Масовото убийство на плъхове от 1902-ра: Провалът на идеята и зловещите паралели с COVID-19
В момента държавните управления по целия свят имат един главен проблем – да накарат хората, които се заразят с COVID-19 или имат контакт с болен, да се самоизолират за избран интервал от дни.
Във Англия се подмята едно евентуално решение – държавното управление да заплаща по 500 английски лири на всеки, който има позитивен тест. Целта е ясна – да се поддържат хората, които не биха могли да си разрешат да отсъстват от работа. Разбира се, тази другояче благородна концепция може да се провали за негативно време и да подтиква хората да се заразяват съзнателно с този гибелен вирус.
В Twitter даже към този момент е цялостно с (доста харесвани) постове от вида на „ заразете се и ние ще ви почерпим с PlayStation 5 и почивка “.
Въпреки че по-голямата част от хората не биха постъпили по този метод, това ни дава възможност да се върнем обратно във времето и да разгледаме една сходна концепция, която се проваля с гръм и тропот. А точно – всеобщото ликвидиране на плъхове от 1902-ра.
В началото на 20-и век плъховете са били голям проблем в Ханой, Виетнам. По-конкретно – те са били сериозен проблем отдавна. Сега обаче и колониалните французи ги разпознали като подобен, откакто Александър Йерсин открива бацила, причиняващ бубонната чума, както и ролята, която плъховете и бълхите имат за разпространяването ѝ.
Малко по малко плъховете почнали от време на време да употребяват тоалетните тръби на колонистите (недостъпни за локалното население), с цел да влизат в просторните им имения. Изведнъж гризачите, които кардинално се срещали главно измежду по-бедните региони на Ханой, се трансформирали опасност за елитното общество. Французите не желали да прихванат чумата. Затова те почнали да наемат локални хора и да ги изпращат в усойните и влажни канализации, с цел да убиват евентуалните носители на болестта. В първата седмица на този „ план “ били избити 7985 плъха. Впоследствие обаче техниките явно се подобрили и върхът за най-вече убити гризачи за един ден е 20 114.
Малко по малко станало ясно, че това не въздейства по никакъв метод на популацията от плъхове. Ето защо колониалната администрация взема решение да промени тактиката – т.е. да спре да заплаща на експерти и да прибегне до услугите на дилетанти (досущ като щата Калифорния, който през 1918-а наема деца, с цел да убиват катерици). Властите афишират, че ще дават по 1 цент на всеки, който им донесе опашка от плъх (тъй като преценят, че ще им е прекомерно мъчно да се оправят с всички скотски трупове). На пръв взор схемата работела – администрацията била безусловно зарината от опашки на плъхове. Изглежда обществото избивало всеобщо плъховете. Скоро обаче станало ясно, че животните са си живи и здрави – те просто са останали без опашки. Очевидно по-предприемчивите хора отрязвали опашките на плъховете и ги пускали да се развъждат на воля и надлежно – да основават повече плъхове с опашки.
В края на краищата – вместо да насърчат убиването на плъхове, управляващите подтикват осакатяването им. Още по-лошо – хората стартират да развъждат гризачи, с цел да изкарват пари. Популацията от плъхове доближава невиждани размери и години по-късно в града се появяват първите случаи на бубонната чума, а през 1906-а избухва и огромна зараза.
И по този начин, да се върнем на обстановката с COVID-19. Какво бихме могли да научим от всеобщото ликвидиране на плъхове от предишното? Когато се борим с обещано заболяване, би трябвало да се реализиран характерни цели (в момента те са да си стоим вкъщи, а през 1902-ра – да се избият стотици хиляди плъхове). Много значимо е обаче по какъв начин тъкмо ще се осъществят те. Ако стимулираш хората по неправилния метод, може да установиш, че в действителност караш някои да постъпват по напълно различен (и много лош) метод.
Източник:
