Преследвани, дискриминирани, избивани: християните в арабския свят |
В доста елементи на света християните са лишени от опцията да изповядват религията си: в Африка и в Азия те са преследвани и от ръководещи, и от екстремисти. А в Близкия изток броят на християните понижава от години.
„ Християнската вяра като най-голяма международна вяра е и най-засегната от нарушаването на религиозните свободи “, споделя Петра Босе-Хубер, свещеник в Протестантската черква в Германия. А и през последните години репресиите непрекъснато се ускоряват: християнските малцинства са обект на терористични набези, те са възпрепятствани да изповядват религията си и са жертва на обществена изолираност, както и на дискриминация, показва тя.
Страх от терористични набези
Сходно е и мнението на Матиас Фогт, общоприет секретар на католическото „ Германско сдружение от Светата земя “. И съгласно него натискът против християните нараства. Това се отнася най-много за Африка и Азия, където религиозната независимост на християните е застрашена от няколко направления: „ Едната е хинду национализмът в Индия, където за християните става все по-трудно да получат гаранции за правата си от държавното управление в Делхи. Втората са властническите и някогашни комунистически режими като Северна Корея и Виетнам, които мощно лимитират религиозните свободи “, добавя Фогт.
Освен това в Близкия изток има още един огромен проблем, споделя Фогт: изключително в Саудитска Арабия, където държавна вяра е уахабитският ислям – както и в Западна Африка, изключително в Нигерия, където християните са изложени на офанзивите на терористичната група „ Боко Харам “.
Надалеч от Близкия изток
Особено потискащо е, че от години от ден на ден християни напущат Близкия изток. Преди 100 години в залязващата Османска империя те са 20 %, до момента в който през днешния ден са по-малко от пет на 100. Особено интензивни в последно време са потоците християни, напускащи Ирак и Сирия. В региона сред Тигър и Ефрат от рухването на иракския деспот Саддам Хюсеин насам броят на християните е намалял от 1,5 милиона на 200 000. А от Сирия около гражданската война са избягали две трети от християните – над един милион души.
През тази година поради пандемията бягствата не са толкоз всеобщи, само че ситуацията на християните в Близкия изток не се е подобрило, акцентира Фогт. По целия свят пандемията единствено е влошила нещата: „ Кризата, провокирана от ковид, усили бедността, респективно – притока на хора към екстремистките групировки “. Фогт разяснява, че това е и повода в Нигерия, да вземем за пример, да става все по-опасно за християните.
Християните имат потребност от поддръжка
Съществуват разнообразни догатки във връзка с това дали вследствие на всеобщите бягства в един миг християните напълно ще изчезнат от Близкия изток. В момента се разисква по-скоро по какъв начин Германия би могла да реагира на събитието, че доста ориенталски християни напущат родните си места и родината на своята вяра.
Епископ Босе-Хубер предлага следната тактика, включваща два детайла: първо би трябвало да се обезпечи добър нов старт на християните, които идват в Средна Европа. В същото време е нужна поддръжка за християните в Близкия изток – както материална, по този начин и духовна. В това отношение се чака повече и от църквата, и от политиците.
„ Християнската вяра като най-голяма международна вяра е и най-засегната от нарушаването на религиозните свободи “, споделя Петра Босе-Хубер, свещеник в Протестантската черква в Германия. А и през последните години репресиите непрекъснато се ускоряват: християнските малцинства са обект на терористични набези, те са възпрепятствани да изповядват религията си и са жертва на обществена изолираност, както и на дискриминация, показва тя.
Страх от терористични набези
Сходно е и мнението на Матиас Фогт, общоприет секретар на католическото „ Германско сдружение от Светата земя “. И съгласно него натискът против християните нараства. Това се отнася най-много за Африка и Азия, където религиозната независимост на християните е застрашена от няколко направления: „ Едната е хинду национализмът в Индия, където за християните става все по-трудно да получат гаранции за правата си от държавното управление в Делхи. Втората са властническите и някогашни комунистически режими като Северна Корея и Виетнам, които мощно лимитират религиозните свободи “, добавя Фогт.
Освен това в Близкия изток има още един огромен проблем, споделя Фогт: изключително в Саудитска Арабия, където държавна вяра е уахабитският ислям – както и в Западна Африка, изключително в Нигерия, където християните са изложени на офанзивите на терористичната група „ Боко Харам “.
Надалеч от Близкия изток
Особено потискащо е, че от години от ден на ден християни напущат Близкия изток. Преди 100 години в залязващата Османска империя те са 20 %, до момента в който през днешния ден са по-малко от пет на 100. Особено интензивни в последно време са потоците християни, напускащи Ирак и Сирия. В региона сред Тигър и Ефрат от рухването на иракския деспот Саддам Хюсеин насам броят на християните е намалял от 1,5 милиона на 200 000. А от Сирия около гражданската война са избягали две трети от християните – над един милион души.
През тази година поради пандемията бягствата не са толкоз всеобщи, само че ситуацията на християните в Близкия изток не се е подобрило, акцентира Фогт. По целия свят пандемията единствено е влошила нещата: „ Кризата, провокирана от ковид, усили бедността, респективно – притока на хора към екстремистките групировки “. Фогт разяснява, че това е и повода в Нигерия, да вземем за пример, да става все по-опасно за християните.
Християните имат потребност от поддръжка
Съществуват разнообразни догатки във връзка с това дали вследствие на всеобщите бягства в един миг християните напълно ще изчезнат от Близкия изток. В момента се разисква по-скоро по какъв начин Германия би могла да реагира на събитието, че доста ориенталски християни напущат родните си места и родината на своята вяра.
Епископ Босе-Хубер предлага следната тактика, включваща два детайла: първо би трябвало да се обезпечи добър нов старт на християните, които идват в Средна Европа. В същото време е нужна поддръжка за християните в Близкия изток – както материална, по този начин и духовна. В това отношение се чака повече и от църквата, и от политиците.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ