В момент, когато средствата за масова информация в целия свят

В миг, когато средствата за всеобща информация в целия свят са насочили внимание към продължаващата COVID-19 рецесия, " " потърси за коментар един от най-хубавите български пулмолози - проф. Коста Костов.

Оказва ли се така наречен „ стаден имунитет “ фантазия и по какъв начин подлата болест се открива с толкоз разнопосочни признаци? Защо учебните заведения станаха огнища за разпространяване на вируса?

- Проф. Костов, и в България започнахме да записваме наново инфектирани с коронавирусна зараза - на какво се дължат тези случаи. Факт, че са необичайност, само че се оказва, че очевидно човек може да се разболява още веднъж и още веднъж. Защо?

- Това са доста забавни обстоятелства от позиция на изследването на вируса. Първо, повторните заразявания демонстрират, че не при всички преболедували имаме задоволително мощен остатъчен имунитет.

Има оповестени данни, че при част от пациентите, които прекарват по-леко или са безсимптомни, без клинични данни на приблизително тежка или тежка форма на К19, остатъчният хуморален имунитет, обезпечен от антителата в серума, не е висок, изчерпва се бързо, и може да бъде причина за повторни инфекции.

При по-възрастните, равнището на антителата след преболедуване е релативно по-ниско, както е и при по-леко боледуване. Установена е положителна връзка сред тежестта на боледуване и антителата в серума - по-високо при по-тежките случаи.

С течение на времето след боледуване, равнището на антителата при част от пациентите, спада в границите на 3-4-6 месеца. И това предизвика още веднъж имунитета им, който е подложен на нов напън и риск за наново възпаление.

Очаква се, че това ново възпаление ще протече по-леко. Нещата не са въпреки всичко по този начин елементарни. Редица фактори имат значение за тежестта на заболяването и вероятната реакция на организма, изправен пред нова среща с вируса.

Знаем, че с изключение на хуморален имунитет, ние построяваме и клетъчен имунитет по време на зараза и неговата роля е също толкоз значима, колкото и на хуморалния имунитет, показан от антителата. Характеристиките на този клетъчен имунитет, учреден на паметови имунни кафези (лимфоцити и плазмоцити), към момента не са изцяло изяснени и са в развой на изследване.

Има изявления, които потвърждават съществуване на клетъчен имунитет против новия ковид в една трета от изследваната популация, което значи, че доста повече хора са имунни, в сравнение с допускаме и информацията за тях не идва единствено от равнището на вирусните антитела.

Голяма част от популацията минава безсимптомно през инфекцията, не построява задоволително антитела, само че придобива клетъчен имунитет. Не разчитаме единствено на антителата, като единствен фактор за имунитета. С други думи - ние имаме два фронта на имунна отбрана - антитела и кафези.

Ако и двата са „ оборудвани и екипирани “ добре, отбраната ни ще е непробиваема при нова среща с вируса. В едно изследване на английски сътрудници от Кралския лицей (Imperial College), основано върху проучването на остатъчни антитела при към 365 000 англичани, се откри, че антитела имат 6 % от изследваните, само че единствено за три месеца (юни-септември), тази група е спаднала до 4,4%.

Т. е., участниците с доловими равнища на антитела са редуцирани с цели 26,5%. С други думи, 1/4 от проследения контингент, притежател на антитела, бързо е изгубил хуморалната си отбрана.

Преминалите през инфекцията, без значение от носителството на антитела, би трябвало да продължат да съблюдават противоепидемичните ограничения, с цел да не се заразят още веднъж при възможен спад на хуморалния имунитет и многото неясноти по отношение на защитните механизми при наново заразяване.

Единственият метод да имаме цялостната картина на епидемията е да се употребяват всички проби. Успешен надзор на епидемията се реализира с използване на противоепидемични ограничения и редовно тестване, с цел да бъдат открити и изолирани инфектираните и проследени контактните.

- Тогава обаче теорията, че бързо можем да изградим „ стаден имунитет “, в случай че се смесим и се заразим, с цел да не сме застрашени след това от ковид, нещо не звучи правдоподобно, по този начин ли?

- Не одобрявам определението „ стаден имунитет “. Вместо него използвам названията „ групов имунитет “, „ публичен имунитет “ или „ социална отбрана “. През актуалната пандемия придобиването му наподобява сложна задача. Ако се опрем на това, което знаем от епидемиологията, с цел да се реализира „ групов имунитет “, би трябвало да има най-малко 70 % имунно население, а това изисква доста време.

За целия свят, евентуално 3-4 години, с цел да премине инфекцията през към 5,6 милиарда население. Дори и да разполагаме с ваксина, нужни са няколко години, с цел да реализираме тази сакрална граница. За нас българите, които ще разполагаме с ваксина евентуално в средата на идната година, също ще ни е належащо време. Наблюденията за важен спад на антителата при преболедувалите в месеците след възпаление, изясняват и случаите на реинфекция.

Макар и доста редки, тези повторни инфекции провокират полемики измежду специалистите, които разискват разнообразни благоприятни условия за тяхната поява. Една от тях, с потвърдени случаи, е възпаление с друг вирусен вариант - към този момент има такива изявления. При този вид равнището на вирусните антитела в серума е без изключително значение, тъй като нямат предпазен резултат против друг вариант.

Хипотезата, че вирусът се трансформира в организма, мутира, и провокира нова зараза опонира на известното до момента, че SARS-CoV-2 не е доста податлив да мутира или в случай че мутира, то разновидностите не са клинично значими.

Срещат се и още по-парадоксални тези, като тази, че вирусът влиза в интимни взаимоотношения с РНК на клетките на инфектирания и вирусът трансформира структурата си. Ще оставим тези хипотези, до момента в който се трансфорат в потвърдени тези.

Засега ще се съгласим, че има потвърдено регистрирани реинфекции и те подсказват нещо значимо - че опитите да изградим „ публичен имунитет “ интензивно, с занемаряване на противоепидемичните ограничения и демократично държание, без да се пазим взаимно, са неоправдани, тъй като и след инфекцията остават уязвими пациенти, които не могат да разчитат на сигурна имунна отбрана.

Точно тези нови случаи на реихфекцията опровергават концепцията за бързо излизане от епидемията посредством съзнателно „ разкриване “ на популацията против експанзията на вируса. Този опит се оказва неработещ.

- Защо?

- Защото подлагаме освен неинфектираните, само че и тези, които имат към този момент спад на антителата, на непростим риск. Ако им кажем „ Не се пазете, не спазвайте противоепидемичните ограничения, с цел да придобиваме на групов имунитет “, е допустимо те още веднъж да се заразят. Точно това намаляване на антителата във времето може да докара до наново възпаление и не може да подсигуряваме, че това ще се случи по-леко.

По-принцип се счита, че вторичните инфекции са по-леки, само че кой знае? Не може да бъдем сигурни по какъв начин ще се държи COVID-19 при една нова среща и занапред ще научаваме повече за това. Още един мотив против лекомисленото създаване на „ публичен имунитет “ дава едно американско проучване, което показва резултата от противоепидемичните ограничения в Съединени американски щати през интервала от септември 2020 до февруари 2021 година в три вероятни разновидността посредством потребление на прогностичен модел.

Според този модел, в случай че от септември 2020 до февруари 2021 година не се съблюдават безусловно никакви противоепидемични ограничения, при изцяло свободен режим на държание (първи вариант), без обществено разграничаване и без носене на маски, жертвите от епидемията единствено за 6 месеца биха били 1000 000 души. Само за няколко месеца - 1 милион. Нека да се съобразим с коварството на новия ковид.

По-късната среща с вируса дава повече благоприятни условия на обществото да премине по-леко, а на рисковите групи подсигурява по-висок късмет за оцеляване. Лекомислено е да се подлагаме на риск, до момента в който към момента нямаме дейно антивирусно лекуване и ваксина. Този вирус е пробивен като прекрасен анекдот - би трябвало му неподготвена за него аудитория и атрактивен повествовател, с цел да стигне за малко време до доста хора.

Една част от тази аудитория ще го „ не помни “ бързо, само че друга, по-паметлива, ще го „ споделя “ и „ разнася “ дълго.

- А какво демонстрират данните от това изследване при съблюдаване на противоепидемичните ограничения?

- При втория вид, в случай че противоепидемичните ограничения включват обществени ограничавания, само че не изискват носене на лицеви маски, то жертвите от първия вид ще спаднат до 500 000. При третия вид - към рестриктивните ограничения се прибавя и носенето на маски.

В този „ цялостен “ вид, жертвите ще бъдат с още 100 000 по-малко. Тези данни демонстрират напълно безапелационно, че пълнотата на ограниченията е от основно значение за ограничение на жертвите от пандемията. Комплексното съблюдаване на ограничения избавя животи. Американски специалисти настояват, че наложителното носене на маски в Съединени американски щати, въпреки и със забавяне, е избавило към 200 000 американци от възпаление.

Има съществени учредения да се смята, че носенето на маски основава условия за по-леко протичане на инфекцията, обвързвано с приемане на по-ниска инфекциозна доза.

По-ниската инфекциозна доза дава преимущество на инфектирания и повече късмет да не боледува тежко. Това усилва равнището на публичния имунитет и дава повече късмет на всички за по-рядка среща с вирусоносители. В тази връзка, опитите на някои да ни съпоставят със Швеция, която даде над 5000 жертви, е неудобен.

Шведите не опазиха досатъчно възрастните и ги оставиха на произвола на вируса, както в миналото ескимосите са изоставяли беззъбите си възрастни родители. Да загубим над 5000 българи, които биха могли да бъдат избавени, в случай че отложим конфликта с вируса, е безусловно недопустимо. Това биха могли да бъдат и наши близки - майки, татковци, баби, дядовци.

- Отварянето на учебните заведения ли провокира това лавинообразно повишаване броя на инфектираните у нас?

- Вашите читатели би трябвало да бъдат уверени, че учебните заведения са места с потенциал за свръхразпространение на инфекцията. Наблюдаваме пик на новозаразени към месец след отваряне на учебните заведения. Към това се прибавя и отваряне на стадионите за повече аудитория, по-честото задържане в затворени пространства, на фамилиите вкъщи, заради захладняване, по-рядко излизане навън.

Учениците се събират в и отвън учебно заведение, движат дружно, на по-големи групи, посещават молове, заведения. Това сътвори опция за среща на доста повече хора, а събирането на повече от 10-15 души на едно място е рисков фактор. Училището е подобен рисков фактор.

В Израел учебните заведения бяха оповестени за втория по значителност рисков фактор за разпространяването на вирусната зараза. Нарастване на инфекциите измежду учениците се случиха в Германия, в Съединени американски щати се случи същото. Вижте какво стартира да се случва и у нас - занапред ще нараства броят на инфектирани възпитаници и учители.

- Защо следим толкоз друг набор от признаци при ковид? Вече се приказва и за поява на обриви, има случаи единствено със стомашни проблеми, главоболие.

- При моите пациенти следя „ букет от признаци “. Някои от тях се срещат по-рядко (като обривите), само че има и такива, които се срещат при множеството инфектирани. Например, появяването на нараснала телесна температура, всекидневно към 38? - 38.5?, нерядко и по-висока - до 39?

При по-леките амбулаторни форми, температурата по-рядко стига до 38 градуса. Пациентите постоянно се оплакват от изразена физическа уязвимост. Някои споделят, че нямат сили да станат от леглото, с цел да се обслужат. Регистрираме мускулни болки, ставни болки, главоболие. При една част от пациентите има загуба на подушване, загуба на усет или смяна на усетът към познати и обичани храни. Някои оповестяват за чудноват, необикновен усет, за друго благоухание на обичани храни.

Това е резултат от непосредствено ангажиране с вируса на вкусовите рецептори в устната празнина. Диария, гадене, повръщане също са измежду известните спътници на инфекцията, само че при част от пациентите стомашният дискомфорт би трябвало да бъде коментиран и в подтекста на вероятен непряк резултат от лекуването с някои лекарства, като антибиотиците, да вземем за пример.

Кашлица е също от по-често следените признаци, само че се появява една концепция по-късно, при слизане на инфекцията в долните дихателни пътища. Най-често споменаваните два признака в по-тежките случаи са зной и кашлица.

Това, което може да се твърди изрично, че в случай че се приказва за характерни признаци в букета от неспецифични прояви, каквито има и при други вирусни инфекции, то те сигурно са два - загубата на усет и подушване. Тяхното съществуване насочва в най-голяма степен към диагнозата COVID-19. Все по-актуален става така наречен „ нескончаем COVID-19 “, резултат от въздействието на вируса върху организма и провалите върху разнообразни органи и системи.

Част от пациентите не престават да имат известно време остатъчни признаци в границите на 2,3,5,6 месеца, а при някои и малко повече. Средният брой признаци след преболедуване от К19 пневмония е най-малко 5-6, а една не дребна част от пациентите имат и двойно повече признаци.

По време на пандемията изготвих лист със признаци и до този миг съм извел 36 признака, които могат да се срещат както при изострен, по този начин и при „ нескончаем К19 “.