Мустафа Сангаре: Започнах във футбола като бек, водил съм циркови курсове
" В Левски избрах 12, тъй като това е номерът на квартала в Париж, в който съм живял "
Нападателят на Левски Мустафа Сангаре бе следващия посетител на подкаста „ Гласът на Левски “.
Той бе общителен за отговори и на още няколко спомагателни въпроса за читателите на Българска телеграфна агенция.
Мустафа, кое беше първото, което ревизира, когато получи офертата от Левски?
Проверих клуба, историята, триумфите, традициите. За мен нямаше подозрение, че пристигам в огромен клуб. Нямах никакви съмнения да направя тази крачка напред.
Кое бе първото нещо, което те впечатли в Левски?
Професионализма, с който ме посрещнаха, и базата на клуба, която няма защо да завижда и на огромни клубове във Франция.
Как се чувстваш в София и бързо ли се приспособява към живота в града и клуба?
София е превъзходен град за живот, в Левски привикнах бързо. Приеха ме добре, започнах да въвеждам в първите мачове, всичко се разви добре.
Да си централен нападател на Левски носи огромна известност. Спират ли те хората по улиците?
Свикнах с това, хората са общителни, поздравяват те. Най-често желаят да се снимаме дружно, само че от време на време просто държат да ми обяснят, че Левски би трябвало да печели безусловно всичките си мачове.
Винаги ли си играл като централен нападател?
Аз започнах късно с футбола и започнах като десен бек. След това последователно еволюирах и започнах да играя на по-предни позиции. Минах през ляво крило, преди да стана централен нападател. Понякога на подготовка стоя против Алдаир и Камдем, с цел да им покажа, че знам по какъв начин се играе в отбрана. Но не е хубаво тъкмо те да схващат, че съм бил десен бранител. (Смее се)
Каква е рутината на Мустафа Сангаре?
Всяка заран ме буди моята котка, по-късно закусвам, качвам се на дребната си кола и ходя на подготовка. Това е.
Кой е обичаният ти гол за Левски?
Първият против Локомотив (София). Ако не се неистина, тогава победихме с 6:1. Влязох като запаса и вкарах хубаво попадение още в първия си формален мач. Това ми даде убеденост.
Кой е обичаният ти мач със синята фланелка?
Първото дерби с ЦСКА, в което спечелихме в самия край. Заради атмосферата, напрежението, насладата след мача.
Как се работи със Станислав Генчев и Хулио Веласкес?
Станислав Генчев ме притегли в Левски и съм му признателен. Работата с него беше отлична. Хулио Веласкес е най-добре квалифицираният тактически треньор, с който съм работил. От него съм научил най-вече.
Кой е най-техничният футболист на Левски?
Да забележим. Най-техничен е Евертон Бала, въпреки че и Асими Фадига има чудесна техника.
Кои са другите ти съотборници, които се открояват?
Най-забавен в съблекалнята е Цунами, изключително, когато изпадне в някое от своите настроения. Най-шумни са българите, като най-силно се чува гласът на Асен Митков.
С кои играчи си непосредствен?
С французите. Тук поставям и Джават Ел Джемили, който е мароканец, само че първият език му е френският. Останалите са Фадига, Оливер Камдем, Карл Фабиен.
Вярно ли е, че има разделяне в съблекалнята и, че има футболисти, които са недоволни, когато са запаси, измежду които си и ти?
Атмосферата в тима е чудесна, няма никакво напрежение или най-малко аз не съм забелязал. Нормално е всеки да желае да бъде титуляр, само че не съм забелязал никой да се сърди, в случай че остане на пейката. Хулио Веласкес приказва доста с нас и постоянно е казвал, че вратата му е отворена когато и да е и всеки може да приказва с него за всичко, което желае.
Вкара приказен гол със завъртане в мач от първите зимни контроли на отбора с Веласкес. На публични мачове не си го правил. Работиш ли на подготовка за завършващия удар?
В контролите всичко е по-различно, пробват се разнообразни неща. Ако си припомням добре, загубихме всички контроли на лагера. Предсказваха, че няма да спечелим нищо в шампионата, а ние започнахме единствено с победи. Работя непрекъснато да се усъвършенствам във всяко отношение – последния удар, пас, единоборствата със бранители, кондиционното ми положение.
Бърз си, мощен, играеш добре с глава, влизаш в комбинации. Тренираш ли върху умеенето си да вкарваш повече голове, като излизаш на чисти позиции?
Работя върху това. Разбирам, че имам доста огромно поле за развиване и напредък. В първия ми сезон в Левски вкарах 8 гола и дадох 6 асистенции. Може би не е неприятно като начало, само че знам, че мога доста повече. Ще се опитам да го направя още идващия сезон.
Вярваш ли, че можеш да водиш офанзивата на Левски и да вкараш повече от 20 гола на сезон?
Казах, че непрекъснато се пробвам да се усъвършенствам. Винаги се пробвам да въвеждам повече и да давам повече на отбора. За мен по-важни са задачите на тима, в сравнение с персоналните упоритости. В Левски сме няколко футболисти, които имаме по няколко гола и това прави силата на тима. Мога да дам образец с ЦСКА, където през есента всички голове вкарваше Коялипу. Помните на кое място беше ЦСКА и къде бяхме ние.
Работиш ли с психолог за пропуските?
При Станислав Генчев имахме психолог и беше окей. Аз персонално избирам да приказвам за представянето ми с хората от фамилията ми. С тях проучваме мачовете, нищо не ми икономисват – споделят ми когато съм бил добър не терена, когато съм бил ужасяващ. Това ми оказва помощ най-вече. Иначе мога да кажа, че даже когато не ми тръгне мача, се пробвам по всевъзможен метод да оказа помощ на тима – не всеки мач мога да въвеждам, само че се пробвам да депозирам, да разтварям пространства, да се боря със бранителите, да ги изтощавам, което оказва помощ на другите да се включват в офанзива.
Имаш ли възприятието, че от време на време съдиите съзнателно не свирят нарушавания против теб?
Едва ли го вършат преднамерено, само че от време на време имам възприятието, че са предубедени. Те преценят, че щом Сангаре е 195, не би трябвало да пада, когато го пернат за фланелката. Но това е нарушаване, без значение дали съм висок два метра или 170 см, дали става въпрос за Сангаре или Марин Петков. Дърпането на фланелка постоянно е нарушаване.
Защо продължаваш да носим маска, откакто нямаш потребност от нея?
Психологически се усещам по-добре и по-защитен. В един мач в Португалия вратар ми счупи носа, откакто боксира топката. Тогава взехме решение да не се оперирам, с цел да не пропусна повече време. Затова започнах да играя с маска. По едно време се пробвах да я смъква за няколко мача, само че истината е, че се усещам по-добре с нея. Това ми се случи и тук. В един мач в България вратар ме удари в лицето при битка за висока топка, за благополучие бях с маската. Може би ще я смъква дефинитивно след време.
Кой е бил най-трудния ти миг?
Когато подписах първия ми професионален контракт с Амиен, получих травма и никой не знаеше какво ми е тъкмо. Болеше ме непрекъснато, отслабнах с близо 20 кг. След доста прегледи, експерти, разнообразни клиники схванаха, че имам бактерия в гърба. Лекуваха ме с антибиотици, само че не оказа помощ. Трябваше да ми вършат вливания. Бях година и половина отвън терените. Не бях сигурен, че ще играя още веднъж футбол. Ако тогава ми бяха споделили, че няма да се занимавам повече със спорт, щях да го приема.
Защо играеш с номер 12 в Левски и с номер 18 в националния тим на Мали?
В Левски избрах 12, тъй като това е номерът на квартала в Париж, в който съм живял. В Мали нямах огромен избор, там всички други номера бяха заети.
Мустафа, сподели, че късно си почнал във футбола, като си упражнявал дълго време тенис на корт. Имал ли си упоритостта да станеш професионален тенисист?
Честно казано, не. Да станеш експерт в тениса изисква доста сериозна финансова инвестиция, доста сериозна. Моето семейство не е заможно и това беше невероятно. Играех тенис в действителност за наслаждение. Може би поради физиката ми се ориентирах към тениса. Виждате, че в актуалния тенис множеството състезатели са високи, мощни, със мощни сервиси. Имах добър сервис, добър форхенд, можех да покрия съвсем целия корт. Но не е била фантазията ми да стана тенисист. Тренирах всеки ден старателно и влагах доста в спорта. В същото време работех като аниматор на деца, като това също ми доставяше огромно наслаждение. Водех курсове в учебните заведения – имах курсове по цирково изкуство с деца, в по-големите водех фитнес тренировки. Това беше преди да стана експерт във футбола. Тогава играех в седма дивизия и съчетавах двете неща. Това беше рутина, която ми харесваше. След това към този момент играх футбол в пета дивизия, само че още веднъж имах време да работя отвън това. След това към този момент пристигна офертата от Амиен, който е професионален клуб от втора дивизия. Тогава към този момент изоставих всичко и се посветих единствено на футбола.
Не се развиха доста бързо нещата за теб? Бил си в седма дивизия в един миг, играейки за наслаждение, а през днешния ден водиш офанзивата на един от най-големите български клубове в елита. Не прескочи ли няколко стадия?
Не знам, аз нямах огромен избор. Но е правилно, че тогава беше огромен скок. След като дойдох във втора дивизия, започнах да упражнявам доста по-интензивно и в един миг тялото ми не устоя. Тогава имах проблем с гърба. След това слязох в трета дивизия, където съумях да изиграя един цялостен сезон. Това ми разреши да направя трансфер в Португалия, а по-късно и в България. Не мисля, че съм прескочил стадии, само че съм сигурен, че имам доста огромно поле за развиване към момента. Мисля, че мога да направя още по-голям напредък.
Как се развиха нещата за теб в Португалия?
Атмосферата беше доста добра, припомня даже тази тук в България. Варзим е огромен клуб, който постоянно е играл в елита, само че в този момент е в трета дивизия ненапълно поради финансови проблеми. Това обаче си остава доста огромен клуб. Публиката е чудесна, постоянно е зад тима си.
Имаш ли някакви суеверия в спорта – нещо, което правиш или избягваш да правиш?
Да, преди време имах едно поверие, може да се каже. Ако предходният мач се бе развил добре – победили сме на терена или съм вкарал гол, наложително слагах същите къси панталони, вечерта ядях наложително същата храна ва вечеря. Абсолютно повтарях всичко като обред. Но се отхвърлих от това от дълго време, видях, че няма смисъл.
Баща ти е от Мали, майка ти от Сенегал. В момента си национал на Мали, само че в случай че трябваше да избираш, коя страна би избрал?
О, доста е мъчно да избираш сред майка си и татко си. За мен безусловно е 50 на 50. Що се отнася до футбола, имах някакви контакти със Сенегал, само че от Мали имаха напълно съответно предложение. Гледал ме е селекционерът Том Сeнфие с фланелката на Левски. Той ми се обади и ми сподели, че ми харесва по какъв начин играя и по какъв начин се развъртвам. Да, тъкмо в България не е гледал, не подценявайте шампионата, гледат го и в чужбина. Този метод на треньора ми хареса и избрах да играя за Мали.
Казвал си, че на драго сърце би играл в Белгия. Защо тъкмо там? Имаш другари там или това, че в огромна част от страната се приказва френски език те притегля?
Да, в Белгия в действителност би било по-лесно за мен поради езика и това, че страната е доста покрай Франция, където са околните ми. Белгийското състезание наподобява на българското, само че може би е едно равнище по-високо Освен това е по-медийно и по-лесно можеш да направиш трансфер оттова в по-голям шампионат. Мисля, че нападател с моя профил – висок, мощен, бърз, може да направи възторг в Белгия и това да е следващата стъпка напред за мен.
Нападателят на Левски Мустафа Сангаре бе следващия посетител на подкаста „ Гласът на Левски “.
Той бе общителен за отговори и на още няколко спомагателни въпроса за читателите на Българска телеграфна агенция.
Мустафа, кое беше първото, което ревизира, когато получи офертата от Левски?
Проверих клуба, историята, триумфите, традициите. За мен нямаше подозрение, че пристигам в огромен клуб. Нямах никакви съмнения да направя тази крачка напред.
Кое бе първото нещо, което те впечатли в Левски?
Професионализма, с който ме посрещнаха, и базата на клуба, която няма защо да завижда и на огромни клубове във Франция.
Как се чувстваш в София и бързо ли се приспособява към живота в града и клуба?
София е превъзходен град за живот, в Левски привикнах бързо. Приеха ме добре, започнах да въвеждам в първите мачове, всичко се разви добре.
Да си централен нападател на Левски носи огромна известност. Спират ли те хората по улиците?
Свикнах с това, хората са общителни, поздравяват те. Най-често желаят да се снимаме дружно, само че от време на време просто държат да ми обяснят, че Левски би трябвало да печели безусловно всичките си мачове.
Винаги ли си играл като централен нападател?
Аз започнах късно с футбола и започнах като десен бек. След това последователно еволюирах и започнах да играя на по-предни позиции. Минах през ляво крило, преди да стана централен нападател. Понякога на подготовка стоя против Алдаир и Камдем, с цел да им покажа, че знам по какъв начин се играе в отбрана. Но не е хубаво тъкмо те да схващат, че съм бил десен бранител. (Смее се)
Каква е рутината на Мустафа Сангаре?
Всяка заран ме буди моята котка, по-късно закусвам, качвам се на дребната си кола и ходя на подготовка. Това е.
Кой е обичаният ти гол за Левски?
Първият против Локомотив (София). Ако не се неистина, тогава победихме с 6:1. Влязох като запаса и вкарах хубаво попадение още в първия си формален мач. Това ми даде убеденост.
Кой е обичаният ти мач със синята фланелка?
Първото дерби с ЦСКА, в което спечелихме в самия край. Заради атмосферата, напрежението, насладата след мача.
Как се работи със Станислав Генчев и Хулио Веласкес?
Станислав Генчев ме притегли в Левски и съм му признателен. Работата с него беше отлична. Хулио Веласкес е най-добре квалифицираният тактически треньор, с който съм работил. От него съм научил най-вече.
Кой е най-техничният футболист на Левски?
Да забележим. Най-техничен е Евертон Бала, въпреки че и Асими Фадига има чудесна техника.
Кои са другите ти съотборници, които се открояват?
Най-забавен в съблекалнята е Цунами, изключително, когато изпадне в някое от своите настроения. Най-шумни са българите, като най-силно се чува гласът на Асен Митков.
С кои играчи си непосредствен?
С французите. Тук поставям и Джават Ел Джемили, който е мароканец, само че първият език му е френският. Останалите са Фадига, Оливер Камдем, Карл Фабиен.
Вярно ли е, че има разделяне в съблекалнята и, че има футболисти, които са недоволни, когато са запаси, измежду които си и ти?
Атмосферата в тима е чудесна, няма никакво напрежение или най-малко аз не съм забелязал. Нормално е всеки да желае да бъде титуляр, само че не съм забелязал никой да се сърди, в случай че остане на пейката. Хулио Веласкес приказва доста с нас и постоянно е казвал, че вратата му е отворена когато и да е и всеки може да приказва с него за всичко, което желае.
Вкара приказен гол със завъртане в мач от първите зимни контроли на отбора с Веласкес. На публични мачове не си го правил. Работиш ли на подготовка за завършващия удар?
В контролите всичко е по-различно, пробват се разнообразни неща. Ако си припомням добре, загубихме всички контроли на лагера. Предсказваха, че няма да спечелим нищо в шампионата, а ние започнахме единствено с победи. Работя непрекъснато да се усъвършенствам във всяко отношение – последния удар, пас, единоборствата със бранители, кондиционното ми положение.
Бърз си, мощен, играеш добре с глава, влизаш в комбинации. Тренираш ли върху умеенето си да вкарваш повече голове, като излизаш на чисти позиции?
Работя върху това. Разбирам, че имам доста огромно поле за развиване и напредък. В първия ми сезон в Левски вкарах 8 гола и дадох 6 асистенции. Може би не е неприятно като начало, само че знам, че мога доста повече. Ще се опитам да го направя още идващия сезон.
Вярваш ли, че можеш да водиш офанзивата на Левски и да вкараш повече от 20 гола на сезон?
Казах, че непрекъснато се пробвам да се усъвършенствам. Винаги се пробвам да въвеждам повече и да давам повече на отбора. За мен по-важни са задачите на тима, в сравнение с персоналните упоритости. В Левски сме няколко футболисти, които имаме по няколко гола и това прави силата на тима. Мога да дам образец с ЦСКА, където през есента всички голове вкарваше Коялипу. Помните на кое място беше ЦСКА и къде бяхме ние.
Работиш ли с психолог за пропуските?
При Станислав Генчев имахме психолог и беше окей. Аз персонално избирам да приказвам за представянето ми с хората от фамилията ми. С тях проучваме мачовете, нищо не ми икономисват – споделят ми когато съм бил добър не терена, когато съм бил ужасяващ. Това ми оказва помощ най-вече. Иначе мога да кажа, че даже когато не ми тръгне мача, се пробвам по всевъзможен метод да оказа помощ на тима – не всеки мач мога да въвеждам, само че се пробвам да депозирам, да разтварям пространства, да се боря със бранителите, да ги изтощавам, което оказва помощ на другите да се включват в офанзива.
Имаш ли възприятието, че от време на време съдиите съзнателно не свирят нарушавания против теб?
Едва ли го вършат преднамерено, само че от време на време имам възприятието, че са предубедени. Те преценят, че щом Сангаре е 195, не би трябвало да пада, когато го пернат за фланелката. Но това е нарушаване, без значение дали съм висок два метра или 170 см, дали става въпрос за Сангаре или Марин Петков. Дърпането на фланелка постоянно е нарушаване.
Защо продължаваш да носим маска, откакто нямаш потребност от нея?
Психологически се усещам по-добре и по-защитен. В един мач в Португалия вратар ми счупи носа, откакто боксира топката. Тогава взехме решение да не се оперирам, с цел да не пропусна повече време. Затова започнах да играя с маска. По едно време се пробвах да я смъква за няколко мача, само че истината е, че се усещам по-добре с нея. Това ми се случи и тук. В един мач в България вратар ме удари в лицето при битка за висока топка, за благополучие бях с маската. Може би ще я смъква дефинитивно след време.
Кой е бил най-трудния ти миг?
Когато подписах първия ми професионален контракт с Амиен, получих травма и никой не знаеше какво ми е тъкмо. Болеше ме непрекъснато, отслабнах с близо 20 кг. След доста прегледи, експерти, разнообразни клиники схванаха, че имам бактерия в гърба. Лекуваха ме с антибиотици, само че не оказа помощ. Трябваше да ми вършат вливания. Бях година и половина отвън терените. Не бях сигурен, че ще играя още веднъж футбол. Ако тогава ми бяха споделили, че няма да се занимавам повече със спорт, щях да го приема.
Защо играеш с номер 12 в Левски и с номер 18 в националния тим на Мали?
В Левски избрах 12, тъй като това е номерът на квартала в Париж, в който съм живял. В Мали нямах огромен избор, там всички други номера бяха заети.
Мустафа, сподели, че късно си почнал във футбола, като си упражнявал дълго време тенис на корт. Имал ли си упоритостта да станеш професионален тенисист?
Честно казано, не. Да станеш експерт в тениса изисква доста сериозна финансова инвестиция, доста сериозна. Моето семейство не е заможно и това беше невероятно. Играех тенис в действителност за наслаждение. Може би поради физиката ми се ориентирах към тениса. Виждате, че в актуалния тенис множеството състезатели са високи, мощни, със мощни сервиси. Имах добър сервис, добър форхенд, можех да покрия съвсем целия корт. Но не е била фантазията ми да стана тенисист. Тренирах всеки ден старателно и влагах доста в спорта. В същото време работех като аниматор на деца, като това също ми доставяше огромно наслаждение. Водех курсове в учебните заведения – имах курсове по цирково изкуство с деца, в по-големите водех фитнес тренировки. Това беше преди да стана експерт във футбола. Тогава играех в седма дивизия и съчетавах двете неща. Това беше рутина, която ми харесваше. След това към този момент играх футбол в пета дивизия, само че още веднъж имах време да работя отвън това. След това към този момент пристигна офертата от Амиен, който е професионален клуб от втора дивизия. Тогава към този момент изоставих всичко и се посветих единствено на футбола.
Не се развиха доста бързо нещата за теб? Бил си в седма дивизия в един миг, играейки за наслаждение, а през днешния ден водиш офанзивата на един от най-големите български клубове в елита. Не прескочи ли няколко стадия?
Не знам, аз нямах огромен избор. Но е правилно, че тогава беше огромен скок. След като дойдох във втора дивизия, започнах да упражнявам доста по-интензивно и в един миг тялото ми не устоя. Тогава имах проблем с гърба. След това слязох в трета дивизия, където съумях да изиграя един цялостен сезон. Това ми разреши да направя трансфер в Португалия, а по-късно и в България. Не мисля, че съм прескочил стадии, само че съм сигурен, че имам доста огромно поле за развиване към момента. Мисля, че мога да направя още по-голям напредък.
Как се развиха нещата за теб в Португалия?
Атмосферата беше доста добра, припомня даже тази тук в България. Варзим е огромен клуб, който постоянно е играл в елита, само че в този момент е в трета дивизия ненапълно поради финансови проблеми. Това обаче си остава доста огромен клуб. Публиката е чудесна, постоянно е зад тима си.
Имаш ли някакви суеверия в спорта – нещо, което правиш или избягваш да правиш?
Да, преди време имах едно поверие, може да се каже. Ако предходният мач се бе развил добре – победили сме на терена или съм вкарал гол, наложително слагах същите къси панталони, вечерта ядях наложително същата храна ва вечеря. Абсолютно повтарях всичко като обред. Но се отхвърлих от това от дълго време, видях, че няма смисъл.
Баща ти е от Мали, майка ти от Сенегал. В момента си национал на Мали, само че в случай че трябваше да избираш, коя страна би избрал?
О, доста е мъчно да избираш сред майка си и татко си. За мен безусловно е 50 на 50. Що се отнася до футбола, имах някакви контакти със Сенегал, само че от Мали имаха напълно съответно предложение. Гледал ме е селекционерът Том Сeнфие с фланелката на Левски. Той ми се обади и ми сподели, че ми харесва по какъв начин играя и по какъв начин се развъртвам. Да, тъкмо в България не е гледал, не подценявайте шампионата, гледат го и в чужбина. Този метод на треньора ми хареса и избрах да играя за Мали.
Казвал си, че на драго сърце би играл в Белгия. Защо тъкмо там? Имаш другари там или това, че в огромна част от страната се приказва френски език те притегля?
Да, в Белгия в действителност би било по-лесно за мен поради езика и това, че страната е доста покрай Франция, където са околните ми. Белгийското състезание наподобява на българското, само че може би е едно равнище по-високо Освен това е по-медийно и по-лесно можеш да направиш трансфер оттова в по-голям шампионат. Мисля, че нападател с моя профил – висок, мощен, бърз, може да направи възторг в Белгия и това да е следващата стъпка напред за мен.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ