Проф. д-р Огнян Хаджийски, дмн, е утвърден български специалист по

Проф. доктор Огнян Хаджийски, дмн, е одобрен български експерт по пластична и възстановителна хирургия, шеф на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ " Медика Русе “ и учител в Русенски университет. Той е измежду двамата лекари, които утвърждават пластичната хирургия в България като независима компетентност. Има основна роля в изработването на програмата за образование, медицинските стандарти и клиничните пътеки по пластична хирургия. Над 15 години е ръководител на изпитната комисия за компетентност по пластична хирургия. По-голяма част от професионалната му кариера е обвързвана с Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ " Пирогов “. Членува в над 14 национални, европейски и международни професионални организации. Автор е на повече от 350 научни изявления у нас и в чужбина и дълги години е народен съветник по изгаряния. През 2020 година е отличен от Българския лекарски съюз с премията " Лекар на годината “ за дългогодишна активност и деен принос в развиването на специалността.

Проф. Хаджийски, зима е, има ли действителен риск от измръзване?

Когато приказваме за измръзване, множеството хора считат, че то се случва единствено при доста ниски температури. Това е по едно и също време правилно и погрешно. Истината е, че измръзване може да настъпи и при нула градуса, а в други случаи – да не се получи даже при минус 15–20. Температурата е главен, само че не и единствен фактор.

Дори при 5–10 градуса могат да се следят измръзвания. Исторически образец за това е походът на Наполеон в Русия, където при позитивни температури е имало всеобщи случаи на измръзване. Освен външните условия, значение има и душeвността на индивида.

До каква степен душeвността въздейства?

Факторите, които " отварят вратата “ за измръзване, са сложни. Когато приказваме за въздействието на ниската температура, би трябвало да разграничим две съществени прояви.

Първата са локалните провали – същинското измръзване, което визира обособени елементи на тялото, както обичам да споделям, ситуирани надалеч от сърцето – ходила, пръсти на ръцете, китки, нос, уши, устни.

Втората е общото изстудяване на организма, така наречен хипотермия, при което телесната температура спада. Възможна е и композиция сред измръзване и хипотермия, въпреки че по-често се срещат единствено местни провали.

Основните фактори, които водят до измръзване, са: ниската температура, неуместните или тесни облекла и обувки, вятърът, влагата, недохранването и психотравмата. Не е наложително всички да са налице – от време на време комбинацията от два-три е изцяло задоволителна, с цел да настъпи конгелация, т.е. измръзване.

Какво съставлява измръзването като здравно положение?

Подобно на изгарянията, измръзването (лат. - конгелация) има разнообразни степени. При първа степен се следи леко зачервяване, сърбеж и оток – най-често по пръстите на ръцете и краката, петите и по-рядко по лицето. Кожата може да загуби сензитивност към топлота и мраз за малко време. При втора степен се образуват мехури, изпълнени с мътна, постоянно кръвниста течност. След премахване на повърхностния пласт се вижда тъкан с тъмновиолетов, " патладжанен “ цвят. Третата степен е най-тежката – при нея измръзването визира тъканите в дълбочина. Мехурите се разпукват, а под тях се появява тъмна тъкан, която последователно умира – настава некроза.

При общото изстудяване, когато телесната температура спадне доста под естествените 36–37 градуса, пациентът става разтревожен, по-късно захласнат, стартира да се дезориентира, губи схващане. При температури към и под 22–23 градуса, измерени ректално със специфичен термометър, положението към този момент е животозастрашаващо.

При какви условия най-често се стига до хипотермия?

Факторите са сходни с тези при измръзване – ниски температури, неуместно облекло, мощен вятър, влага, нескончаем престой на открито, недохранване. Но най-важният отключващ фактор за студовата контузия е алкохолът.

Как реагира организмът при композиция от мраз и алкохол?

Комбинацията от мраз и алкохол е извънредно рискова, защото алкохолът уголемява кръвоносните съдове, ускорявайки загубата на телесна топлота и покачва риска от хипотермия. Човек получава лъжливо възприятие за топлота, не усеща действителната заплаха и може да заспи. Ако се разсъни, постоянно към този момент е в болница. В други случаи остава на открито цяла нощ. Нерядко такива хора пълзят, падат, получават контузии по ходилата, коленете, дланите, от време на време и по главата.

Все отново, при общо изстудяване до към 22–23 градуса телесна температура пациентът има късмет да бъде избавен, в случай че лекуването стартира в точния момент.

Как се лекуват измръзванията и хипотермията?

Лечението наложително е болнично. Започва със стопляне, събаряне на мокрите и стягащи облекла и обувки, реанимационни грижи и последователно повишение на телесната температура.

Разпространеното разбиране, че измръзналите елементи би трябвало да се разтриват със сняг, е освен неправилно, само че и рисково. Снежинките предизвикват микроскопични пострадвания на повредените тъкани, които са с намалена сензитивност, а това основава причина за инфекции. Разтриване може да се прави, само че не със сняг.

Лечението на общото изстудяване главно е реанимационно – следено стопляне, венозни вливания, лекуване на алкохолната интоксикация.

Локалните провали се третират като рани – при нужда с антибиотична терапия. При увреждане в дълбочина е доста значимо да не се бърза с ампутацията. Трябва деликатно да се реши до каква степен тъканите са наранени. Всеки сантиметър избавен крак е значим. Понякога под привидно тежко измръзване има жизнеспособни структури. Обикновено, в случай че измръзването е надълбоко, в границите на месец–месец и половина се оформят ясни граници на некрозата. При измръзване ампутациите постоянно са атипични и не следват общоприетите ортопедични правила, като от време на време се постановат комплицирани пластики.

Дали ще останат белези, зависи от степента и площта на измръзването. Измръзването наподобява локално, само че страда целият организъм. Дълго време по-късно остават студови недоволства.

Какво е мястото на хипербарната оксигенация в лекуването на измръзванията?

Хипербарната оксигенация е одобрен, въпреки и по-слабо публикуван способ у нас за лекуване на измръзвания. Причината е, че барокамерите не са необятно налични, тъй като са скъпи.

За резултата от хипербарната оксигенация ще дам образец от практиката си. По време на експедицията на Христо Проданов на Еверест няколко алпинисти от екипа бяха признати в Клиниката по изгаряния в " Пирогов “ с тежки измръзвания на ръцете и ходилата. По това време ние нямахме барокамера, само че Военномедицинска академия разполагаше с такава и част от пациентите бяха лекувани там. Един от тях – Методи Савов – имаше тежки провали на двете пети. Лечението с барокамера продължи дълго, само че резултатът беше безапелационен: с помощта на хипербарната оксигенация и работата на екипа крайниците му бяха избавени.

Този способ подтиква кръвоснабдяването и регенерацията на тъканите. Хипербарната оксигенация има място при доста болести и положения, в това число и при измръзвания. Радвам се, че управлението на Медика влага в такава инсталация. Това е съвременно и вярно решение, което уголемява опциите за лекуване.

Имате ли сега пациенти с измръзвания?

Да, имаме няколко случая – главно битови измръзвания. Обикновено това са хора с невисок обществен статус, най-често със засягане на долните крака и китките. Имаме и пациентка, която след изгаряне на ръцете е излязла на открито и ги е потопила в снега, което е утежнило контузията и е довело до зараза.

Какво бихте предложили на хората?

Подготовка – както за планината, по този начин и за зимата в града. Топли и комфортни облекла, подобаващи обувки, а когато излизат в планината към специфичната и топла екипировка би трябвало да прибавят очила и термос с топла напитка – не с алкохол, наблягам. При практикуване на спортове като каране на ски е значимо да се съблюдават пистите и да не се надценяват опциите. По-добре е да се пазим, в сравнение с да се лекуваме.