Кухата Земя и подземните цивилизации
В безчет предания, легенди и митове на народите по света се приказва за подземни градове и подземни цивилизации, за обширна мрежа от свързани тунели по цялата планета.
Митовете за кухата Земя свидетелстват за тези подземни портали. Спомнете си загадъчните истории за тунели и галерии в пещерите в Куева де лос Тайос в Еквадор или разказите за входове в подземни светове, ситуирани в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и даже под Сфинкса в Гиза.
Кухата Земя и експедицията в Арктика
Теорията за кухата Земя твърди, че Земята се явява куха планета, а входовете към подземния свят са разпръснати по цялата ѝ повърхнина, в това число към двата полюса. Тази доктрина била известна от антични времена и учените, по-конкретно Едмънд Халей, я защитавали през цялата история.
От 1818 година американецът Джон Клийвс Симс буйно отстоявал тази доктрина. По думите му навътре в нашата планета се намира под земята свят, осветлен от малко слънце, там има планини, гори и езера. Симс провел национална акция за събиране на средства, нужни за експедиция в Арктика за търсенето на вход към подземния свят.
Той даже се обърнал към Американския Конгрес с желанието да получи помощ от държавното управление. За жал умрял преди държавното управление да задели средства.
Експедиция на Северния полюс е проведена през 1838 година, въпреки че задачите ѝ не били толкоз алтруистични. Всъщност държавното управление желало да изследва региона, защото това била още незавоювана от света територия, както и Южният полюс.
Експедицията под управлението на Чарлз Уилкс траяла четири години и изследвала обширни територии от Арктика, само че не били открити никакви признаци за входове подземен.
И въпреки всичко концепцията на Симс останала в мозъците на някои писатели, които обичат търсенето и се стремят да въплъщават нереалистични фантазии. По подобен метод Едгар Алън По, Жул Верн и Хауърд Лъвкрафт са отдали дължимото на теорията за кухата Земя.
През ХХ век също имало такива, които се опитвали да получат достъп до този загадъчен свят под земната кора. Например някои от нацистките водачи, фенове на античните легенди и окултисти в Германия показали необикновен интерес към тази доктрина.
История на теорията на кухата Земя
Едмънд Халей (1656–1742), британски академик, който разкрил и изучавал кометата, носеща неговото име, евентуално е бил първият, издигнал научна догадка за кухата Земя. След серия наблюдения на магнитното поле на Земята Халей стигнал до извода, че следените аномалии могат да бъдат обяснени единствено с това, че Земята се състои от две сфери – външна твърда и вътрешна куха, като всяка от тях има своя магнитна ос.
По-късно американският академик Сайръс Тийд декларирал, че математически е невероятно да се разграничи дали се намираме вътре или отвън рамките на сферата. По подобен метод е допустимо ние да живеем навътре в куха Вселена. В центъра са Слънцето с планетите и звезди, които са ярки единствено за нас, защото слънчевата светлина се отразява от повърхността на огънатата Земя.
Тази земя била наречена Кореш – на негово име в превод от иврит. Тийд даже основал черква и нейните последователи интензивно защитавали тази концепция най-малко до 1982 година.
В зората на ХХ век учените Уилям Рийд и Маршъл Гарднър търсили доказателства за съществуването на подземния свят. Те привеждат един от най-любопитните обстоятелства – температурата на въздуха и водата се покачват с приближаването към Северния полюс. Те даже твърдели, че мамутите не са измрели, а още населяват недрата на Земята.
Някои нацистки водачи също подкрепяли теорията за кухата Земя. Адолф Хитлер вярвал в нея, само че при изискване че това е място единствено за чистите и идеални арийци. Немското езотерично общество Туле издигнало сходна догадка, обвързвана с легендите за подземните царства Агартха и Шамбала.
Впрочем първият човек, прелетял над Северния полюс през 1947 година – Ричард Бърд, в отчета си написал, че е „ огледал към 26 000 км към и зад полюса “. Въз основа на тези му думи – „ зад полюса “ – бранителите на теорията за кухата Земя обвинили държавното управление на Съединени американски щати, финансирало полета на Бард, в укриване на обстоятелства.
Те считали, че Бард се е отправил във вътрешната Земя. В своя дневник преди гибелта си Бърд написал, че е „ видял земята зад полюса – това е център на великото незнайно “.
Шамбала и Агартха
Митовете са остарели колкото самото човечество, в това число и митовете за същества, които обитават дълбините на Земята. За разлика от ангелите небесни, обичайно се счита, че под Земята населяват демони. Ярък образец за това е християнският пъкъл.
За разлика от християните будистите в Централна Азия имат вяра, че подземен се намира прелестна страна – Агартха или Агарта. Хората там са красиви и много по-мъдри от нас, там ръководи цар, умеещ да чете човешките души.
В продължение на хилядолетия тибетските учени са говорели за под земята свят, като казвали, че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и висш държател на цялата планета.
Те приказват и пишат за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и означават, че има доста други входове, разпръснати по цялата Земя, да вземем за пример под великите пирамиди на Египет и Южна Америка. Входове в подземните градове, както споделят, съществуват и към големия басейн на Амазонка, да вземем за пример съединяващи изгубения град Ел Дорадо с останалия античен свят.
Столица на този вътрешен свят и затова – на целия свят – както споделят, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на просвета, изкуство, вяра и философия.
Духовното държавно управление на човечеството, намиращо се в Шамбала, може де се намира в непосредствена непосредственост от някогашния афганистански Балх – „ майката на градовете “, както написа известният академик тибетовед Александър Дейвид-Нийл. След мюсюлманското завладяване на Афганистан почнали да назовават Балх на персийски език Шамс-и-Бала (Високата свещ), наименование, наподобява, формирано от санскритската дума „ Шамбала “.
Мегавселена
