Инициаторът на доизграждането на храм Св. св. Йоаким и Анна“

Инициаторът на доизграждането на храм „ Св. св. Йоаким и Анна “ в Долно Драглище споделя за силата на идеите, доброволчеството и цената на триумфа

Само преди дни православният храм „ Св. св. Йоаким и Анна “ в село Долно Драглище отвори порти след години на очакване. Зад възраждането му стои Яница Домусчиева – инженер, управител на интернационалните планове, майка на две деца и ръководител на съдружие „ Св. св. Йоаким и Анна “. През последните три години тя трансформира една фамилна фантазия в социална идея, която сплоти стотици донори, доброволци и другари на храма. За напъните си получава оценката Bright Awards 2025 в категория „ Кауза “. В диалог за нашата медия тя споделя за пътя към реализирането на задачата, за цената на триумфа и за вярата, която трансформира хората.
– Коя е Яница Домусчиева отвън публичните дела?
– Преди всичко съм майка, брачна половинка и човек, който обича провокациите. В професионалния си път съм натрупала дълготраен опит в ръководството на планове, само че имам вяра, че най-важните планове са тези, които оставят диря в живота на хората. Не се опасявам да бленувам самоуверено, тъй като знам, че всяка фантазия се сбъдва с доста труд, неизменност и религия.
– Каква роля играят фамилията и родът във Вашия живот?
– Те са моят корен и моята най-голяма мощ. Родният дом ме научи на усърдие, почитание към хората и в никакъв случай да не не помня от кое място съм тръгнала. Именно тези полезности ме водят и през днешния ден.
– Как стартира идеята за построяването на храм „ Св. св. Йоаким и Анна “?
– Всичко стартира преди години, когато татко ми сложи основите на храма. За страдание градежът остана незавършен и с времето стартира да се разрушава. Преди три години взех решение, че повече не можем да чакаме. Създадохме съдружие, започнахме благотворителни акции, концерти, базари и последователно идеята притегли от ден на ден хора. Най-голямото благополучие беше, че храмът към този момент не беше наша фамилна фантазия, а идея на стотици хора.
– Колко мъчно е да се посветиш на социална идея?
– Изключително мъчно. Малцина виждат какво стои зад всяка благотворителна самодейност – месеци подготовка, срещи, организация, реклама, логистика. Имаше интервали, в които съвсем всеки уикенд пътувахме сред София и Разлог, с цел да следим строителството и да организираме идната акция. Това време неизбежно беше за сметка на фамилията ми.
– Кой беше Вашата най-голяма опора?
– Без никакво съмнение – моят брачен партньор. През всичките тези години не чух нито една дума на неодобрение. Той беше до мен във всяка самодейност – носеше кашони, продаваше на благотворителни базари, помагаше финансово и организационно. Домът ни се беше трансформирал в дребна работилница за благотворителни произведения. Ако би трябвало да посоча най-големия донор за този храм, това е моето семейство, тъй като подари най-ценното – времето си.
– Какво почувствахте, когато храмът беше осветлен?
– Огромно задоволство. В началото мечтаехме само да успеем да довършим храма, с цел да бъде осветлен почтено. Благодарение на всички хора надминахме упованията си – успяхме да стартираме и огромна част от изографисването още преди освещаването. Това беше доста повече от строителен триумф – беше доказателство какво могат хората, когато се обединят.
– Кое беше най-силното прекарване по време на тази задача?
– Последните седмици преди освещаването. Всеки ден идваха нови доброволци. Видях хора, които оставяха специалностите си и се превръщаха в озеленители, бояджии, дърводелци, електротехници – каквото беше належащо. Видях възрастни дами, които чистеха двора макар болежките си, младежи, които украсяваха храма, и хора на управителни позиции, които косяха трева и носеха тежки материали. Това беше същинското знамение – силата на общността.
– Какво значи за Вас доверието на хората?
– То беше най-голямата ми мотивация. Когато хората повярваха в мен и започнаха да поддържат идеята, почувствах голяма отговорност да не ги отчайвам. Вече не строяхме просто една постройка – изграждахме нравствен дом за всички.
– На кого желаете да благодарите?
– На всеки един донор, доброволец и другар на храма. Благодаря на хората, които помогнаха със средства, с труд, с време или с умения. Благодаря и на всички, които останаха зад кулисите, само че направиха вероятен този триумф. Храмът е издигнат от камък и дърво, само че същинските му основи са добротата и доверието сред хората.
– След освещаването задачата завърши ли?
– Напротив. Сега стартира същинският живот на храма. Иска ми се той да стане място, което притегля млади фамилии, деца и поклонници. Вярвам, че има още доста какво да създадем, с цел да бъде жив нравствен център. Ако мога да оказа помощ с хрумвания, труд и нови начинания, ще го върша със същото предпочитание.
– Вярвате ли в Бог и каква е Вашата най-съкровена молитва?
– Всеки ден се апелирам Бог да ми дава здраве, мъдрост и сили да ходя по верния път. Моля се да пази фамилията ми и хората, които обичам. Това е най-важното за мен.