Безсмъртието, елексир на живота и храната на боговете
В доста разкази от митологиите и религиите на другите цивилизации, се споделя, че боговете са безсмъртни или живеят хиляди години. Това обаче, което не се среща постоянно в религиозните текстове е, че тяхното величие или хилядолетен живот е обвързван по някакъв метод с приемането на съответен тип храна или питиета, която единствено боговете могат да ядат. От тях се изисквало да ядат тази храна постоянно, с цел да поддържат своето величие и мощ. В други източници пък може да се срещнем, че и елементарните простосмъртни могат да станат богове, в случай че и те одобряват същата храна. Тази публикация е отдадена точно на някои разнообразни легенди към по този начин нареченият „ Елексир на живота “.
Най-близката и може би най-позната за нас митологие е тази на античните гърци. В поемата на Омир „ Одисея “ се споделя, че амброзията е храната на боговете, а нектарът тяхната напитка. Преди „ откриването “ на амброзията и нектара боговете се хранели като „ подушвали “ мъртвите си врагове. С това се считало, че те изпиват силата от душите на мъртвите.
В античните легенди на гърците се счита че амброзията идва от рогата на вълшебната коза Амалтея, която е приемната майка на Зевс. Рогата на Амалтея давали безкрайно количество амброзия, само че също така можели да дават и всевъзможен различен тип храна. Според легендата бели гълъби обгърнати в светлина, които можели да летат доста бързо вземали нектар и го носели на още невръстния Зевс.
Друг роман обвързван с амброзията е легендата за Ахил. Когато се родил полубогът, целият бил намазан с амброзия от своята майка, като се изключи едната си пета, за която тя го е държала. Така това място станало неговата уязвимост и разрешило на Парис да изстреля смъртоносната стрела ръководена от самия Аполон, която улучила Ахил точно в незащитената му пета.
Смятало се, че амброзията се употребила от боговете за лечение на заболявания и за изтриване на белези върху тялото. Ако мъртвите били намазвани с амброзия, телата им не се разлагали и оставали вечно по този начин, като че ли умрелите са живи. Амброзията можело да се откри в безкрайно количество в градината на Хесперидите. Хесперидите са нимфи, които живеели в тази градина, която се намирала в най-западната част на света. Те били дъщери на титана Атлант и нимфата Хесперида. Според другите източници те били три, четири или седем, като множеството от тях обаче сочат, че те били три. Именно от тази тяхна градина амброзията е пренесена при Зевс.
За храна даваща бъзсмъртие може да прочетем още и в Библията, където, има удивително подобие сред древногръцката градина на Хесперидите и Едемската градина, където спорд Стария Завет на индивида било неразрешено да яде от плодовете на Дървото на живота.
Когато Адам и Ева обаче ядат неразрешения плод от Дървото на знанието те биват изгонени от Рая. И рече Господ Бог: „ Ето, Адам стана като един от нас да познава положителното и злото; и в този момент, с цел да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее постоянно “ Битие 3:22.
Сега насочвайки взор към зороастрийската и ведическата митологии можем да забележим, че в тях се загатва за напитка известна като Сома или Хаома – елексир на живота. Този елексир на живота бил приготвян посредством добиване на соковета от дървета, които не са известни в днешно време. Пиенето на Сома или Хаома давало величие на този, който ги пиел. В книгата Ригведа се споделя, че Идра, лидерът на Девите и господ Агни, който бил висшият господ на огъня пиели големи количества от тази напитка даваща величие.
Ако разгледаме легендите за Тот и Хермес от египетската митология може да намерим, че те приемали „ бели капки “ наричани още „ течно злато “, което им осигурявало величие.
В шумерските текстове се приказва за различен елексир на живота – млякото на Нинхурсаг, едно от седемте велики божества на Шумер. Нинхурсаг е богиня на земята и плодородието, която имала облика на крава (по прилика с вълшебната коза Амалтея от древногръцката митология). Боговете и царете на античния Шумер пиели от това мляко с цел да придобиели мощ и величие.
Друг образец можем да срещнем в епоса на Гилгамеш. Там се приказва за трънливо растение което можело да се откри на дъното на океана. То можело да направи вечен всекиго, само че се пазело в загадка от боговете.
В индуистката вяра боговете пиели мляко наречено Амрита, което им давало величие.
В китайската митология имаме „ Прасковите на безсмъртието “, като храна одобрявана за придобиване на величие. Яденето й подсигурило безконечното битие на боговете. Според мита, в случай че човек се хранел с тази храна, също придобивал величие.
Търсенето на Елексира на живота е може би най-върховното търсене. В средновековието знаем, че алхимиците, които търсят философския камък, за който се счита, че е нужен за основаване на елексир на безсмъртието, както и за превръщането на оловото в злато. Бернар тревисан, алхимик от XV в. споделя, че стартирането на философския камък в жива вода би основало Елексира на живота.
Нектар, Амброзия, Дървото на живота, Амрита, Прасковите на безсмъртието, Сома или Хаома, дали всички тези разновидности на храни и питиета даващи величие на този, които ги опита са плод на въбрашението? Или пък, сходно на доста други легенди и митове има някакъв детайл на истина? Възможно ли е безсмъртието или дълголетието в действителност да бъде реализирано посредством потреблението на един тип „ специфична “ храна, която постоянно да е била непокътната за боговете или богоизбраните? Може би търсенето на „ Елексира на живота “ някой ден да бъде увенчано с триумф.
Инфо: Ancient Origins
Други любопитни обстоятелства свързани с тематиката може да намерите тук.
