Първият кръстоносен поход завършва с кървава баня в Йерусалим
В края на XI век кръстоносците потеглят към Йерусалим, с цел да го върнат назад на църквата и да изгонят мюсюлманите, които го населяват. Крайната цел на рицарите е да стигнат до Соломонивия храм и да открият надзор. Йерусалим е доближат през 1099 година Френският контигент към този момент е тръгнал по-рано на експедицията.
Повечето рицари, които би трябвало да преглеждаме не като изтънчени бойци-джентълмени, а като големи и задоволително заплашителни наемници, чиято мощ може да се закупи и наеме с предлагането на феодална територия. Когато се приготвя кръстоносния поход, огромна част от елитните убийци получават едно значимо предложение.
Всеки един, който се бори за освобождението на Йерусалим, получава обезпечено филтриране. Липсват тактики, липсват и хрумвания за заход. Рицарите би трябвало да се качат на конете, да избият жителите и по-късно да се върнат назад. Пътешествието почнало през 1096 година и съгласно някои данни се счита, че цифрата искащи помилван е към 70 000 души. В идващите три години огромна част от тях решили да се откажат, други умрели по пътя от отмалялост или апетит, изложени на доста тежки условия. Ако мюсюлманите не избиели кръстоносците, времето и умората щели да свършат работата авансово. На 7 юни 1099 пристигнали пред стените на града.
По пътя са водели сражения против други дребни противникови армии. Успехът до този миг се дължал на положителната логистика, която била обезпечена от Византийската империя, фактът, че огромна част от силите в района били разграничени и в никакъв случай не се сплотяват, с цел да се изправят против идващия „ избавител “. Междувременно кръстоносците имали и още един доста значим и огромен плюс – множеството от тях знаели, че са били определени от Бог, с цел да освободят свещения град и с тази красива заблуда били сигурни, че успеха е вечно тяхна. Колкото повече дребни победи натрупали, толкоз по-силна била и вярата в Бог.
Когато Йерусалим се разкрива пред погледите им, всички били подготвени да напоят мечовите си с кръв. Единственият проблем е, че огромните стени можели да дават нужната отбрана. Опитът за завладяване посредством обсада бил бързо охладен от неприятелски гарнизон. Шансовете за по-нататъчни офанзиви били преразгледани. Рицарите почнали да обикалят стените и да слагат най-различни кръстове и други артефакти към стените. Духовниците минават и четат разнообразни псалми от библията и с това в допълнение смъкват морала на бранителите на града. Междувременно рицарите стартират да строят големи кули, по-високи от крепостните стени, с чиято помощ се надяват да преминат по-лесно другата страна и да стартират борбата.
Критичният миг на сражението се оказва точно 15 юли, когато кръстоносците съумяват да вдигнат кулата си покрай северната стена. Кръстоносците съумяват да влязат в града и да стартират вътрешна офанзива. Онези бранители, които пазят стените, в този момент би трябвало да насочат вниманието си към свободно преминаващия зложелател. Междувременно южната стена също стартира да се оголва. За жал военната нравственос при рицарите не е позната, незабавно след прескачането на огражденията и неутрализирането на армита, множеството кръстоносци, продължавайки да имат вяра, че правят всичко в името на най-висшите божества, стартират да колят жителите на града.
Според някои източници, никой не бил пощаден – дамите и децата също били убивани. Миризмата на разлагащи трупове траяла да се носи из града в идващите месеци, а някои от убитите по стените продължавали да стоят. Евреите също не били пощадени, някои съумели да платят откуп за живота си и по този метод да избягат. До през днешния ден няма тъкмо цифра, която да маркира броя на жертвите. Едно обаче е несъмнено, нито един Бог не би подкрепил тъкмо такива военни маневри – това може да бъде единствено работа на хора.
