Сивият кардинал на италианската политика
В лабиринта на италианската политика Силвио Берлускони беше най-хубавият медиатор - човек, който съчетаваше бизнеса и публичния живот както никой различен, написа Би Би Си.
Неговата пламенна персона се хареса на италианските гласоподаватели, които продължиха да го поддържат макар обвиняванията в корупция и лицемерие.
Четири пъти той е определен министър-председател и всякога, когато наподобява, че политическата му кариера е завършила, той успявава да опровергае критиците си и да се завърне на върха.
Девет години откакто му беше неразрешено да заема обществени длъжности поради данъчни измами, той се завърна в Народното събрание, определен за член на Сената на Италия, преди да навърши 86 години през септември 2022 година
Често обаче персоналният му живот - пристрастието му да се обкръжава с красиви млади дами и последвалите полови кавги, става мотив за заглавия по целия свят.
Берлускони, който умря на 86-годишна възраст, беше медиен магнат, притежател на футболен клуб и бизнесмен-милиардер, който в никакъв случай не се отхвърли от политиката и десетилетия наред помагаше за образуването на облика на Италия.
Миланският магнат
Силвио Берлускони е роден в семейство от междинната класа в Милано на 29 септември 1936 година и израства в село отвън града по време на Втората международна война.
Още от ученическите си години той показва дарба да прави пари. Докато учи право в университета, той свири на контрабас в студентска група и си основава известност на артист, работейки в нощни клубове и на круизни кораби.
Първият му опит да употребява вродения си сексапил в бизнеса е като продавач на прахосмукачки и на есета, написани за негови съученици.
След дипломирането си стартира да се занимава със основаването на личната си компания „ Edilnord “, която построява голям жилищен комплекс в покрайнините на Милано, въпреки че източникът на финансиране на плана е някаква тайнственост.
През 1973 година предприемачът открива локална компания за кабелна телевизия, наречена „ Telemilano “, с цел да обезпечи телевизия в парцелите си.
Четири години по-късно Берлускони към този момент има още две телевизионни станции и централно студио в Милано. До края на десетилетието той основава холдингова компания „ Fininvest “, която да ръководи бързото разгръщане на бизнес делата му.
В последна сметка тя става притежател на „ Mediaset “ - най-голямата медийна империя в Италия и притежател на най-големите частни радиостанции в страната, както и на най-голямото италианско издателство „ Mondadori “.
Към момента на гибелта си той е един от най-богатите хора в Италия със фамилно благосъстояние, възлизащо на милиарди долари. Всички негови деца - Марина, Барбара, Пиер Силвио, Елеонора и Луиджи, вземат участие в ръководството на бизнес империята му.
Част от това благосъстояние е употребявано за облекчаване на персоналните му ползи, в това число спасяването на родния му футболен клуб " Милан " от банкрут през 1986 година
Тази инвестиция се изплаща три десетилетия по-късно, когато през 2017 година той продава клуба на китайски вложители за 740 млн. евро.
Магнатът не се отхвърля от футбола, като по-късно купува футболен клуб " Монца " и се радва на издигането му до висшата лига Серия А за първи път в историята му.
Политическа власт и корупцията
Забележителната дарба на Берлускони да се изправя неведнъж пред съда и да резервира известността си в политиката е ненадмината.
Той постоянно се оплакваше от виктимизация, изключително от страна на прокурорите в родния му Милано, като един път съобщи, че за 20 години се е явил на 2500 правосъдни съвещания в 106 процеса.
Обвиненията през годините включват заграбване, данъчни измами и счетоводни измами, както и опит за подкупване на арбитър. На няколко пъти Берлускони беше оневинен или присъдите му бяха отменяни.
Противоречията към него бяха извънредно обществени и оформяха нормалния пейзаж през цялата му политическа кариера. Едва през февруари 2023 година той беше дефинитивно оневинен за подкупването на очевидци, които да лъжат за прословутите празненства " бунга бунга ", които е провел във вилата си като министър-председател.
30 години по-рано, през 1993 година, той основава своя лична политическа партия и в границите на една година се издига на власт.
Използвайки ентусиазма си към футбола, той кръщава партията си на рефрен на последователите – „ Forza Italia “ (Напред, Италия). По това време след скандал, засегнал дясноцентристката партия в Италия, се появява вакуум във властта и Берлускони предлага на тези гласоподаватели опция, която не е лява.
Мащабна рекламна акция по личните му телевизионни канали му оказва помощ да завоюва изборите през 1994 година
Новият му вкус към политиката обаче се възприема като опит да избегне обвинявания в корупция, откакто няколко негови предприятия са въвлечени в следствието.
Той обаче отхвърли тези изказвания. " Не ми е належащо да навлизам в служба поради властта. Имам къщи по целия свят, изумителни лодки, красиви самолети, красива брачна половинка, красиво семейство. Аз върша жертва. "
След като пристигна на власт, държавното управление на Берлускони одобри закон, който даваше на него и на други високопоставени публични фигури имунитет против правосъдно гонене, до момента в който заемат поста, само че по-късно той беше отритнат от Конституционния съд.
Кралят на завръщанията на бял кон
Първата коалиция на Берлускони просъществува единствено няколко месеца - частично заради търкания сред другите партии в нея, както и поради обвиняването на Берлускони за хипотетични данъчни измами, повдигнато от съда в Милано.
Той губи изборите през 1996 година от левицата, само че политическата му кариера едвам стартира.
През 2001 година Берлускони се завръща като министър-председател, отпред на нова коалиция, известна като " Дом на свободите ". Основната концепция на предизборната му акция е обещанието да направи „ главен ремонт “ на италианската стопанска система, да опрости данъчната система и да увеличи пенсиите.
Но финансите на Италия страдат в изискванията на влошаваща се международна стопанска система и Берлускони не съумява да извърши обещанията си. През 2006 година той губи от левицата, само че през 2008 година още веднъж печели.
Остава отпред на италианската политика до 2011 година, която се оказва една от най-трудните му години.
По време на дълговата рецесия в еврозоната разноските по заемите на Италия се повишават. Премиерът губи поддръжка и е заставен да подаде оставка, откакто губи парламентарното си болшинство.
Същата година Конституционният съд анулира част от закона, който дава на него и на други висши министри краткотраен имунитет.
В края на 2011 година Берлускони към този момент не е на власт. През октомври 2012 година е наказан на четири години затвор за данъчни измами и му е неразрешено да заема обществени длъжности. Берлускони афишира, че е почтен и приказва за " правосъден прелом ".
Но по това време той към този момент е навършил 75 години и вместо това му е натрапен общественополезен труд. Работи по четири часа седмично с възрастни пациенти с деменция в католически старешки дом покрай Милано.
Освен това му е неразрешено да заема обществени длъжности - възбрана, която продължава няколко години до идващото му завръщане.
Партита „ Bunga-bunga “ и обществен персонален живот
Извън политиката, Берлускони попада в заглавията на вестниците поради персоналния си живот, който постоянно е доста обществен.
Пламенният министър-председател не крие, че харесва по-млади дами. Последната му партньорка, партийната му колежка Марта Фашина, е с повече от 50 години по-млада от него. Известно е, че той възползва от опцията за трансплантация на коса и пластична хирургия, с цел да наподобява по-млад.
Запознава се с втората си брачна половинка, Вероника Ларио, откакто тя играе топлес в една пиеса. Тя нееднократно е изразявала обществено разочарованието си от държанието на брачна половинка си във връзка с млади дами.
Ларио подава молба за бракоразвод, откакто брачният партньор ѝ е сниман на празненството за 18-ия рожден ден на модела Ноеми Летиция.
Най-значимият му скандал са хипотетичните " бунга-бунга " празненства във вилата му, на които са участвали девойки от шоубизнеса - история, която приключва с присъда за заплащане на секс на малолетна продажница.
В последна сметка стана ясно, че през 2010 година Берлускони, до момента в който е бил министър-председател, се е обадил в полицейски сектор и е помолил за освобождението на 17-годишната Карима Ел Махруг, по прякор „ Руби “, която е била арестувана за кражба. За нея също по този начин се оповестява, че е била посетител на празненствата " бунга-бунга ".
Италианските медии оповестяват, че министър-председателят е декларирал, че момичето е племенница или внучка на президента на Египет и той се пробва да избегне дипломатически скандал.
През 2013 година Берлускони е приет за отговорен, че ѝ е плащал за секс и е злоупотребявал с властта си, само че това решение е анулирано през идната година.
От своя страна Берлускони постоянно е отхвърлял изказванията, че е плащал на някоя жена за секс, като съгласно него това е " пропускане на удоволствието от съблазняването ". Но също по този начин признава, че " не е светец ".
Forza Italia още един път
Засегната от проблеми с националния бюджет и въвлечена в кавги, партията на Берлускони " Народ на свободата " се показва зле на локалните избори през 2011 година, като губи Милано - родния му град и център на властта.
Но опитният политик остава известен и на националните избори през 2013 година не му стига единствено 1% до успеха. В последна сметка партията му се разпада и Берлускони я възвръща под първичното ѝ име " Форца Италия ".
Между изборните провали и възбраната да заема обществени длъжности поради присъдата му за закононарушение по това време наподобява, че политическата му кариера е завършила.
Въпреки това " Форца Италия " се класира на трето място на изборите през 2018 година с името на Берлускони, изостанала от популистката и антисистемна " Пет звезди " и десния сътрудник на " Форца Италия " в изборите - " Лигата ".
Берлускони дава обещание да " поддържа лоялно " напъните на водача на Лигата Матео Салвини да сформира държавно управление - само че Лигата избира да ръководи без Форца Италия.
За следващ път наподобява, че политическата кариера на Берлускони е към своя край. Но през 2018 година съдът постановявда, че той още веднъж може да се кандидатира за социална служба - обявявайки го за " оправдан ".
Решението идва прекомерно късно за изборите през 2018 година, само че през 2019 година безконечният победител Берлускони оповестява, че ще се кандидатира за Европейския парламент. Като водещ претендент в листата на своята партия той елементарно печели място в Европейския парламент.
Три години по-късно той още веднъж е определен в италианския парламент, а неговата " Форца Италия " е младша партия в дясната коалиция на Джорджа Мелони.
Обществена икона
С прибраната си обратно тъмна коса и бурни кавги Берлускони постоянно е бил разпознаваема персона.
Той също по този начин се прочу със съмнителното си възприятие за комизъм след редица гафове на високо ниво. Веднъж той загатва, че немски евродепутат би бил добър надзирател на концентрационен лагер, а различен път твърди, че Мусолини в действителност е бил мил водач.
Берлускони дефинира тези изявления като смешки. Въпреки това той е дълготраен другар на Владимир Путин и упреква Украйна за съветската инвазия, до момента в който личното му държавно управление твърдо поддържа Киев.
Вероятно присъединяване му в съвсем всички аспекти на италианския живот е това, което най-вече разгневява критиците му - изключително медийната му империя, която съгласно мнозина му е дала незаслужено преимущество на изборите.
Многото италианци, които са дали своят вот за него, считат, че триумфът му като бизнес магнат е доказателство за неговите качества и причина той да ръководи страната.
Самият Берлускони отхвърля изказванията, че смесването на бизнеса и политиката е било по-полезно за него персонално, в сравнение с за Италия като цяло.
" Ако грижейки се за ползите на всички, аз се грижа и за своите лични, не може да се приказва за спор на ползи ", споделя именитата фигура. /БГНЕС
