Полет над кукувиче гнездо и логиката в политиката
В " лудницата " нормално всичко е разумно, в случай че се вникне в метода на мислене на пациентите. И от време на време, както в „ Полет над кукувичето гнездо “ на Кен Киси или в „ Пилето “ на Уилям Уортън, пациентите се оказват по-здравомислещи и по-човечни, в сравнение с лекарите и надзирателите. Или пък просто се вършат на луди.
За по-аналитично настроените наблюдаващи паралелите сред българската политика и психиатричните заведения от дълго време не са някаква оригиналност. Но в последно време стана извънредно мъчно да се вниква в логиката на нейните " пациенти ". Добронамереността изисква оптимално изпитание тази логичност да бъде разкрита: а разбирането по натурален метод води най-малко до благосклонност.
Може да се стартира и от други места, само че и Движение за права и свободи е подобаваща стартова точка. Движението напълно съществено се готви да избере господин Делян Пеевски за собствен водач. Тази концепция съгласно общоприетата политическа логичност наподобява най-малкото озадачаваща, тъй като господин Пеевски е в листата „ Магнитски “ и в английския му еквивалент. За партия, която желае да взе участие намерено във властта, това не е най-прекият път към нея.
Движение за права и свободи – партия и на огромна част от българите?
Нещо повече, през седмицата станаха ясни упоритостите на Движение за права и свободи да се трансформира в огромна демократична партия, която да притегля гласовете освен на българските турци, само че и на огромни елементи от българите. Като става дума за демократична и проевропейска партия, очевидно Движение за права и свободи се цели в гласоподавателите на ГЕРБ и ненапълно на ПП-ДБ. Вторите най-вероятно биха изпаднали в морално-когнитивен шок от концепцията да бъдат представлявани от господин Пеевски. Лидерите на ПП-ДБ сигурно ще оказват опозиция на опити за такова партийно рейдърство.
По-интересно е обаче, че реакция от страна на ГЕРБ няма и водачът им Бойко Борисов в действителност не е направил нищо, с цел да се разграничи от една възможна цялостна симбиоза с Движение за права и свободи на Делян Пеевски. Борисов в действителност в никакъв случай не се е разграничавал или подлагал на критика господин Пеевски по някакъв въпрос: даже в тежките за него времена на 2013-2014 година. И наподобява няма нищо срещу господин Пеевски да се изявява през днешния ден като представител на ръководството през квотата на ГЕРБ в него. А отсам до представител на ГЕРБ е единствено една стъпка. Това също не е нормална политическа логичност и опонира даже на базовите инстинкти за самозапазване, по този начин добре развити у Борисов.
Още по-озадачаващо е държанието на главните малките екрани и публицистите в тях. Те по през целия ден разясняват като нещо напълно естествено „ възхода “ на господин Пеевски и Движение за права и свободи, афишират ги за втора партия (на базата на странни изчисления), а анализатори чертаят ярко бъдеще на една още неродена демократична групировка, която би се трансформирала надали не във втори ГЕРБ или даже нещо по-голямо. Същевременно има някакво зложелателство към ПП-ДБ и въобще хора, на които тази гозба им наподобява най-малкото пресолена: видяхте ли в този момент каква страшна демократична мощ се задава, ха-ха-ха… Нормалната журналистическа логичност би изисквала просто да се попита по кое време е бил изпуснат бурканът със солта в тенджерата.
Встрани от естествената логичност
Разминаването с нормалността се следи и в обвиняванията към актуалното ръководство. Ако човек се заслуша в тях, би помислил, че страната е пред финансов колапс, хората бедстват и стандартът на живот пагубно се утежнява. Реалността е тъкмо противоположната. Дори външните директни вложения доближиха рекордни равнища (3 милиарда евро за 10 месеца), дългът по отношение на Брутният вътрешен продукт е на към 23-24% (сред най-ниските в ЕС), а приходите се покачват с двуцифрени проценти. Фактите обаче не трябва да пречат на теорията, съгласно която страната не може да се ръководи без ГЕРБ и Движение за права и свободи в държавното управление.
Историята с „ Лукойл “ също е предизвикателство за естествената политическа логичност. Рафинерията в Бургас не е плащала налог облага в продължение на повече от 10 години. Управлявалите по това славно време през днешния ден са се загрижили, че рафинерията не заплаща задоволително налог облага и упрекват за това тези, които са почнали да събират налози от нея. И всичко това е гарнирано със угриженост за финансиране на Путин през „ Лукойл “, като се не помни, че държавното управление " Борисов 3 " построи на Русия „ Турски поток “, през който тя и до момента си внася газ в Европа.
Теорията за досег
На фона на всички тези евроатлантически терзания не беше изненада и визитата на господин Пеевски при златните ни шахматистки и по-късно при Светия Синод. Тези визити следват друга доктрина, съгласно която посредством досег се получават качества от обекта, до който си се допрял. През последните няколко месеца цялата българска публицистика бе впрегната да развива тази доктрина и да привежда многочислени емпирични доказателства в нейна изгода. В резултат към този момент е ноторно прочут факт, че в случай че се допреш до нещо чисто, ставаш чист и изпран.
Доказано беше, че хигиенизиращият резултат се усилва в парламентарна и изключително в съдружна среда. По същата логичност е напълно ясно, че в случай че се допреш до шахматист, придобиваш най-малко дребна част от интелектуалната му мощ. Ако пък се снимаш със Светия Синод, нещата към този момент получават трансцендентно измерение… (Важно е да се подчертае, че тази доктрина би трябвало да работи и без червен конец на ръката, само че поддържащите я не рискуват и рядко го смъкват.)
Експериментите не престават
Целият този баснословен свят има една котва в действителността и тя се назовава „ конституционна промяна “. Необходимостта от Движение за права и свободи и съобразяването с фантазмите на неговите водачи се оправдава с квалифицираните болшинства, нужни за приемането на заветните конституционни текстове. Това е реалност, който няма по какъв начин да бъде оспорен.
Има един емпиричен въпрос, който към момента не е получил финален отговор обаче. И той е какъв брой дълго време би трябвало да се вършим, че една подправена доктрина е същинска, с цел да стане тя дефинитивно годна? Експериментите в България не престават и може да доближат и цялостен мандат.
Иначе е ясно, че Бойко Борисов и Делян Пеевски отлично могат да изиграят героите на Джак Никълсън и Уил Сампсън (Вожда Бромдън) от гениалния филм на Милош Форман.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За по-аналитично настроените наблюдаващи паралелите сред българската политика и психиатричните заведения от дълго време не са някаква оригиналност. Но в последно време стана извънредно мъчно да се вниква в логиката на нейните " пациенти ". Добронамереността изисква оптимално изпитание тази логичност да бъде разкрита: а разбирането по натурален метод води най-малко до благосклонност.
Може да се стартира и от други места, само че и Движение за права и свободи е подобаваща стартова точка. Движението напълно съществено се готви да избере господин Делян Пеевски за собствен водач. Тази концепция съгласно общоприетата политическа логичност наподобява най-малкото озадачаваща, тъй като господин Пеевски е в листата „ Магнитски “ и в английския му еквивалент. За партия, която желае да взе участие намерено във властта, това не е най-прекият път към нея.
Движение за права и свободи – партия и на огромна част от българите?
Нещо повече, през седмицата станаха ясни упоритостите на Движение за права и свободи да се трансформира в огромна демократична партия, която да притегля гласовете освен на българските турци, само че и на огромни елементи от българите. Като става дума за демократична и проевропейска партия, очевидно Движение за права и свободи се цели в гласоподавателите на ГЕРБ и ненапълно на ПП-ДБ. Вторите най-вероятно биха изпаднали в морално-когнитивен шок от концепцията да бъдат представлявани от господин Пеевски. Лидерите на ПП-ДБ сигурно ще оказват опозиция на опити за такова партийно рейдърство.
По-интересно е обаче, че реакция от страна на ГЕРБ няма и водачът им Бойко Борисов в действителност не е направил нищо, с цел да се разграничи от една възможна цялостна симбиоза с Движение за права и свободи на Делян Пеевски. Борисов в действителност в никакъв случай не се е разграничавал или подлагал на критика господин Пеевски по някакъв въпрос: даже в тежките за него времена на 2013-2014 година. И наподобява няма нищо срещу господин Пеевски да се изявява през днешния ден като представител на ръководството през квотата на ГЕРБ в него. А отсам до представител на ГЕРБ е единствено една стъпка. Това също не е нормална политическа логичност и опонира даже на базовите инстинкти за самозапазване, по този начин добре развити у Борисов.
Още по-озадачаващо е държанието на главните малките екрани и публицистите в тях. Те по през целия ден разясняват като нещо напълно естествено „ възхода “ на господин Пеевски и Движение за права и свободи, афишират ги за втора партия (на базата на странни изчисления), а анализатори чертаят ярко бъдеще на една още неродена демократична групировка, която би се трансформирала надали не във втори ГЕРБ или даже нещо по-голямо. Същевременно има някакво зложелателство към ПП-ДБ и въобще хора, на които тази гозба им наподобява най-малкото пресолена: видяхте ли в този момент каква страшна демократична мощ се задава, ха-ха-ха… Нормалната журналистическа логичност би изисквала просто да се попита по кое време е бил изпуснат бурканът със солта в тенджерата.
Встрани от естествената логичност
Разминаването с нормалността се следи и в обвиняванията към актуалното ръководство. Ако човек се заслуша в тях, би помислил, че страната е пред финансов колапс, хората бедстват и стандартът на живот пагубно се утежнява. Реалността е тъкмо противоположната. Дори външните директни вложения доближиха рекордни равнища (3 милиарда евро за 10 месеца), дългът по отношение на Брутният вътрешен продукт е на към 23-24% (сред най-ниските в ЕС), а приходите се покачват с двуцифрени проценти. Фактите обаче не трябва да пречат на теорията, съгласно която страната не може да се ръководи без ГЕРБ и Движение за права и свободи в държавното управление.
Историята с „ Лукойл “ също е предизвикателство за естествената политическа логичност. Рафинерията в Бургас не е плащала налог облага в продължение на повече от 10 години. Управлявалите по това славно време през днешния ден са се загрижили, че рафинерията не заплаща задоволително налог облага и упрекват за това тези, които са почнали да събират налози от нея. И всичко това е гарнирано със угриженост за финансиране на Путин през „ Лукойл “, като се не помни, че държавното управление " Борисов 3 " построи на Русия „ Турски поток “, през който тя и до момента си внася газ в Европа.
Теорията за досег
На фона на всички тези евроатлантически терзания не беше изненада и визитата на господин Пеевски при златните ни шахматистки и по-късно при Светия Синод. Тези визити следват друга доктрина, съгласно която посредством досег се получават качества от обекта, до който си се допрял. През последните няколко месеца цялата българска публицистика бе впрегната да развива тази доктрина и да привежда многочислени емпирични доказателства в нейна изгода. В резултат към този момент е ноторно прочут факт, че в случай че се допреш до нещо чисто, ставаш чист и изпран.
Доказано беше, че хигиенизиращият резултат се усилва в парламентарна и изключително в съдружна среда. По същата логичност е напълно ясно, че в случай че се допреш до шахматист, придобиваш най-малко дребна част от интелектуалната му мощ. Ако пък се снимаш със Светия Синод, нещата към този момент получават трансцендентно измерение… (Важно е да се подчертае, че тази доктрина би трябвало да работи и без червен конец на ръката, само че поддържащите я не рискуват и рядко го смъкват.)
Експериментите не престават
Целият този баснословен свят има една котва в действителността и тя се назовава „ конституционна промяна “. Необходимостта от Движение за права и свободи и съобразяването с фантазмите на неговите водачи се оправдава с квалифицираните болшинства, нужни за приемането на заветните конституционни текстове. Това е реалност, който няма по какъв начин да бъде оспорен.
Има един емпиричен въпрос, който към момента не е получил финален отговор обаче. И той е какъв брой дълго време би трябвало да се вършим, че една подправена доктрина е същинска, с цел да стане тя дефинитивно годна? Експериментите в България не престават и може да доближат и цялостен мандат.
Иначе е ясно, че Бойко Борисов и Делян Пеевски отлично могат да изиграят героите на Джак Никълсън и Уил Сампсън (Вожда Бромдън) от гениалния филм на Милош Форман.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ