&format=webp)
Учените са все по-оптимистични за края на глобалния недостиг на органи
В съвременен стъклен комплекс в Женева предишния месец стотици учени от целия свят се събраха, с цел да споделят данни, да обсъдят случаи, и да се насладят на удивителен прогрес.
Тяхната работа до неотдавна звучеше като научна фантастика: така наречен ксенотрансплантация - потреблението на скотски органи за заменяне на човешки бъбреци, сърца и черни дробове.
Но до момента в който учените обменяха опит, ставаше все по-ясно, че фантастиката към този момент е действителност, написа The New York Times. Те са на прага на пробив, който може да помогне в решаването на хроничния дефицит на донорски органи във всички страни.
Трансплантациите с органи от генетично модифицирани свине, основани по този начин, че да не провокират отменяне от човешкия организъм, демонстрират все по-обещаващи резултати.
„ Бъдещето към този момент е тук “, споделя доктор Мохамад М. Мохиудин, оттеглящият се президент на Международната асоциация по ксенотрансплантация, пред NYT.
Двама души - мъж от Съединени американски щати и жена от Китай, и двамата в 60-те си години - са оживели повече от шест месеца с бъбреци от генетично модифицирани свине (органите след това са били отстранени и пациентите са върнати на диализа).
В Съединени американски щати към този момент стартират няколко клинични изпитвания. Първият участник в изследване на United Therapeutics преди малко е получил бъбрек от прасе с 10 генни модификации.
Друга компания - eGenesis - ще стартира следващата година проби с бъбреци от свине, подложени на 69 генни редакции, както и опити с черни дробове, употребявани отвън тялото за пациенти с хронични болести. Компанията възнамерява и трансплантации на свински сърца при новородени с тежки вродени недостатъци.
В Китай, където над един милион души страдат от бъбречна непълнота, се строи най-голямото в света оборудване за развъждане на хиляди генетично модифицирани свине за трансплантации.
Научни пробиви и опасения
Въпреки големия прогрес, остават съществени спънки. Прасешките бъбреци не действат толкоз добре при хора, колкото се очакваше. А въпреки животните да се отглеждат в стерилна среда и да се тестват преди изваждане на органите, вирусни следи са били открити най-малко два пъти в трансплантирани органи.
На конференцията е оголен нов случай - РНК от свински вирус е засечена в телесни течности на пациент, получил бъбрек от прасе в болничното заведение NYU Langone Health.
Вирусът, наименуван атипичен свински пестивирус (APPV), не предизвиква заболявания при хора, само че откритието въпреки всичко повдига паника.
Учените акцентират, че новите метагеномни проби могат да засичат всяка диря от нечовешка ДНК, освен съответни вируси, и по този начин да покачат сигурността на трансплантациите.
Недостигът на органи е световен проблем. По данни на СЗО, бъбречните болести към този момент са деветата водеща причина за гибел в света и се чака до 2040 година да се изкачат до пето място.
В богатите страни диализата поддържа живота на пациентите, само че в бедните, това постоянно е еднакво на смъртна присъда. Годишно в света се правят към 170 000 трансплантации, едвам 10% от нужните.
В доста страни обаче културни и религиозни табута възпират донорството. В Япония, да вземем за пример, убеждението, че тялото би трябвало да остане непокътнато след гибелта, води до сериозен дефицит на органи - към 300 000 души чакат бъбрек, а някои чакат по 15 години.
Въпреки страховете от инфекции и етични разногласия, учените са уверени, че ксенотрансплантацията е на ръба на пробива. Те съпоставят момента с 1983 година, когато въвеждането на циклоспорин промени вечно човешките трансплантации.
„ Вече доказахме, че органите от свине могат да действат при хора “, споделя доктор Дейвид Купър от Харвард.
„ Предстои нова вълна от трансплантации - и с всяка последваща резултатите ще стават все по-добри. “
Но зад този теоретичен възторг стои и едно предизвестие, че в случай че в миналото вирус от прасе успее да прескочи междувидовата преграда, човечеството може да се изправи пред нова пандемия, родена от орган.
Тяхната работа до неотдавна звучеше като научна фантастика: така наречен ксенотрансплантация - потреблението на скотски органи за заменяне на човешки бъбреци, сърца и черни дробове.
Но до момента в който учените обменяха опит, ставаше все по-ясно, че фантастиката към този момент е действителност, написа The New York Times. Те са на прага на пробив, който може да помогне в решаването на хроничния дефицит на донорски органи във всички страни.
Трансплантациите с органи от генетично модифицирани свине, основани по този начин, че да не провокират отменяне от човешкия организъм, демонстрират все по-обещаващи резултати.
„ Бъдещето към този момент е тук “, споделя доктор Мохамад М. Мохиудин, оттеглящият се президент на Международната асоциация по ксенотрансплантация, пред NYT.
Двама души - мъж от Съединени американски щати и жена от Китай, и двамата в 60-те си години - са оживели повече от шест месеца с бъбреци от генетично модифицирани свине (органите след това са били отстранени и пациентите са върнати на диализа).
В Съединени американски щати към този момент стартират няколко клинични изпитвания. Първият участник в изследване на United Therapeutics преди малко е получил бъбрек от прасе с 10 генни модификации.
Друга компания - eGenesis - ще стартира следващата година проби с бъбреци от свине, подложени на 69 генни редакции, както и опити с черни дробове, употребявани отвън тялото за пациенти с хронични болести. Компанията възнамерява и трансплантации на свински сърца при новородени с тежки вродени недостатъци.
В Китай, където над един милион души страдат от бъбречна непълнота, се строи най-голямото в света оборудване за развъждане на хиляди генетично модифицирани свине за трансплантации.
Научни пробиви и опасения
Въпреки големия прогрес, остават съществени спънки. Прасешките бъбреци не действат толкоз добре при хора, колкото се очакваше. А въпреки животните да се отглеждат в стерилна среда и да се тестват преди изваждане на органите, вирусни следи са били открити най-малко два пъти в трансплантирани органи.
На конференцията е оголен нов случай - РНК от свински вирус е засечена в телесни течности на пациент, получил бъбрек от прасе в болничното заведение NYU Langone Health.
Вирусът, наименуван атипичен свински пестивирус (APPV), не предизвиква заболявания при хора, само че откритието въпреки всичко повдига паника.
Учените акцентират, че новите метагеномни проби могат да засичат всяка диря от нечовешка ДНК, освен съответни вируси, и по този начин да покачат сигурността на трансплантациите.
Недостигът на органи е световен проблем. По данни на СЗО, бъбречните болести към този момент са деветата водеща причина за гибел в света и се чака до 2040 година да се изкачат до пето място.
В богатите страни диализата поддържа живота на пациентите, само че в бедните, това постоянно е еднакво на смъртна присъда. Годишно в света се правят към 170 000 трансплантации, едвам 10% от нужните.
В доста страни обаче културни и религиозни табута възпират донорството. В Япония, да вземем за пример, убеждението, че тялото би трябвало да остане непокътнато след гибелта, води до сериозен дефицит на органи - към 300 000 души чакат бъбрек, а някои чакат по 15 години.
Въпреки страховете от инфекции и етични разногласия, учените са уверени, че ксенотрансплантацията е на ръба на пробива. Те съпоставят момента с 1983 година, когато въвеждането на циклоспорин промени вечно човешките трансплантации.
„ Вече доказахме, че органите от свине могат да действат при хора “, споделя доктор Дейвид Купър от Харвард.
„ Предстои нова вълна от трансплантации - и с всяка последваща резултатите ще стават все по-добри. “
Но зад този теоретичен възторг стои и едно предизвестие, че в случай че в миналото вирус от прасе успее да прескочи междувидовата преграда, човечеството може да се изправи пред нова пандемия, родена от орган.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ