Хобитите от остров Флорес
В културата на човечеството същестуват най-различни легенди. Един от тях е митът за джуджетата (гномите). Почти няма народен фолклор, където да не са публикувани митове, предания и просто детски приказки за тях.
Основавайки се на келтския фолклор, Дж. Р. Р. Толкин ги употребява като прототипи за едни от основните герои в своя фентъзи-епос „ Властелинът на пръстените “. Доразвивайки креативен тази концепция, той основава и хобитите – същества, малко по-високи от джуджетата, само че също с невисок ръст; неслучайно на български ироничното послание на други герои от сагата към тях е преведено като „ полуръстовете “. Разбира се, дълго време се считало, че всичко това е единствено плод на авторската фикция – и това в действителност е по този начин. Но тук си имаме работа тъкмо със случая, когато въображението се оказва пророческо.
Това се схванало, когато през 2003 година на остров в Югоизточна Азия палеоантрополози разкрили скелетите на дребни същества, далечни родственици на нас, актуалните хора. Естествено, от единствено себе си зародило сравнението с толкиновите „ хобити “. И, в случай че не била датата на откриването им, всички сигурно биха си помислили, че точно те са въодушевили Толкин да сътвори своите „ полуръстове “ – толкоз многочислени били непредвидените паралели.
И по този начин: през 2003 година на индонезийския остров Флорес били открити няколко остатъци на хуманоидни същества, живели в разнообразни столетия (отпреди 13 до 95 хиляди години). С две думи: те обитавали острова от дълго време и доста дълго време. Да не забравяме, че цялата писана история на човечеството, от шумерите и египетските пирамиди насам, е на почти 5 хиляди години…
Учените нарекли находката „ флорески човек “ и незабавно почнали да спорят: дали това е отклонение на някой от известните ни към този момент типове първобитни хора: австралопитеки, питекантропи, неандерталци или пък са резултат от кръвосмешения на кроманьонци (а кроманьонци сме и самите ние). Нещата обаче се усложняват от обстоятелството, че тези „ хора ” били високи не повече от метър и имали мозък, 3 пъти по-малък от нашия.
Те водели живот, цялостен с екзотични завършения – лов на слонове, битка с великански гущери, както и с птици, които били няколко пъти по-големи от тях. Накрая в земите на тези „ хобити “ нахлули великани, които почнали да ги изтребват – т.е., представители на нашия тип.
Да си напомним хобитите на Толкин: растежът им е към половината от този на възрастен човек – т.е., почти 1 метър. Хората от остров Флорес повтарят тъкмо това предписание. Например, останките на тамошния открит „ хобит “ от пещерата „ Лянг Буа “ демонстрират, че бил висок единствено 1,09 м.
В епопеята на Толкин хобитите живеят в относителна изолираност от останалия свят, рядко поддържат връзка с хората и не ги харесват. В края на трилогията крал Арагорн даже им дава обещание, че човешки крайник няма да стъпи в техните земи без покана.
Какво обаче се случило на остров Флорес? Хуманоидните „ хобити “ също живеели в изолираност, само че тя била естествена. Според най-утвърдената версия предците на Нomo floresiensis пристигнали на острова преди към милион години. Там те за към 200 хиляди години понижили размерите си – и в подобен тип живеели в своя дребен тропически парадайс без връзки с външния свят.
Най-удивителното е, че учените към момента не са разбрали сигурно по какъв начин тъкмо са стигнали до Флорес – тъй като най-малко 26 километра го разделят от най-близкия остров Ява. Морето тук в никакъв случай не е пресъхвало, тъй че не биха могли да дойдат на сушата. Може би в онази ера към този момент е имало примитивни салове? Но такива плавателни средства от това време не са открити на никое място по планетата.
Пещера на остров Флорес, в която са открити фосили от Homo floresiensis. Снимка: Уикипедия
Малките хора от остров Флорес умеели да вършат оръдия на труда от камък, което била много сложна задача. Били съобразителни, което се потвърждава от обстоятелството, че толкоз дълго време оживели измежду диви животни, които били съразмерни или по-големи от тях. От друга страна, мозъкът от 400 куб. см, т.е. колкото на приблизително шимпанзе, сочи, че не са достигнали човешките умствени благоприятни условия.
На острова имало големи щъркели-марабу, високи до 1.80 м. На флореските дребни хора те би трябвало да са изглеждали същински чудовища. Интересно е, че локалните праисторически слонове-стегодони също внезапно понижили размерите си, като се трансформирали в същества, високи до метър и половина. Но локалните „ хобити “ ги унищожили, освен това нееднократно: два пъти слоновете попадали на острова и два пъти изтребвани за храна.
На Флорес, също както в света на Толкин, дори имало „ дракони “. Тяхната роля тук играели 4-метровите гущери-варани. Ясно, че за дребните хора те изглеждали великански чудовища.
Сред днешните поданици на Флорес – пигмеите „ рампаса “, през ХІХ век се разказвала забавна легенда. Тя гласяла, че когато техните предшественици пристигнали на острова, срещнали дребни пухкави горски хора, които говорели чудноват език, сходен на чуруликането на птици. Отначало пигмеите се сприятелили с тях и ги нарекли „ ебу-гого “, което на езика им означавало „ лакоми баби “. Но когато ебу-гого почнали да крадат от тях храна и деца, хората ги избили, а последните били вкарани в пещера, затрупани с дървета и изгорени.
Така завършил съществуването си светът на хобитите от остров Фролес.
