете вътрешно (може да репетирате пред огледалото), а по-късно и в действителна обстановка.
Желая ви триумф и бъдете добра към себе си! Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ