Тези, които редовно работят над 11 часа всеки ден, имат увеличени мозъчни области
В доста страни по света прекалено дългите работни дни са част от всекидневието, изключително в бранша на опазването на здравето. Многобройни изследвания демонстрират, че тези, които непрекъснато работят изключително, заплашват здравето си в дълготраен проект.
Какво се случва в мозъка, когато хората работят повече от 52 часа седмично? Този значим орган в нашето тяло може даже очевидно да се промени при непрекъснат стрес, изключително при здравните служащи. Това е открито след разбор на ЯМР-сканирания на 110 чиновници в бранша.
Данните са обработени от университета Чунг Анг в Сеул и сочат, че тези, които постоянно работят над 11 часа всеки ден, имат увеличени мозъчни области – и по-специално виновните за прочувствената регулация и изпълнителните функционалности като обмисляне и взимане на решения.
Това е изключително явно в gyrus frontalis medius, област във фронталния лоб, която е с към 19% по-голяма при хората, работещи години наред по доста часове над естественото, в сравнение с при останалите.
Така наречената инсуларна кора и областите на темпоралната кора също демонстрират по-големи размери при разбора. Такива области вземат участие в обработката на страстите, контрола на импулсите и гъвкавата акомодация към нови обстановки. Това значи, че мозъкът се приспособява към нарасналите условия – сравнимо с мускул, който пораства под стрес
Тези промени обаче могат да бъдат и ранен симптом на претоварване.
Хроничният стрес е обвързван с понижаване на когнитивните качества и нараснал риск от психологични болести в дълготраен проект. Установен е нараснал риск от инсулт и инфаркт през 2015 година измежду хора, които постоянно работят повече от 55 часа седмично. Депресията, тревожните разстройства и проблемите със съня също се срещат доста по-често при хронична изтощеност. Новото в този момент е, че структурната смяна в мозъка става забележима.
Тези резултати повдигат значими въпроси – да вземем за пример дали въздействието върху здравето от изключителния труд може да се отрази и на мозъка. И дали законовите ограничавания на работното време са задоволително ефикасни. В тази връзка като предварителна защита специалистите предлагат да се вършат съзнателни почивки. Много работещи хора навлизат в омагьосания кръг: има от ден на ден и повече неща за извършване в службата и изключителният труд се натрупва. Тези, които не могат да намерят добър баланс сред работа и персонален живот и непрекъснато са претрупани, освен вредят на цялостното си благоденствие, а и на здравето на мозъка си.
Целта на здравословния баланс сред работа и персонален живот е да имате задоволително време и сила, с цел да бъдете задоволени както професионално, по този начин и персонално. В изследването, направено от университета в Сеул, претрупаните с работа лица са посочили промени в мозъчните райони, виновни за планирането, концентрацията, работната памет и прочувствения надзор с една пета спрямо хората, работили в естествен темп.
Този повишен размер на част от мозъка обаче не е от изгода на функционалността, а в противен случай. Какво значат тези промени, откривателите към момента не са изцяло сигурни. Те обаче подозират, че това са невробиологични акомодации към продължителен стрес на работа.
Увеличението на размера може да изясни за какво претрупаните хора са по-склонни да страдат от проблеми с концентрацията затруднения при взимане на решения и психически стрес като меланхолия и тревога.
Тези резултати демонстрират, че дългото работно време може да провокира невроадаптивни промени, които могат да повлияят на когнитивното и прочувственото здраве, безапелационни са откривателите. Те приканват преумората на работното място да бъде приета като сериозен проблем за здравето на мозъка и да му се противодейства с ограничения за сигурност на труда.
Данните акцентират какъв брой значим е положителният баланс сред работа и персонален живот за нашето психологично здраве. Само когато работата и персоналният живот са в уместно съответствие, можем да останем здрави и продуктивни в дълготраен проект. Оптималният баланс варира от човек на човек. Докато някои хора се нуждаят от повече време за семейство или занимания, други може да ценят повече професионалното развиване.
Изключително значимо е да намерите път, който дава отговор на вашите потребности и условия. Гъвкави модели като работа от у дома или на ненапълно работно време могат да бъдат потребни в това отношение.
Съзнателното време за отмора, по време на което в действителност да се изключвате от всичко, обвързвано със служебните задължения, също е значимо за здравословния баланс. Компаниите също могат да се възползват от това: доволните, добре уравновесени чиновници са очевидно по-продуктивни и по-малко склонни да се разболяват.
Здравословният баланс сред работа и персонален живот не е разкош, а нужда за нашето здраве. Това би трябвало да бъде главен приоритет както за чиновниците, по този начин и за работодателите. Само тези, които балансират работата и персоналния си живот, могат да останат продуктивни в дълготраен проект и да се погрижат за здравето на мозъка си.
Източик: zdrave.to
Какво се случва в мозъка, когато хората работят повече от 52 часа седмично? Този значим орган в нашето тяло може даже очевидно да се промени при непрекъснат стрес, изключително при здравните служащи. Това е открито след разбор на ЯМР-сканирания на 110 чиновници в бранша.
Данните са обработени от университета Чунг Анг в Сеул и сочат, че тези, които постоянно работят над 11 часа всеки ден, имат увеличени мозъчни области – и по-специално виновните за прочувствената регулация и изпълнителните функционалности като обмисляне и взимане на решения.
Това е изключително явно в gyrus frontalis medius, област във фронталния лоб, която е с към 19% по-голяма при хората, работещи години наред по доста часове над естественото, в сравнение с при останалите.
Така наречената инсуларна кора и областите на темпоралната кора също демонстрират по-големи размери при разбора. Такива области вземат участие в обработката на страстите, контрола на импулсите и гъвкавата акомодация към нови обстановки. Това значи, че мозъкът се приспособява към нарасналите условия – сравнимо с мускул, който пораства под стрес
Тези промени обаче могат да бъдат и ранен симптом на претоварване.
Хроничният стрес е обвързван с понижаване на когнитивните качества и нараснал риск от психологични болести в дълготраен проект. Установен е нараснал риск от инсулт и инфаркт през 2015 година измежду хора, които постоянно работят повече от 55 часа седмично. Депресията, тревожните разстройства и проблемите със съня също се срещат доста по-често при хронична изтощеност. Новото в този момент е, че структурната смяна в мозъка става забележима.
Тези резултати повдигат значими въпроси – да вземем за пример дали въздействието върху здравето от изключителния труд може да се отрази и на мозъка. И дали законовите ограничавания на работното време са задоволително ефикасни. В тази връзка като предварителна защита специалистите предлагат да се вършат съзнателни почивки. Много работещи хора навлизат в омагьосания кръг: има от ден на ден и повече неща за извършване в службата и изключителният труд се натрупва. Тези, които не могат да намерят добър баланс сред работа и персонален живот и непрекъснато са претрупани, освен вредят на цялостното си благоденствие, а и на здравето на мозъка си.
Целта на здравословния баланс сред работа и персонален живот е да имате задоволително време и сила, с цел да бъдете задоволени както професионално, по този начин и персонално. В изследването, направено от университета в Сеул, претрупаните с работа лица са посочили промени в мозъчните райони, виновни за планирането, концентрацията, работната памет и прочувствения надзор с една пета спрямо хората, работили в естествен темп.
Този повишен размер на част от мозъка обаче не е от изгода на функционалността, а в противен случай. Какво значат тези промени, откривателите към момента не са изцяло сигурни. Те обаче подозират, че това са невробиологични акомодации към продължителен стрес на работа.
Увеличението на размера може да изясни за какво претрупаните хора са по-склонни да страдат от проблеми с концентрацията затруднения при взимане на решения и психически стрес като меланхолия и тревога.
Тези резултати демонстрират, че дългото работно време може да провокира невроадаптивни промени, които могат да повлияят на когнитивното и прочувственото здраве, безапелационни са откривателите. Те приканват преумората на работното място да бъде приета като сериозен проблем за здравето на мозъка и да му се противодейства с ограничения за сигурност на труда.
Данните акцентират какъв брой значим е положителният баланс сред работа и персонален живот за нашето психологично здраве. Само когато работата и персоналният живот са в уместно съответствие, можем да останем здрави и продуктивни в дълготраен проект. Оптималният баланс варира от човек на човек. Докато някои хора се нуждаят от повече време за семейство или занимания, други може да ценят повече професионалното развиване.
Изключително значимо е да намерите път, който дава отговор на вашите потребности и условия. Гъвкави модели като работа от у дома или на ненапълно работно време могат да бъдат потребни в това отношение.
Съзнателното време за отмора, по време на което в действителност да се изключвате от всичко, обвързвано със служебните задължения, също е значимо за здравословния баланс. Компаниите също могат да се възползват от това: доволните, добре уравновесени чиновници са очевидно по-продуктивни и по-малко склонни да се разболяват.
Здравословният баланс сред работа и персонален живот не е разкош, а нужда за нашето здраве. Това би трябвало да бъде главен приоритет както за чиновниците, по този начин и за работодателите. Само тези, които балансират работата и персоналния си живот, могат да останат продуктивни в дълготраен проект и да се погрижат за здравето на мозъка си.
Източик: zdrave.to
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ